* Домакинството на Олимпиада прилича на сватба - не можеш да пестиш
Да домакинстваш олимпийски игри се възприема повсеместно като значителна привилегия. Затова и надпреварата между градове и държави за това право е ожесточена и, както се смята, се води с неособено чисти методи.
Да приемаш на своя територия олимпиада обаче е и значителна отговорност, особено що се отнася до икономическата страна на нещата.
В годините след Игрите в Токио 2020 (които бяха планирани за въпросната година, но бяха отложени заради пандемията от COVID-19 за 2021 г.), стана ясно, че за провеждането им са били направени близо 20 милиарда щатски долара разходи. Експерти оценяват средната стойност на домакинство на олимпиада на около 12 милиарда долара. Проучване на престижния Университет на Оксфорд пък показва, че всички олимпийски игри от 1960 г. насам са надхвърлили първоначалните си бюджетни прогнози. Изследването подчертава, че провежданото веднъж на четири години събитие обикновено стига до "най-големите преразходи в историята за който и да е тип мегапроект".
Къде отиват парите?
По-голямата част от разходите за домакинство на олимпийски игри обикновено се харчат за инфраструктурата. Това включва изграждане или модернизиране на спортни съоръжения. Страната домакин трябва да се съсредоточи върху подобряването на местния транспорт и осигуряването на местата за настаняване за спортисти, журналисти и публика, прииждаща от всички посоки на света. Според репортаж на "Уолстрийт джърнъл" Китай например е посветил повече от половината от своя бюджет от 45 милиарда долара за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. за развитие на железопътни мрежи, пътища и летища. Освен това градът-домакин трябва да направи значителни инвестиции в благоустройството на средата и обществените услуги. Има и оперативни разходи, които обхващат всичко - от пристигането на спортистите до приключването на игрите. Значителна част от тези разходи се насочват към сигурността - приоритет, който придоби по-особено значение след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Откъде идват инвестициите?
Страната-домакин естествено поема по-голямата част от разходите за домакинството на олимпиадата чрез изграждане на необходимата инфраструктура. Това става посредством големи капиталови инвестиции. Разбира се държавата може да получи финансиране както от частни, така и от публични източници. Бюджетът на организационния комитет, съгласуван с МОК (Международния олимпийски комитет), покрива значителна част от оперативните разходи, включително ежедневни дейности, работна сила, технологии и услуги, свързани с игрите. Този бюджет се финансира от местно спонсорство, продажба на билети и лицензиране. Други разходи, като сигурност, транспорт, медицински услуги, митници и трудова миграция, се покриват от приемащата държава, като се използват приходите, генерирани от първоначалните инвестиции. Очакваният бюджет на Игрите в Париж 2024 е до 10 милиарда долара, като МОК допринася с 1,7 милиарда долара.
Печелят ли държавите от олимпийските игри?
Университетът във френския град Лимож публикува тези дни доклад, в който се посочва, че Олимпийските игри през 2024 г. се очаква да осигурят на региона на Париж чиста икономическа полза от близо 12,2 милиарда долара.
МОК твърди, че домакинството на олимпийските игри създава възможности за работа за местните общности, стимулира туризма и подобрява популяризирането на градовете-домакини по света.
Барселона например често се цитира като успешен пример за това как домакинството на олимпиада помага на туризма. Испанският град скочи от 11-то на шесто място сред най-популярните европейски градове след като домакинства успешните игри през 1992 година. Този успех обаче не бе повторен в столици като Лондон и Пекин, които регистрираха по-слабо посещение на туристи в годините след домакинството на олимпийските игри.
Основен проблем, пред който са изправени градовете-домакини на олимпиадата, е недостатъчното използване на новопостроените, модернизираните и често разширените спортни съоръжения, оборудвани специално за игрите. Най-яркият пример е Олимпийският стадион на Пекин (наричан "Птиче гнездо"), който струва на Китай 460 милиона долара и е оставен до голяма степен недокоснат след игрите през 2008 г., струвайки на азиатската държава близо 10 милиона долара годишно за поддръжка. Олимпийските игри в Гърция през 2004 г. пък тласнаха и без това слабата местна икономика до ръба, което доведе до продължителна дългова криза.
Какво очакват в Париж?
