- Глобализмът се изчерпа, митът за европейска солидарност рухна
- Държавите ще укрепват собственото си производство и вътрешния пазар, търговията, образование и развлекателна индустрия – онлайн
Сценариите на ужасите вече не са само в главата на Хичкок, а завладяват все повече мислите на цялата планета. Едни описват как коронавирусът ще покоси милиони и ще помете цели поколения. Други предвещават глобална рецесия и невиждана дългова криза. Трети прогнозират дълъг икономически ледников период, водещ след себе си глад и мизерия. Четвърти виждат руините на глобализма, а на над тях развято знамето на националистическата неприязън, което затваря граници, помпа протекционизъм и предизвиква въоръжени конфликти навсякъде по света.
Доколко това е само плод на въображение, предизвикано от усилващите се панически атаки, предстои да разберем. Но отсега е ясно, че пандемията е катализатор на разпадането на сегашния подреден, забързан и свръхматериален свят и отваря вратите на новия ред на планетата, който за първи път ще дойде не след световна война, а след смъртоносна битка с вирус.
Само допреди месец, коронавирусът изглеждаше като голям проблем най-вече за Китай и икономическия ръст на света, забавен от затворени заводи и доставки оттам. Милиони германци празнуваха карнавалите,
Женева лъскаше новите лимузини
преди автосалона, в Брюксел се караха кой да вземе лъвския пай от новия бюджет, Русия пренареждаше олигарси и правителство, Тръмп отчиташе най-голямата си икономическа победа, демократите беснееха заради проваления импийчмънт, Япония инвестираше милиарди в очакване на Олимпиадата, а в Милано новата мода дефилираше по подиумите.
Днес всичко това изглежда като част от всемирната суета, завладяла и малки, и големи.
Най-силната икономика в Европа е изправена пред икономически шок, който може да бъде сравнен в най-новата ни история само с финансовия трус по времето на срутването на Берлинската стена. Германските власти наливат трилиони, за да окуражават бизнеса да не спира производство, но затворените автомобилни заводи вече вещаят нещо по-страшно от рецесия.
Федералният резерв и правителството изсипват безпрецедентна финансова помощ в Америка, но дали това ще спаси икономическия мотор на света, никой не се наема да каже. И най-малкият проблем е, че половин милион милионери са изчезнали от списъците на най-богатите. Трикратното спиране на Уолстрийт през месеца бе само върхът на борсовата паника, предизвикана от астрономическите продажби на активи и сриването на акциите, от свободно падащите цени на петрола, поевтиняващото злато и всякакви метали. А наближаващите президентски избори карат пазарите се готвят за нови трусове. Борсовите акули вече започваха да отварят дебелите книги, за да изучават историята на Голямата депресия.
И Путин бе принуден да признае, че ще му се наложи да отложи мащабната инвестиционна програма, за да мисли за оцеляването на руснаците. Световното финансовото цунами, което се задава, го хваща след тежки години на икономически санкции и външнополитически натиск.
Това е положението:
светът е изправен пред гигантска стена
от мъгла и никой не знае какво стои зад нея.
Измъчвани сме от три измерения на невежеството. Първо, не познаваме достатъчно вируса и мутациите му. Второ, не знаем дали епидемичните мерки, които взимаме, ще са достатъчни и докога. Трето, нямаме представа кое поведение провокира най-силно кризата за граждани, компании и инвеститори, което от своя страна ще промени трайно икономиката и въобще света.
Възможно е епидемията да отшуми след няколко седмици, лятото да изгони вируса, изостаналите предприятия да наваксат с производството, мерките за подкрепа от правителствата и централните банки да торпилират рецесията. И в крайна сметка вместо криза и крах, да има възход и бичи пазар.
Но колкото повече време минава, а заразата не отшумява, този вариант изглежда почти толкова вероятен, колкото и сценария за ужасите, описан
в началото. Затова и реалността вероятно ще бъде някъде между тези две крайности.
Две тенденции прозират най-ярко още докато епидемията се разраства. И те се акцентират от политолози и икономисти, както от Изток, така
и от Запад.
Първата е краха на глобализма, видима още сега с нарушената комуникация, затруднените превози и замразения туризъм.
Втората е провалът на европейската солидарност и необходимостта от
смяна на брюкселския елит
доказана за пореден път от отказа за европейска помощ за умиращото поколение в Италия и Испания. Неприемането на новия бюджет пък направи двоен удара от заразата за всички европейци - към локдауна се прибави и икономическия нокдаун.
Според експертите има още няколко ясни белези за промяна на световния ред.
1. Намаляване на зависимостта на нациите от трети страни. Моделът, при който големите индустриални държави пренесоха собствените
си мощности в Китай и поддържаха икономическия баланс на системите си за сметка на финансови операции, вече е изчерпан. Още през декември 2017-га година Тръмп огласи неговата Стратегия за национална безопасност, като заяви, че светът се е превърнал в сцена на глобалната конкуренция. Сега, когато буквално всеки ден се появяват доказателства колко критична е зависимостта на целия свят от производството и доставките от Китай, излиза на преден план необходимостта от нови външнополитическите подходи. Както и от преосмисляне на тезата, че страни-съперници, в името на развитието на световната търговия, могат да се наричат конструктивни партньори като се държат взаимнозависими.
2. Глобалната епидемия ще избави от необходимостта всяка държава да решава търговските си спорове вътре в рамките на международните организации, в частност в Световната търговска организация. Занапред това все по-малко ще има значение, смята The Economist.
3. Все повече ще се налага политиката на „националния егоизъм и протекционизъм“. Под заплахата за масова смърт, все повече държави ще гледат собствените си интереси, а не тези на глобалния мир.
4. След кризата от 2008-2009 година, пандемията сега отново показва на бизнеса и правителствата колко уязвим е международният финансов ред. Така че, натискът от потребителите ще се засили. Много икономически субекти ще се опитат да реорганизират производството и доставките си, така че на първо време мощностите ще се пренесат по-близко до крайните потребители. И това естествено ще доведе до нови регионални икономически и политически съюзи.
5. Епидемията ще способства за реорганизация на цели отрасли. Търговията, образованието, медицината, развлекателната индустрия може би окончателно ще се преместят в интернет.
6. Властите на много страни ще хвърлят и занапред много повече усилия за разширяване на националното производство в стратегически
отрасли, особено хранително вкусовата промишленост и медицина.
7. Особена популярност ще има политиката за поддържане на вътрешния пазар. Целта няма да е ограничаване на международната търговия, а създаването на надежден вътрешен пазар, който да ограничи зависимостта отвън при конфликти и предстоящи удари в световната търговия.
Никой не мисли, че глобализация ще изчезне, а създадените контакти между хората и държавите ще бъдат разрушени с магическа пръчка. Новите форми обаче ще бъдат зададени от международната общност. Навсякъде по света хората ще искат от правителствата ново равновесие между интересите на националното и глобалното.
Всичко това звучи добре, но си даваме сметка, че е под огромно условие. Защото във войната със смъртоносния вирус засега предимството не е на страната на човечеството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
