Киев. След близо денонощие непрекъснати преговори и десетки жертви президентът и опозицията в Украйна сключиха мирен договор. Споразумението включва предсрочни президентски избори до края на годината и връщане на конституцията от 2004 г. в ясно определени срокове. Янукович подписа договора с каменно лице, а опозицията до последно се колебаеше дали да приеме компромиса. Резултатът донесе облекчение както в Украйна, така и сред международната общност.
Маратонът от преговори за търсене на изход от кризата започна още в четвъртък, докато протестиращи и милиция се избиваха жестоко на Майдана. Янукович и външните министри на Франция, Полша и Германия проведоха петчасови преговори. Емисарите от ЕС излязоха от срещата мрачни, но по-късно обявиха, че има надежда за разрешаване на конфликта. По искане на Янукович руският президент Владимир Путин изпрати своя подчинен Владимир Лукин да вземе участие в преговорите.
Разговорите продължиха през нощта между емисарите от ЕС и украинската опозиция. Външните министри трябваше да предложат на опозиционните лидери проект за споразумение, договорен по-рано с Янукович. След цяла нощ разговори бе съобщено, че сделката ще бъде подписана в 12 ч. Още преди това пък Янукович побърза да публикува изявление, в което заявява, че е съгласен да свика предсрочни президентски избори.
Вместо щастлива развръзка на обяд обаче последваха часове на напрежение, след като се оказа, че опозицията не е готова да подпише споразумението. Протестиращи, поддръжници на крайнодесни партии, отхвърлиха споразумението и заявиха, че демонстрациите ще продължат. В това време емисарите на ЕС започнаха да публикуват тревожни съобщения в социалните мрежи. Полският външен министър Радослав Шикорски написа, че сега е "деликатен момент за споразумението и всички трябва да знаят, че не получаваш 100%, когато става въпрос за компромис". Полският премиер Доналд Туск пък директно каза, че опозицията може и да не одобри сделката. "Може да се окаже, че надеждите за щастлив край на украинската криза в следващите няколко часа са напълно преувеличени", каза Туск. Пратеникът на Москва Владимир Лукин пък категорично заяви, че не одобрява сделката и е отказал да подпише споразумението.
В късния следобед обаче притесненията бяха разпръснати и сделката бе подписана. Малко преди това съветът на протестиращите на Майдана даде зелена светлина на лидерите на опозиционните партии Арсений Яценюк, Виталий Кличко и Олег Тягнибок сложиха подписа си под споразумението заедно с Янукович. Репортер на Ройтерс посочва, че Янукович не се е усмихнал, докато е подписвал договора.
Мирното споразумение включва 6 точки. То предвижда приемането на закон за връщане на конституцията от 2004 година в рамките на 48 часа от подписването му. Законът бе приет още снощи. Предвижда се също формирането на коалиционно правителство на националното единство в срок до 10 дни. Незабавно ще започне конституционна реформа, която ще балансира властта между президента, правителството и парламента. Тя трябва да приключи през септември. Предсрочни президентски избори трябва да се проведат веднага след приемането на конституцията, но не по-късно от декември 2014 година. Ще започне разследване на последните актове на насилие, което ще бъде наблюдавано от властите, опозицията и Съвета на Европа. Властите няма да обявяват извънредно положение, а опозицията и властимащите ще се въздържат от употребата на сила, предвижда още мирният договор.
Малко след подписването Шикорски определи споразумението като "добър компромис за Украйна", който "дава шанс на мира". Самият Янукович пък заяви "Няма стъпки, които не бихме предприели, за да възстановим мира в Украйна".
Споразумението бе приветствано и от европейския президент Херман ван Ромпой, външната министърка на ЕС Катрин Аштън и британския премиер Дейвид Камерън. Ромпой посочи, че това е необходим компромис, но сега е отговорност на всички страни да проявят кураж и да превърнат думите в действия. Аштън посочи, че се надява да види свободни и честни избори.
И ООН предложи услугите си за помощ
ООН предложи помощ за разрешаване на кризата в Украйна, докато тежките преговори за мир продължаваха в Киев.
ООН е готова да помогне на Украйна в преодоляването на сегашната криза по мирен път, гласи изказване на генералния секретар на международната организация Бан Ки-мун.
