Сирийският град Палмира е смятан за архитектурното бижу на Близкия изток
"Ислямска държава" пое контрол над сирийския град Палмира и накара света да се разтрепери за съдбата на един от най-важните културни центрове на древния свят. Наблюдатели и анализатори се опасяват, че бойците на ИД ще унищожат великолепните съкровища на града или ще ги продадат за милиони, за да финансират своята "империя на злото".
Тудмур, каквото е арабското име на Палмира, е оазис сред сирийската пустиня и се намира на 240 км североизточно от Дамаск.
Някога той е бил град, в който са се пресичали няколко цивилизации, а архитектурата му е съчетала гръко-римски техники с местните традиции и влияния от древна Персия. Палмира за първи път се споменава преди 2000 г., когато през I в.сл.Хр. тя е под контрола на Римската империя като част от тогавашната Сирийска провинция. Значението на Тудмур нараства заради мястото му на керванния път, пресичащ Сирийската пустиня и свързващ Персия, Индия и Китай с Римската империя. Всъщност, произходът на наименованието до ден-днешен остава неясен. Смята се, че името Палмира идва от гръцката дума за "палма" и е свързано с дърветата, които заобикаляли оазиса. Някои изследователи твърдят, че това е превод на арамейското Тадмур, което също означава "палма".
Днес съществуващият град Тудмур в Сирия е изграден в близост до останките на величественото древно място, което е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред изключителните богатства на Палмира са храмовете на Баал и Бел, военният комплекс на император Диоклециан и арката на входа на главната улица. Градът е известен и със своите погребални скулптури и статуи, които са особено ценни, тъй като съчетават гръко-римски форми с местни и персийски влияния. "Това не се отнася само до историята на Близкия изток, това е извор на цялата световна култура", коментира британският историк Том Холанд.
Сред най-важните сгради в древния свят се нарежда храмът на Бел, построен през 32 г.сл.Хр. Местните жители го издигат, за да почетат бог Бел, покровител на керваните и плодородието, и едновременно създават централно място за срещи с граждански и религиозни цели. Храмът включва голяма и сложна външна стена, вътрешно светилище и жертвен олтар. Вторият най-свещен храм в града е този на Баал, издигнат през 131 г.сл.Хр. Заедно с Бел, Баал е другото най-върховно божество в Палмира - финикийският бог на бурите и дъждовете.
Характерни за Палмира са и множеството погребални скулптури, поставени върху "домовете на вечността" около града. Много от тях днес се съхраняват в различни музеи по света, но тези, които са останали в Тудмур, може да донесат десетки хиляди на джихадистите, ако те решат да ги продадат на черния пазар.
Монументалната арка на входа на главната улица на града се превръща в негов символ още с появяването на първите илюстрации на руините през 1753 г. в Англия. Тя е построена по време на император Септимий Север вероятно, за да се отпразнуват победите му. Арката има сложна украса, типична за този период, а изграждането й е финансирано от дарения на най-богатите граждани в града. В замяна дарителите са получавали малка статуя на лика им върху колоните на арката.
Построяването на лагера на император Диоклециан показва и превръщането на Палмира от търговски град във военен пост на Римската империя. Но вместо да се превърне ключова база на империята, Палмира губи значението си на полу-независим търговски център, което води и до изчезването й от историческата литература.
Според изследователи е невъзможно да се каже колко точно могат да изкарат джихадистите, ако решат да продадат съкровищата на Палмира, но като се има предвид огромното им значение за световната история, тяхната продажба би им донесла милиони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
