Двама са големите писатели, отказали Нобеловата награда: Борис Пастернак и Жан Пол Сартр. Съответно предизвикват международен арт скандал, с дълбока политическа основа - нещо неминуемо за законите на Студената война, когато почти всеки акт на творчество минава през политическия кантар. А той не винаги се интересува от художествените достойнства на автора.
Пастернак в капана на Студената война
Борис Пастернак е единият от нобелистите, които са отхвърлили наградата. Причината е политическият ад на Студената война, която вкарва писателя в пълна невъзможност да се справи с опасна ситуация: Западът боготвори неговия "Доктор Живаго", а това не се харесва на СССР. Понеже книгата, освен всичките си качества, е и отказ да се влезе в добре приетата рамка на социалистическия реализъм. Освен "грешния" подход Пастернак според тогавашната критика си позволява и рафинирана критика срещу сталинизма, колективизацията и Гулаг. В същото време, благодарение на италианския журналист Серджио Ди Анджело, "Доктор Живаго" се сдобива с превод на Ботуша. Пастернак знае, че ще плати огромна цена за това, но се съгласява да даде ръкописа. Когато съветските власти научават, започват да убеждават италианеца да не публикува книгата. "Ди Анджело знаеше, че в СССР този роман няма как да излезе свободно. И почувства, че би било престъпление да не предаде подобен шедьовър на света", казва любовницата на Борис Пастернак Олга Ивинская. След италианския превод книгата получава и такъв на английски. Между 1958-а и 1959-а тя е 26 седмици на първо място в листата на бестселърите на Ню Йорк Таймс. В Съветския съюз избухва скандал, когато се разбира, че книгата се обсъжда от Нобеловия комитет. "Доктор Живаго" печели наградата през 1958, докато самият Пастернак смята, че отличието трябва да се присъди на Алберто Моравия. Натискът върху него от самите съветски власти обаче става прекалено голям - всички знаят, че подобна награда е удар по политическия имидж на СССР - печели книга, която така и не може да се публикува в собствената страна на писателя заради цензурата (Доктор "Живаго" излиза официално в СССР едва през 1987 г.) На 25 октомври Пастернак пише писмо на Академията. "Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен", казва той. В същото време литераторите в Москва започват масова кампания срещу Борис. Искат Пастернак да бъде пратен в изгнание. Тотално зависимите медии го унищожават. Обявен е за враг на партията и всичко останало. Зад всичко стои и сянката на Хрушчов, който счита, че Борис заслужава наказание. Пастернак е информиран, че ако отиде до Стокхолм, за да вземе наградата, ще му бъде отказано да се върне отново в Съветския съюз.
Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма: "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ." Шведската академия обявява: "Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои."
Синът му Евгений Пастернак по-късно пише: "Не можех да позная лицето на баща си, когато го видях онази вечер. Бледо, безжизнено лице, уморени, болезнени очи, които казваха само едно: "Вече всичко свърши. Отказах наградата". Дори след отказа обаче натискът върху него продължава - до степен, в която Пастернак пише на Хрушчов, в която моли съветския лидер да прекрати кампанията срещу него. Нещо, което не се харесва на дисидент номер едно Александър Солженицин, който по-късно обвинява Борис в малодушие. Нищо обаче не помага. Съюзът на съветските писатели организира другарски съд, в който обявяват Пастернак за фашист и се отправят искания да бъде изгонен в неговия "Капиталистически рай". Евгени Евтушенко излиза отвратен от събранието. Според сина на писателя, единствената причина баща му да не бъде пратен в изгнание е телефонно обаждане на индийския премиер Джавахарлал Неру към Хрушчов, в което Неру заплашва Никита, че ще направи всичко по силите си, за да спаси писателя, и че ще премести скандала на световно равнище. Борис Пастернак умира през 1960 г. в Переделкино.
