Древният град е разговарял на езика на Христос
Прелиствах албумите със снимки и очите ми се напълниха със сълзи, когато погледът ми се спря на фотосите от Палмира. Господи, беше толкова отдавна, а всъщност сякаш беше вчера...Минаха повече от двадесет години от както бях в тази вековечна обител, където имах усещането, че говоря тет-а-тет с боговете. Зад всяка една колона, зад всеки камък ме дебнеше библейската история и царственото величие на древността. Легенди много, но една от тях гласи, че Палмира е вечното царство, което ще пребъде през вековете и който се е допрял с любов до нея, ще остане във вечността. Има поверие, че младоженците ще бъдат щастливи и неразделни ако идат в деня на сватбата си в Палмира и минат под историческата триумфална арка.
Дали митовете имат срок на годност? Вероятно. Историята рязко промени съдбовната сила на града. Преди двадесет и седем години се сгодих точно под тази арка, за която става въпрос в преданието. И ето, арката сега е срината със земята. Бракът ми също. Разведох се... Мъдростите измислени от народите са истини, проверени от времето. Защо обаче времето си направи такава гавра с тази неземна светиня? Палмира - божествено място с особена атмосфера и дух, който трудно може да бъде пресъздаден с думи. Всъщност "Палмира" е превод от арамейската дума "Тудмор" (така се нарича градът в Сирия) и означава палма. Цялата тази област преди векове е разговаряла на езика на Исус Христос. До ден днешен в селището Маалула се говори не на арабски, а на арамейски, и молитвите в църквите и манастира се четат на древния език.
Пророческите колони
Когато живеех там градът беше важен административен и културен център на едноименната околия в област Хомс. В древността е бил изключително красив, а керваните на търговците са отсядали под дебелите сенки на някога гъсто засадените палми. Палмира е раят на палмите, на търговците и град-музей на културните ценности, трупани през вековете. Градът е наричана "невестата на пустинята" и е считана за светинята на Шам, което означава Сирия на арабски. Градът възниква през Второто хилядолетие пр.н.е. През I-III век е главен център на керванната търговия и занаятите, както и важен път, пресичащ Сирийската пустиня. Първите нашественици в града са били римляните, които го разрушават през 273 г. Въпреки многобройните посегателства градът успява да съхрани автентичността си и древните ценности на изкуството. Няма човек, който е посетил Палмира и не е останал трайно заразен с магията на това място. Много са легендите и поверията зазидани в белите камъни. Помня, че когато се разхождах между колоните видях един старец, бедуин. Той имаше седем козички и ги пасеше в бодливите сухи храсталаци, които се брояха на пръсти сред пустинният пейзаж. Дядото се казваше Ибрахим. Подпираше се на естествен бастун издялан от клонка. Беше много кльощав и прегърбен с ужасно набръчкана като хармоника кожа на лицето. Аз бях на двадесет и този човек ми се струваше много стар. Когато го попитах на колко е, той ми каза, че е на 50.
Дядо Ибрахим ми заръча да си избера три колони и да ги прегърна и погаля, като си измисля по едно желание. Ако напипам грапава колона - желанието едва ли ще се сбъдне, но ако колоната, до която се докосна, е по-гладка, желанието непременно ще стане факт. Когато бях на двадесет все още вярвах в приказки...Послушах съвета на сирийския овчар. Докосвайки всяка една от трите колони, си пожелах по едно желание. Две от тях ми се сбъднаха във времето - точно онези, на които бяха отговорили огледално гладките колони, запазили се през столетията. Едното ми желание обаче не се е сбъднало и до днес - онова, на което се падна грапавата и напукана колона.
Дядо Ибрахим ми сподели, че много варвари са посягали на Палмира, но тя е "свята девица" и лесно не се дава. Който се е опитал да разруши тази светиня е бил жестоко наказан от Всевишния и след време изчезвал от лицето на земята, а Палмира се прераждала наново.
Кой е могъл да предположи, че след двадесет и седем години Палмира ще бъде почти разрушена до основи от ислямските фанатици? Дълбоко се надявам пророчеството на дядо Ибрахим да се сбъдне и да ги сполети.