Папа Франциск и кардиналите от цял свят се събраха във Ватикана и заедно призоваха за "бързо прекратяване на всяко насилствено действие и възстановяване на разбирателството и мира в страната". Вселенският патриарх Вартоломей I призова украинските власти за постигане на мир. "Със свито сърце през последните седмици следим трагичните събития в Украйна и обстановката, която все повече се усложнява. Чувстваме, че нашите братя и сестри в Украйна са наша собствена плът и кръв", заяви патриархът. Вартоломей I подчерта, че Вселенската патриаршия носи голяма отговорност за събитията в Украйна и "призовава за мир властите, застанали начело на демократична и независима нация".
Генералният секретар на НАТО Андерс фог Расмусен пък предупреди, че ще има тежки последствия за партньорството между НАТО и Украйна, ако украинската армия се обърне срещу собствения си народ.
Парламентът гласува за свобода на Тимошенко
Украинският парламент гласува промяна на Наказателния кодекс, благодарение на която може да се откри пътя за освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко. ЕС отдавна настоява тя да бъде пусната от затвора, смятайки, че е там по политически причини. 310 депутати, при 226 необходими, гласуваха "за" декриминализирането на частта от Наказателния кодекс, по която през октомври 2011 г. Тимошенко бе осъдена на 7 г. зад решетките. От 9 май 2012 г. тя е на стационарно лечение в болница в Харков. Междувременно президентът Янукович обяви 22 и 23 февруари за дни на национален траур.
Беркут напускат центъра на столицата
Правоохранителните органи в Киев бързо напускат района в близост до президентската администрация и сградата на парламента, предаде ИТАР-ТАСС. Десетки автобуси с милиционери и специализираното звено "Беркут" се изтеглят от площада пред Върховната рада. На мястото служителите на реда изоставят каските си, които журналисти минават и обират като трофеи. Сътрудници от спецподразделенията също си тръгват от сградата на президентството, като се качват в автобусите и се отправят към Площада на славата в близост до метростанция "Арсеналная". "Милиционерите бързо напуснаха, но след себе си оставиха матраци, дърва за отопление и други свои вещи", твърди очевидец. Военните обаче отказват да дадат коментар за изтеглянето си. Междувременно комуналните служби в града започнаха да разчистват барикадите, отпадъците и гилзите на улица "Институтская" с помощта на тежки машини.
Стрелба и провокации до последния момент
Въпреки изгледите за постигане на споразумение за излизане от кризата насилието продължаваше да присъства в Киев. Милицията съобщи, че е влязла в престрелка с протестиращи, а силите на реда патрулираха по време на заседание на парламента, предаде Би Би Си. Демонстранти откриха стрелба по милиционери в района между площад "Независимост" и сградата на парламента. "Участници в масовите безредици откриха огън по служители на милицията и се опитаха да си пробият път към сградата на парламента", заяви милицията. В хотел "Украйна", където има настанени журналисти, бе отправено предупреждение да се стои далеч от прозорците, тъй като мъж съобщил, че е бил взет на мушка от зелен лазер. Опозиционният лидер Арсений Яценюк каза в изявление от парламента, че въоръжени милиционери са влезли в сградата. Според заместник-председателя на Върховната Рада обаче те са били принудени да напуснат сградата. Вътрешното министерство заяви, че неизвестни лице са подпалили през нощта офис на управляващата Партия на регионите в Днепропетровск. Броят на убитите при сблъсъците и стрелбата в украинската столица от вторник достигна 80, съобщи изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Виталий Захарченко. За последното денонощие са пострадали 132-ма души. 82 от тях са били откарани в болница. Вчера протестиращите в Киев освободиха военнослужещите от вътрешни войски, които бяха взети за заложници от радикално настроени демонстранти на площад "Независимост". Междувременно ултрарадикалното движение "Десен сектор" заяви, че не вярва на обещанията на украинския президент Виктор Янукович и възнамерява да продължи борбата срещу властите. Лидерът на движението Дмитрий Ярош заяви, че вижда "измама" в хода на Янукович и подчерта, че "националната революция продължава".
Санкциите на ЕС остават
Решението на ЕС за прилагане на санкции срещу украинци, участвали в насилието в страната, остават в сила. Това потвърди върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън, цитирана от ИТАР-ТАСС. "Взетото в сряда решение остава в сила", обясни Аштън в отговор на въпрос дали санкциите на ЕС ще отпаднат, след като президентът на Украйна Виктор Янукович обяви предсрочни президентски избори и връщане на конституцията от 2004 г.