Сартр отказва заради соцсимпатии
Един от най-големите френски умове Жан Пол Сартр е другият писател, отказал престижния Нобел. Авторът на "Погнусата" е в далеч по-улеснена позиция от тази на Пастернак, но в същото време решава, че принципите му са несъвместими с приза. На първо място самата идея да се кичи с медали и ордени е чужда на Сартр. "Когато след Втората световна война, през 1945 година, ме предложиха за орден на Почетния легион, се отказах от него, макар и да имах приятели в правителството. Писателят, заемащ определена позиция в политическата, социалната или културна област, е длъжен да действа единствено с помощта на тези средства, които принадлежат само на него, тоест печатното слово.", аргументира се авторът екзистенциалист. И добавя: "Писателят не трябва да позволява да се идентифицира с институт, даже ако това, както е в случая, има най-почетна форма". Отказът му обаче е подплатен с още една причина, сочена все пак за основна. И тя е политическа. "В днешно време единствената възможна форма за борба на културния фронт - това е борбата за мирно съвместно съществуване между две култури: източната и западната. С това не искам да кажа, че е необходимо побратимяване между културите. Прекрасно разбирам, че съпоставянето между тези две култури неизбежно води до конфликт. Моите симпатии неизбежно клонят към социализма и към така наречения източен блок, но аз съм роден и възпитан в буржоазно семейство. Това ми позволява да си сътруднича с всички, които искат да сближават двете култури. Но се надявам, че "ще победи по-добрият", тоест социализмът. Затова не искам да приемам никакви награди нито от източните, нито от западните висши културни инстанции, тъй като прекрасно разбирам за какво съществуват те. Независимо че всички мои симпатии са на страната на социализма, не бих могъл също да приема например Ленинска награда, ако, разбира се, някой ми я предложи. Добре разбирам също, че сама по себе си Нобеловата награда не е литературна награда на западния блок, но са я направили такава и затова станаха възможни събитията, които излязоха извън контрола на шведската Академия", казва в историческото си обръщение Жан Пол Сартр през 1964 г. Неговите симпатиите към социализма стават предмет на критика във Франция, а според изследователите малко неясното му обяснение всъщност е потвърждение най-вече и предимно на политическите му пристрастия.
Големите липсващи
1. Лев Толстой.
Когато Толстой не получава Нобелова награда през 1901 г., 42-ма шведски автори и хора в сферата на изкуствата му изпращат писма, в които му съобщават колко съжаляват, че именно той трябва да вземе приза. "Радвам се, че не го получих, защото голямата парична премия може да ми донесе само зло", казва най-великият писател за всички времена. Отличието тогава е присъдено на французина Рене Сюли Прюдом.
2. Марсел Пруст.
Заради мистериозния процес при обсъждането на наградите все още не е съвсем ясно защо авторът на "По следите на изгубеното време" така и не инкасира най-голямото литературно отличие. Вероятно Пруст е бил прекалено екстравагантен за вкусовете в академията.
3. Джеймс Джойс
Джеймс Джойс, авторът на прословутия "Одисей", така и остава незабелязан от Нобеловата комисия. Въпреки че неговият opus magnum е считан за революция в литературата.
4. Вирджиния Улф
Само 13 жени са получили Нобелова награда за литература в 112-годишната история на отличието. Интересно е защо едно от най-силните имена на модернизма Вирджиния Улф не е сред тях.
5. Хорхе Луис Борхес
Според изследователите причината Борхес да не получи признанието е близостта му с различни диктатори, сред които Пиночет в Чили, Франко в Испания и Видела в родината му Аржентина. Писателят често се шегувал: "Онези хора в Стокхолм май си мислят, че вече са ми дали една награда".
6. Владимир Набоков
Набоков е номиниран през 1974 г., но губи от двама шведи - Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон. Седем пъти швед е печелил отличието - повече от представители на всяка друга страна, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия.
7. Джон Ъпдайк
Академията в Стокхолм често пренебрегва американците - сред тях са Ъпдайк, Хенри Джеймс и Марк Твен. През 2008 г. говорителят Хорас Енгдал казва: "САЩ са прекалено изолирани. Не участват достатъчно често в големия диалог на литературата. Това невежество ни притеснява".
текст под снимки
А Борис Пастернак попада под ударите на Хрушчов
Б Сартр отказва Нобела заради симпатиите си към Източния блок
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