Възходът на царица Зенобия
Какво ни разказва историята за това вълшебно място? Тудмор е бил най-богатият град, който е привличал не само със своята уникална архитектура, но и с благоденствието си. Дълги години е ръководен от жена. Зенобия е царица на Палмира, управлявала страната като регент на сина си Вабалат от 267 до 272. Тя е дъщеря на Забаай бен Селим и съпруга на починалия по това време Оденат. Царица Зенобия е била изключително красива и много властна жена. Всички са й се подчинявали безпрекословно. Тя повежда военна кампания и завладява голяма част от Сирия и Мала Азия, като се надява да задържи тези територии, хитро лавирайки между Римската империя и Сасанидското царство. През 269 г. тя нанася поражение на въстание срещу римското управление в Египет и се обявява за тяхна царица. Зенобия претендира, че произлиза от Клеопатра и Марк Антоний, както и от Дидона, митичната основателка на Картаген. Римският император Аврелиан повежда военна кампания и завладява царството й през 272 г. Зенобия е пленена и показана окована в златни вериги на неговия триумф през 274 г. Прекарва остатъка от живота си във вила в Тибур, старото име на Тиволи, близо до Рим. След падането на Занобия градът е бил разграбен от римските гарнизони. Възстановителното строителство е продължавало през в III-IV в, но то по скоро е имало защитен характер. Новият лагер на Диоклециан и бил ограден от всички страни с високи стени, които са заемали по-голяма територия от самият град. Населението на Палмира рязко е спаднало, местните са бягали от завоевателите. След идването на византийците градът малко си поема дъх, строят се няколко кули и крепости, а при нашествието на арабите градът опустява и остава в прахта на пустинята и под сянката на палмите. Истинските разкопки в Палмира започват едва през 1920г. Главните исторически забележителности са амфитеатърът, триумфалната арка и дългата колонада - нанизаните симетрично една до друга многобройни колони, всяка една със своята индивидуална легенда. Сега вече те не могат да се видят, защото са разрушени от Ислямска държава.
Театърът навремето се пълнеше със зрители, предимно туристи и чужденци, които присъстваха на оперни и балетни постановки. Единственият български културен деец изнесъл авторски рецитал в Палмира през 1987г. е поетесата Ваня Петкова, която е написала редица стихове за Сирия. В едно от тях тя пророчески казва: "Няма я Палмира, няма го Баалбек, има само сълзи в този празен век!"
Няколко тесни улички се пръскат в радиус около театъра. Една от тях води до светилището - храмът Бела, построен през 32 г. н.е. в чест на местния върховен бог Баала. На времето към храма е имало огромен красив двор с няколко басейна, олтар и колони. Храмът Бела или Баала е компилация от римската, византийската и източната антична архитектура. Това наистина бе основният и най - древен храм в Палмира. На 30 август 2015 г. тази невероятна забележителност бе зверски разрушена до основи от джихадистите. Друга важна светиня е храмът на Баалшамина, построен в чест на почитания в цяла Сирия бог на Небесата. Постройката е била завършена през 131 г. пр. н.е. Непосредствено до триумфалната арка е разположен храмът Набо с остатъците от римските бани. Храмът е построен в чест на бога Набо, син на Мардук, повелителя на вавилонското небе. Набо бил владетел на съдбите на простосмъртните и се почитал сред другите богове на палмирския пантеон. Легендата гласи, че идва от Месопотамия и бил близък с финикийския бог Баалшамин, арабския Аллат и олимпийския Зевс. В близост до храма на Набо навремето се виждаше част от водопровода, водещ до баните с естествен горещ извор. До тях се намираше Сената с построената до него агора. В непосредствена близост до тази агора е бил намерен "Палмирският счетоводен дневник" - една голяма плоча с дължина 5 метра, съдържаща решенията на Сената за таксите и данъците. Слава Богу, че поне този артефакт се намира в ермитажа в Санкт Петербург и е запазен. Древните палмирци са обичали да си подаряват един на друг паметници. Почти на всяка колона от Голямата колонада, в храмовете и обществените сгради посредата е имало каменни рафтове, на които са стояли скулптури със изображенията на знатни и уважавани личности. Някога колоните на Агара са съдържали над 200 такива изображения.
