Иска ли Пекин да възстанови отношенията си с Вашингтон?
Американският държавен секретар Антъни Блинкън предизвика шум в системата в началото на тази седмица, като заяви пред репортери, че САЩ "не подкрепя независимостта на Тайван". Това стана след среща в Пекин с официални лица, включително китайския президент Си Цзинпин.
Изявлението на Блинкън не само изненада света, но и раздразни представителите на републиканската партия в Конгреса на САЩ, които видяха в изявлението знак за безпомощност на администрацията на президента Джо Байдън да се справи с нарастващата заплаха от Китай.
- Най-спорният въпрос
Въпросът с Тайван е сред най-спорните в отношенията между САЩ и Китай, особено предвид факта, че Си Цзинпин постави като свой приоритет номер едно да възстанови единството на Китай и Тайван. И го направи въпреки че островът, който е на по-малко от 200 км от югоизточното крайбрежие на китайската страна, всъщност никога не е бил част от нея.
Въпреки че противниците на сегашния обитател на Белия дом се дразнят и недоволстват от изненадващия ход на Антъни Блинкън, истината е, че Тайван не е официален съюзник на Съединените щати - въпреки че администрацията на Байдън многократно е казвала, че САЩ ще се застъпи в защита на самоуправляващия се демократичен остров, ако Китай го нападне. Вместо това САЩ се придържа към т. нар. "политика на един Китай", която не заема официална позиция относно статута на Тайван.
- Каква е политиката на един Китай?
Влязлата в сила в края на 70-те години на миналия век политика на Вашингтон за един Китай, която е от решаващо значение за поддържането на мира в Източна Азия, постулира, че САЩ признават - но не непременно са съгласни с (!) - мнението на Пекин, че Тайван е негова суверенна територия. Вместо това, политиката твърди, че САЩ смятат статута на Тайван за неуреден и последователните президентски администрации са твърдели винаги, че САЩ не подкрепя промяна на "статуквото" на отношенията между Китай и Тайван.
Въпреки това САЩ също така позволяват на своите военни да се застъпят в защита на Тайван, ако Пекин се опита да превземе острова със сила, нещо, което, както администрацията на Тръмп, така и тази на Байдън, декларираха многократно, откакто напрежението между САЩ и Китай започна да расте от 2016 г. насам.
- Каква е позицията на Китай?
За разлика от политиката на САЩ за един Китай, Пекин се придържа към своя "принцип за един Китай". Въпреки че имената звучат сходно, има една важна разлика - принципът за един Китай гласи, че има само една нация в Китай и Тайван е част от нея.
Въпреки че може да изглежда малко неясно, китайският принцип заема твърда позиция относно статута на острова, за разлика от политиката на САЩ.
Пекин вярва в "една държава, две системи", което означава, че Тайван и други самоуправляващи се области, признати от Китай, може да имат отделна система на управление, но те все пак са част от него.
Китай редовно твърди, че САЩ са нарушили принципа за един Китай - като същевременно пропуска да спомене важните разлики между американската политика и китайския принцип.
- Нова ли е позицията на Блинкън за Тайван?
САЩ никога не са подкрепяли официално независимостта на Тайван, така че коментарите на Блинкън не са изненада за онези, които следят отблизо отношенията между Вашингтон и Пекин.
Докато Пекин твърди, че Съединените щати подкрепят независимостта на острова с всеки високопоставен служител, който посещава Тайпе, Вашингтон смята, че настоящата неяснота в отношенията между Тайван и Китай трябва да се запази. Политиката за един Китай обаче продължава да се развива с конкуренцията между САЩ и Китай.
Ще защитават ли САЩ докрай Тайван?
Въпреки че Съединените щати - чрез политиката си за един Китай - вярват в запазването на статуквото, федералният Закон за отношенията с Тайван от 1979 г. гласи, че САЩ ще се притекат на помощ на Тайпе, ако Китай използва военна сила, за да принуди острова да се подчини.
"Оставаме против всякакви едностранни промени в статуквото от която и да е страна", каза Блинкън. "Запазваме ангажираността да продължим да изпълняваме нашите отговорности съгласно Закона за отношенията с Тайван, включително да гарантираме, че Тайван има способността да се защитава."
За тази цел Конгресът настоява Пентагонът да дава приоритет на изпращането на военна помощ на Тайван при всеки потенциален конфликт.
Министърът на отбраната Лойд Остин заяви миналия месец, че Пентагонът работи за снабдяването на острова с оръжия, като използва част от 1 милиард долара, които законодателите определиха миналата година да бъдат изразходвани за отбранителни системи за военните в Тайпе.
