Нова версия за митата на Тръмп. Търговска война или революция?

Какво всъщност цели американският президент?

Нова версия за митата на Тръмп. Търговска война или революция? | StandartNews.com

Розовата градина на Белия дом стана нов символ на променящия се свят. 

Прекрасните бели рози, засадени от Мелания Тръмп още по време на първия мандат на съпруга й, станаха живописния декор, около който Тръмп оповести „освобождението на Америка“ с приемането на новите мита. За света обаче тази градина, проектирана преди век от съпругата на президента Уилсън да омайва най-видните гости, се превърна в трънлив бодил, който болезнено рани международната търговия.

Краят на илюзиите

Който и да ги е имал, от снощи се е простил с тях. С усмивка на лице и с голямо табло в ръцете си, Тръмп обясни как налага базови мита от 10 на сто върху целия внос в САЩ и по-високи налози за някои от най-големите търговски партньори на страната. Той обяви това като "реципрочни" мита и показа, че страните, с които САЩ търгуват, имат далеч по-високи ставки. Изключение направиха само базовите мита за Канада и Мексико, но остават в сила предишните - до 25 на сто за много стоките от двете страни.

"Това един от най-важните дни в американската история. Нашата декларация за икономическа независимост. Сега е наш ред да благоденстваме", заяви под бурните аплодисменти на администрацията Тръмп, който малко по-късно обяви национално извънредно положение  с мотив - да защити икономиката на страната. 

По думите му САЩ "застават зад американския работник", защото „през последните 50 години САЩ бяха ограбвани, но това повече няма да се случва".

Той добави, че за САЩ с този „ден на свободата“ започва нова "златна ера", в която САЩ ще бъде по-привлекателно място, защото големите компании по света вече са обещали да построят нови заводи в САЩ в следващите години.

Любопитно е, че глобалната картина на митата съдържа елементи и от тежък дисбаланс, и от пълна симетрия.

Групата на страните с ясно изразени дисбаланси, са тези, при които високите бариери се съчетават с преференциален достъп до пазара на САЩ. Ето какви са при тях митата и реципрочните, наложени от САЩ: Камбоджа (97%/ 49%), Виетнам (90% / 46%), Мадагаскар (93% / 47%), Лесото (99% / 50%).

Страните с умерена асиметрия са тези, при които митата варират от 30-60% срещу 20-35% от САЩ. Те включват: Индия (52% / 26%), Япония (46% / 24%), Южна Корея (50% / 25%), Европейски съюз (39 % / 20 %).

Повечето страни в Латинска Америка, Близкия изток, и страните от ОНД (с изключение на Казахстан и Молдова), както и Обединеното кралство, Сингапур и Саудитска Арабия показват ясни симетрични условия с мита от 10% и за двете страни.

Реакцията на света

Тя не беше нито симетрична, нито с дисбаланс. Беше толкова депресивна, че никой не обърна внимание дори на куриоза, че са наложени мита и на територия, в която живеят само пингвини.

Двете цифри - 54% за китайски стоки и 25% за чуждестранни автомобили, накара повечето анализатори да са категорични в оценката, че е налице катастрофа за световната търговия.

Цените на петрола мигом полетяха надолу, защото инвеститорите обявиха, че очакват намалено световно производство.  Финансовите пазари отчетоха срив, като в рамките на минути след изявлението на Тръмп основният индекс S&P 500 падна с 2 процента, а  Nasdaq - с 3 процента. Спадове, невиждани от началото на пандемията.

И цените на акциите на ИТ гигантите тръгнаха надолу, след като се оказа, че всички компании са засегнати. Nvidia загуби около 4% от стойността си, а Tesla - 4,5%. Alphabet, Amazon, Meta и Microsoft регистрираха понижения между 2% и 5%. 

Apple произвежда процесорите си в Тайван, който получава мито от 32%. Освен това ще плаща още 8,5 млрд. долара годишно само за вноса от Китай. В резултат, акциите на Apple се понижиха с над 7,5% и ако това продължи още ден, ще е най-големият срив за компанията от септември 2020 г. 

За нея обаче остава утехата, че има подкрепата на Тръмп в бъдеще. Той изтъкна решението на Apple да инвестира 500 млрд. долара в САЩ и каза: "Никога не са харчили такива пари тук, а сега ще построят заводите си".

Високите 46%-тни мита на Виетнам удрят веднага и по най-милото на американците – маратонките. Около една трета от вноса на обувки в САЩ идва от Виетнам, което прави държавата най-големият износител на обувки за американския пазар.

"Найк" произвежда там половината си продукция, има 130 фабрики с над 450 000 работници. За по-малко от час след обявяването на митата, компанията загуби почти 10 млрд. долара, а акциите й се сринаха с почти 7%.

В синхрон с пазарите, политическите лидери дори не дочакаха да съмне.

Вълна от притеснение и раздразнение

Тя се придвижваше политически от изток на запад през целия ден.  Председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че е разбрала знака на Тръмп – 20 процента мита за европейските компании. Предпазливо заяви, че „не е късно да преговаряме, да работим за намаляване на бариерите“. Ирландският вицепремиер Саймън Харис дори каза, че ЕС "трябва да остане спокоен и балансиран в отговора си".