Извор дал началото
Местните ми разказаха, че всичко тук започнало от "Ефки". Обясниха, че Ефки е дълбок подземен извор с топла минерална вода, богата на сяра. Навремето изнемощелите пътешественици и търговци правили на това място подслон за почивки на изморените от сирийската пустиня коне, камили и магерата. Разпъвали шатрите си. След време този пункт за почивка се е превърнал в оживен и богат пазар. После прераснал в град, пълен с изобилие на стоки и разкош. Градът непрекъснато е сменял жителите си, но винаги се е славил с най-добрите търговци, воини, жреци на няколко религии, майстори , занаятчии и лекари. Медицината и образованието в Палмира са процъфтявали. Търговията също не е изоставала. Тук са се продавали най-здравите роби и най-красивите робини от Египет и Азия. В древния град е можело да се намери най-качественото злато и сребро, най-хубавата вълна и кожи, както и прекрасно обработена коприна. Търговците са казвали, че никъде по света няма платове, като тези от Палмира - нежни и изящни: всички други изглеждали "като посипани с пепел". От Арабския полуостров и Индия са докарвали сладкиши и благовонни масла, които в последствие започват да се произвеждат в много по-добър вариант в Палмира. Най-добрите обувки и дрехи са се произвеждали също тук. А палмирското вино е нямало равно на себе си! Древните казвали, че виното в града се прави за боговете, не за простосмъртните.
В последствие "Кралицата на пустинята", както наричат Палмира, става главен туристически обект на съвременна Сирия. Притокът на туристи беше целогодишен, а приходите от чужденците неимоверно високи. Спомням си модерните дискотеки, красивите барове и ресторанти в градската част... Още преди да сме поръчали, масата в ресторанта беше обсипана с мезета, туршии, маслини, салати и предястия. Никога няма да забравя сирийската мастика - "арак", която в топлите дни разредена с вода и лед е буквално елексир с мезе от сух таратор. Уместно е да добавим, че сухият таратор, направен от цедено кисело мляко със ситно нарязани краставични, е измислен в централна Сирия и се нарича "лабан би хиар" - великолепно мезе за сирийската ракия и мастика. Но и това остава в спомените от снимките, в сравнение с разрухата днес.
Унищожението
Преди повече от двадесет години, когато живеех и учих в Сирия, това бе град, силно зависим от туризма, който процъфтяваше и допринасяше изключително за БВП на страната. Разположен бе в истински приказен оазис на 215 км североизточно от Дамаск и на 120 км югозападно от река Ефрат. Тогава населението беше около 50 000 души.
На 21 март 2015 г. бойци на Ислямска държава превзема Палмира и унищожава голям брой паметници на културата на античния свят с общочовешка културно-историческа стойност. На 27 март 2016г. сирийската армия, вярна на президента Башар Ал-Асад, с подкрепата на ВВС на Русия си връща пълния контрол над града. Сега Палмира е развалина, останки от величествената история, която човечеството е длъжно да възроди и запази от тук нататък. Добрите прогнози на ЮНЕСКО предвещават, че Палмира ще бъде възстановена за 5 години. Да, тя ще възкръсне, но никога няма да е същата. А изкуствен дубликат, пресъздаден по 3D, като жена след пластична операция - уж й се наслаждаваш, а всъщност не държиш да се докоснеш до нея. И все пак Палмира ще пребъде, както ми беше казал старецът Ибрахим - защото е светиня, която ще се възроди като Феникс от пепелта и отново ще блесне. Друг е въпросът дали ще има гладки колони или всички те ще са напукани от преживяната болка, страдания и обида.
Палмира
Къде е древната Палмира?
Срината отново ще поникне тя!
Едно дете усмихнато умира
Което да порасне не успя....
Палмира, красавице от векове,
Не се предавай, моля те недей!
Тук пак ще веят ветрове,
И славеят на Сирия ще пей!
Възкръсна древната Палмира!
Надигна се от пепел в пепелта!
И никой няма да попречи,
Да свети и над Сирия мирa!
Оля Ал-Ахмед
27.03.2016г
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