Очаква се Организационният комитет на Игрите в Париж 2024 да постигне приходи колкото разходите или може би да регистрира лека загуба, стана ясно от наскорошно изявление на главния изпълнителен директор Етиен Тобоа. С бюджет, оценен на до 10 милиарда долара, Париж набляга на използването на вече съществуващи и струващи по-малко временни съоръжения. "Осъзнаваме, че всяко похарчено евро е важно и трябва да внимаваме да не харчим за неща, които не са от значение. Честно казано, това само по себе си е предизвикателство", призна Тобоа.
Резултатите, прогнозирани за Париж са в контраст с последните две летни олимпиади, при които местните комитети загубиха 7 милиарда долара на отложените игри в Токио през 2021 г. и 2 милиарда долара в Рио де Жанейро през 2016 г. Да оставиш на данъкоплатците да теглят след голямата веселба не е нищо ново. На канадския Монреал например е отнело десетилетия, за да плати своя дълг от игрите през 1976 година. Много градове, по-специално Атина през 2004 г., приключиха събитието и останаха с безполезни спортни обекти, често построени за представяне на олимпийски спортове, които не са популярни в тези държави, като да речем велосипедни състезания (в случая с Гърция).
Олимпиадата като сватба
"Домакинството на олимпиадата е като организиране на сватба", коментира пред списание "Глобъл файненс" Ханк Бойд - професор по маркетинг в Университета на Мериленд. "Няма начин да пестиш", категоричен е той. Затова и учени като Бойд настояват за "структурни реформи". Влиятелни наблюдатели като Андрю Зимбалист, икономист от Смит Колидж в Масачузетс, искат да се създаде единно, постоянно място за провеждане на игрите - идея, която се предлага от години.
За да се справи с тези проблеми МОК насърчава местните комитети да ограничават капиталовите разходи и да променят процесите си на обществени поръчки. Традиционно Международният олимпийски комитет оценява офертите само седем години предварително и присъжда игрите въз основа на процес, напомнящ "конкурс за красота", казва Кристоф Дуби - един от изпълнителните директори на Париж 2024. Сега "имаме много различен подход към присъждането на домакинството" с фокус върху дългосрочните партньорства, посочва той. "Говорим с градове и региони, които се интересуват от игрите за 2040 г. И защо? Защото като имате такава далечна перспектива, можете да проектирате заедно бъдещето на това как ще изглеждат игрите в един или друг регион. Не се очаква инвестициите да се направят "още утре" а да се гради устойчиво бъдеще", обяснява той.
Ако бъдещият домакин през 2028 г. - Лос Анджелис - успее да повтори успеха си от 1984 г. като единствения местен комитет досега, реализирал печалба, това може да се превърне в тенденция. "Може би Париж ще покаже положителна тенденция", казва Бойд, връщайки лентата към игрите в Лондон през 2012 г. , които не само че не бяха на загуба, но и оставиха ценно наследство от обновени сгради в центъра на Лондон (и не само) и Лондонския стадион, който през последващите години стана домакин на множество големи събития.
Шанс за Париж и региона
Независимо дали формално ще постигнат печалба или не, поддръжниците им твърдят, че игрите във Франция ще оставят положително икономическо наследство. Независимо проучване, прокламирано широко от МОК, заключава, че Париж 2020 ще генерира между 7,3 и 12,1 милиарда долара за града и околния регион Ил дьо Франс в периода 2018-2034 г. Големите печалби идват от туризма, строителството и организацията на игрите, се казва в доклада, публикуван от Университета в Лимож. Публичните разходи от 3,3 милиарда долара ще генерират мултиплициращ ефект поне три пъти повече, се казва в проучването.
Разбира се не всички са съгласни с тази положителна прогноза. В Париж, който и без това е една от водещите туристически дестинации в света, много се говори за това, че спортните туристи изтласкват останалите, които обикновено го посещават. Доклади в местната преса подчертаха сектори като търговците на луксозни стоки, които се притесняват, че ще продадат по-малко от нормалното. Емблематичните букинисти (продавачите на книги втора ръка), чиито сергии са по бреговете на Сена, успешно се пребориха с усилията на местните власти да ги лишат от местата им, за да направят повече място за церемонията по откриването край реката. Таксиметрови шофьори се оплакват от ограничения на движението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