Все пак оръжейните пакети са предназначени да действат като възпиращ фактор, за да се попречи на Китай да атакува Тайван, тъй като Блинкън каза, че САЩ "продължават да очакват мирно разрешаване на различията около Тайванския пролив".
- Си Цзинпин е "диктатор"!
Точно когато международните наблюдатели се бяха успокоили и дори зарадвали, че Вашингтон прави жест към Си Цзинпин, изненадващи думи на самия Джо Байдън сринаха постигнатия напредък. Байдън нарече китайския лидер "диктатор" ден след края на посещението на Блинкън, което уж трябваше да намали напрежението.
Президентът на САЩ е нарекъл китайския си колега Си Цзинпин "диктатор" и е казал, че Си е бил поставен в неловко положение, след като китайски разузнавателен балон се отклони от курса си по-рано тази година и прелетя над САЩ, тъй като не е знаел за това. "Причината, поради която Си Цзинпин се разстрои много, е, че когато свалих този балон с два коша, пълни с шпионско оборудване, той не знаеше, че е там", каза Байдън. "Много е смущаващо за диктаторите, когато не знаят какво се е случило. Не е трябвало да отива там, където е бил. Отклонил се е от курса", добави Байдън.
Друг акцент от думите на Байдън е това, че Китай изпитва "реални икономически трудности". В тази връзка анализатори припомнят, че през май китайската икономика е срещнала спънки и не е оправдала прогнозите за ръст на промишленото производство и продажбите на дребно, което само засилва мнението, че Пекин ще трябва да положи по-големи усилия за укрепване на разклатеното си постпандемично възстановяване.
- Има и други проблеми
Жестът към Китай с играта с независимостта на Тайван не можа да замаже и други загрижености на САЩ по отношение на Пекин. Важно е и изразеното от Блинкън безпокойство от съобщенията за възможно разполагане на китайски военен обект на територията на Куба. Държавният секретар е уведомил Пекин за опасенията на САЩ от подобни действия.
Американски медии съобщиха преди дни, че Китай иска да разположи в карибската държава военнообучителен център. Перспективата само на 160 км от бреговете на Флорида да се появят китайски войници обаче притеснява Вашингтон. Затова правителството на Байдън трескаво бърза да пресече в зародиш амбициите на Китай в Карибския регион. Според Белия дом Пекин и Хавана "от доста време" развиват сътрудничество в областта на разузнаването, а това плаши.
Американските издания "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс" отделиха голямо внимание на отзвука от състоялото се посещение на Антъни Блинкън в Пекин през уикенда, помествайки някои по-общи изводи за развоя на американско-китайските отношения.
Според "Вашингтон пост" първоначално в Китай се е гледало на визитата със скептицизъм, но сега, след разговорите, китайските официални лица са по-оптимистично настроени за двустранните отношения. Цитирани от изданието анализатори смятат, че срещата на държавния секретар със Си е добре дошла за международния образ на Китай, защото е дала възможност на Пекин от една страна, да затвърди имиджа си на световна сила, а от друга - да се покаже пред света като разумен партньор, който не желае конфронтация.
Но, както отбелязва изданието, срещите на държавния секретар не донесоха никакви решения по основните открити въпроси в двустранните отношения - напрежението в Тайванския проток, американските санкции срещу китайски официални лица, ограниченията на САЩ срещу китайския технологичен сектор и продължаващата търговска война.
"Ню Йорк таймс" пък коментира, че посещението на Блинкън е разкрило огромната разлика в начина, по който се възприема американско-китайската надпревара в двете страни. Тя, както отбелязва изданието, се изразява в това, че Си и националистически настроените среди в Китай гледат на по-твърдата политика на САЩ към Пекин в последно време като на опит за сдържане на друга суперсила, а не като на опит за съревнование с нея, което е предизвикало съответната враждебна реакция от китайска страна.
Според тях действията на Вашингтон за укрепване на сътрудничеството в сигурността със съседите на Китай и прекъсването на достъпа на Пекин до съвременни технологии не е здравословно съревнование, а създава предпоставки за конфликт.
Но по мнение на анализатори представянето на Китай като силна и отговорна сила, която желае да намали напрежението с войнствената САЩ, може да помогне да се прикрият по-малко приемливите от политическа гледна точка причини, поради които Пекин иска да възстанови отношенията си с Вашингтон. Основната от тях е необходимостта от стабилизиране на китайската икономика, която се бори да поддържа възстановяването си след тригодишните пандемични ограничения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