Плевнелиев привика посланика в София
Незабавно да бъде прекратено насилието и бързо да бъде намерено политическо решение на ситуацията в Украйна. За това настоя президентът Росен Плевнелиев пред украинския посланик Микола Балтажи, с когото разговаря. Държавният глава за пореден път остро осъди употребата на сила, действие, довело до отнемането на живота на десетки невинни граждани. Посланик Микола Балтажи информира държавния глава за ситуацията в страната и му благодари за това, че лично той е един от най-силните адвокати за европейското развитие на Украйна. Президентът подчерта, че е крайно време управляващи и опозиция да осъзнаят историческата си отговорност за бъдещето на страната и на украинския народ. Украинското гражданско общество ясно заяви своя цивилизационен избор и управляващите трябва да го чуят, коментира държавният глава.
5000 демонстранти блокираха летището
Над 5000 демонстранти блокираха киевското летище заради информация, че ВИП персони се канят да напуснат страната. На аеропорта стандартно има по 80 полета дневно, а в четвъртък те били 180. Същия ден местни сайтове съобщиха, че от Украйна за Виена излетял частен самолет, на чийто борд били синовете на президента Виктор Янукович. Австрия обаче не позволила на машината да кацне и той бил върнат в Украйна. На летище "Жулияни" в Киев били забелязани също така много депутати от управляващата Партия на регионите с техните семейства. Председателят на украинската Върховна Рада Владимир Рибак пък изпратил семейството си към Будапеща. Според служители на летището самият той останал в Киев.
Понижиха кредитния рейтинг
Американската компания "Стандарт енд Пуърс", която наблюдава световната икономика, понижи кредитния рейтинг на Украйна. Според рейтинговата агенция дългосрочният кредитен рейтинг на страната в чужда валута се променя от CCC на CCC с "негативна" прогноза. В началото на месеца рейтинговата агенция "Мудис" понижи суверенния кредитен рейтинг на Украйна с една степен от Caa1 на Caa2, с негативни прогнози. Сред мотивите си тя посочи ескалацията на напрежението и продължаващия риск от криза на външната ликвидност на Украйна дори ако външната подкрепа от Русия бъде изплатена, както се планира тази година.
След изявлението на Янукович, че е постигнато споразумение с опозицията за излизане от кризата, украинският индекс на Първата фондова търговска система (електронната борса за ценни книжа) се увеличи с 5,7 процента. Но по-късно през деня индексът отново се понижи, съобщи ИТАР-ТАСС.
Носителка на "Пулицър" изобличи стереотипите
За описание на събитията в Украйна често се прибягва до употреба на исторически клишета, но тези клишета нерядко обслужват интересите на тези, които ги използват. Понякога са просто лош начин за опростяване на нещата, пише носителката на "Пулицър" Ан Епълбаум във в. "Вашингтон пост" в статия под заглавие "Украинските клишета и стереотипи".
Епълбаум предлага списък с обяснения на най-често употребяваните клишета.
Понятието "братска помощ" идва от Съветския съюз и някога се е използвало, за да обоснове инвазии като тези в Прага през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г. През декември руският президент Владимир Путин нарече Украйна "братска" страна, а тази седмица руски депутат обяви, че той и колегите му са готови да предоставят всякаква помощ, ако "братският украински народ" я поиска.
Понятието"антитерористична операция"е израз от Путиновата епоха, който се използва, за да оправдае руската инвазия в Чечения през 1999 г. Този израз означава, че на силите на реда е позволено всичко.
Изразът "държавен преврат" може да обозначава както "мирни протести, които не харесваме", така и "протестиращи упражняват насилие срещу полицаи", но и в двата случая се използва, за да се оправдае провеждането на "антитерористична операция".
Както руски, така и украински представители на властта използват понятията "нацисти" и "фашисти" по адрес на опозиционните лидери и групи. В същото време най-силната антисемитска, хомофобска и ксенофобска реторика в региона идва от руския печат и в крайна сметка от режима в Русия, подчертава Ан Епълбаум.
Понятията "етнолингвистични различия" и "ситуация като в Югославия" се използват както от Запада, така и от Русия, за да покажат, че конфликтът в Украйна е атавистичен, необясним, породен от дълбока етническа омраза. В действителност това изобщо не е етнически, а изцяло политически конфликт, посочва Епълбаум.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