Италианският премиер Джорджа Мелони нарече решението "погрешно", но обеща да направи "всичко възможно, за да постигне споразумение със САЩ".

"Не искаме търговските бариери да растат. Не искаме търговска война", предупреди плахо шведският премиер Улф Кристерсон. 

От офиса на френския президент Еманюел Макрон лаконично отговориха, той очаква бизнес представители в Елисейския дворец.

Министерството на търговията на Китай излезе с доста по-рязко изявление, в което осъди хода на американския президент и заплаши да предприеме контрамерки за защита на правата и интересите си. "Няма победители в търговските и тарифните войни и протекционизмът не е опция", се казва в изявлението.

Японският премиер, когото Тръмп снощи много похвали, заяви, че Токио е "изключително разочарован" и обеща, че лично ще поиска от Тръмп да преразгледа тези мерки, ако е възможно. 

Президентът на Южна Корея Хан Док-Су пък разпореди спешни мерки в подкрепа на предприятията, засегнати от въвеждането на нови мита, включително автомобилната индустрия.

Сега нашият външнотърговски отдел има много работа в преговорите с американското правителство за обсъждане на промени в правилата на играта, казаха от офиса на казахстанския премиер. 

"Приятелите не правят това", разсърди се австралийският премиер Антъни Албанезе. А канадският му колега Марк Карни ребром се изказа:  Ще действаме целенасочено и с използване на сила. Изявлението му беше малко преди американският Сенат са приеме законопроект за премахване на новите мита срещу Канада. Този акт обаче отива за разглеждане в Камарата на представителите, където вероятно ще отлежава.

Израел, който наскоро премахна всички мита върху вноса на американски стоки, се оказа "в пълен шок" от въвеждането на 17-процентни мита от Вашингтон, пишат местни медии. 

В същото време обаче външният министър на Нова Зеландия изрази радост от въвеждането на минимална тарифа от 10%, като отбеляза, че това може да бъде предимство в търговията със САЩ пред конкурентите.

Зоркото западно око веднага отбеляза, че в списъка с новите мита на САЩ отсъстват страни като Русия, Беларус, Куба и Северна Корея и този факт беше изтикан на първите страници на медиите. Въпреки че министърът на финансите Скот Бесент обясни това с факта, че САЩ не търгуват с Русия или Беларус, които вече са санкционирани, медиите извадиха данни, че общата търговия със стоки на САЩ с Русия е 3,5 милиарда долара. 

Оказа се обаче, че има тънка подробност. Вносът от Русия е предимно обогатен уран и спирането му щеше да затвори атомните електроцентрали, предаде Фокс нюз.

И все пак, какво цели Тръмп?

Едва ли целта му е само оглушителния шум около търговската война. Дали не гледа напред в бъдещето, задействайки процеси, които ще променят правилата на играта за инвеститорите за години напред?

Това сигурно е въпрос за милиарди. Но отсега е ясно, че зад всичко това прозира деглобализацията. Не е ясно само дали тя е ужасно бедствие или новото нормално.

Последните 40 години на глобализация ни доведоха до безпрецедентен трансфер на производство от развитите страни, до създаването на изключително сложни международни вериги за доставки и до значителна зависимост от външните пазари.

Пандемията от COVID-19 открои уязвимостта на такива системи. Кризата с полупроводниците от 2021 г., когато автомобилните производители спряха поточните линии поради липса на чипове, показа истинската цена на глобалната оптимизация.

Затова и новата тарифна политика може да има за цел не само да защити американските производители (както шумно обяви Тръмп), но и да даде тласък на мащабна реиндустриализация. Което пък удобно той премълчава. Засега.

То обаче прозира от думите му: "Ако искате 0% мита, направете производството си в САЩ", защото звучи не просто като политически лозунг, а като мощна промяна на икономическата политика.

Нещо повече – очевидна е мистерията на диференцираните мита, които въведе.

Защо са такива числата? Китай – 34%, Виетнам – 46%, Камбоджа – 49%. Защо не са 30%, 50%? Още по-интригуваща е изключителната увереност, с която Тръмп прави такива радикални изявления.

"Това ще ни даде растеж, какъвто никога не сте виждали", "вече започна", "трилиони и трилиони долари за изплащане на държавния дълг". Тези твърдения звучат първосигнално налудничаво, но може да са израз на нещо много по-фундаментално.

И те повдигат един неизбежен въпрос: Използва ли правителството на САЩ усъвършенствани системи за моделиране или дори изкуствен интелект, за да разработи икономическа стратегия?

Ако е така, то тогава тези нестандартни тарифни ставки си идват на мястото, защото се оказват резултат от сложни икономически модели, които вземат предвид хиляди променливи - от модела на вноса и износа до нивото на безработица в определени региони на САЩ и т.н.

И ако това не е просто илюзия, може да се окаже, че в скоро време едни ще водят търговски войни, а други – ще са бенецифиенти на новата митническа революция. 

И това няма да са традиционните американски производители, а компании в областта на индустриалната автоматизация, производители на роботи, енергийните компании, за които реиндустриализацията ще изисква огромни мощности и разбира се, различни логистични компании, фокусирани върху вътрешния пазар на САЩ, които ще преструктурират изцяло веригите за вътрешни доставки в Америка.

Предстои да видим. Търговска война или търговска революция е замислил Тръмп…

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай