Владислав Пунчев,
Куру, Френска Гвиана - София
Най-голямата в историята на света до момента програма за наблюдение на Земята за граждански цели от вече е в ход. Това стана възможно, след като Европейската космическа агенция (ЕКА) изстреля успешно от космическия център в Куру, Френска Гвиана, ракета носител "Союз-СТ", която достави в орбита спътника Sentinel - 1a. Сателитът, с маса 2,3 тона, на ниска орбита на височина 693 км, е първият от амбициозния проект със същото име, част от програмата "Коперник" (Copernicus) за мониторинг на околната среда. Изстрелването е първата от общо 6 мисии на "сентинели" (от англ. - пазещ, бдящ, нащрек) на обща стойност 7,5 млрд. евро и чиято задача е да анализират денонощно планетата, както никога не се е правило досега.
В частност този спътник, чиито специални данни от наблюдение на Земята незабавно стават достъпни за оперативните служби, ще следи морските транспортни зони, морската околна среда като цяло, включително откриване и следене на нефтени разливи, както и откриване на кораби за целите на морската сигурност. Също толкова важно е, че ще следи и за стихийни бедствия и ще картографира с цел улесняването на оказване на хуманитарна помощ при кризисни ситуации. S1a ще следи и морските зони, покрити с лед, както и арктическата околна среда, ще засича опасностите от движение на земната повърхност, а също и ще картографира повърхността на сушата: гори, водоеми и почви, както и селскостопански масиви и насаждения.
Всичко това е възможно благодарение на суперрадара SAR, с който е оборудван - 12-метрова антена, която излъчва микровълни и така "вижда" през облаци, както и през тъмната част на денонощието. При това в непрекъснат режим. Заради което ще предоставя цели 2,5 терабайта информация всеки ден - абсолютно безплатно при това. Освен за всичко друго, тя може да се използва за засичане на земетресения и изригвания на вулкани.
S1a ще покрива повърхността на Европа, Канада и основните морски пътища на всеки три дни, въпреки че ще "посещава" Северния полюс до 14 пъти на всеки 24 часа.
Сателитът се експлоатира в четири режима за формиране на изображения с различна разделителна способност (до 10 м) и обхват (до 250 км), като предоставя надеждно и повторяемо следене в обширни райони.
Апаратът е разработен, конструиран и тестван от френската корпорация "Талес Аления спейс", което й е отнело 12 г., а експлоатационният му срок е 8 г.
S1a, с два соларни панела по 10 м дължина всеки, ще бъде последван след година и половина от "близнака" му - Sentinel - 1b, с който ще са на полярна орбита и в една и съща орбитална равнина, "за формиране на изображения на принципа на радиолокационното синтезиране на апаратурата", посочва Европейската комисия.
От там уточняват, че това изстрелване представлява крайъгълен камък за "Коперник". Програмата, втората по големина европейска след "Галилео" (европейска конкуренция на американската навигационна система GPS), представлява крайъгълен камък за "Коперник".
"Космосът е приоритет за ЕС. Бюджетът за двете водещи европейски космически програми, "Коперник" и "Галилео", е осигурен за следващите седем години. Почти 12 милиарда евро ще бъдат инвестирани в космически технологии", заяви зам.-председателят на ЕК, отговарящ за промишлеността и предприемачеството.
По-добри реколти и добив с "Коперник"
"Коперник", програмата на ЕС за наблюдение на Земята, цели да осигури редовното наблюдение и следене на земните подсистеми - атмосферата, океаните и повърхността на континентите. И така да осигури надеждна, потвърдена и гарантирана информация в помощ на широк спектър от приложения и решения в областта на екологията и сигурността. От данните от наблюдението на Земята ще могат да се възползват различни други икономически сектори - например транспортът, нефтогазовата промишленост, застрахователното дело и селското стопанство. Например през някой от сателитите на програмата може да се отчита влажността на земеделски масив, степента на поливане, на развитие, бъдещият добив.
Регламентът за програмата, за който вече е постигнато политическо споразумение от Съвета на министрите на ЕС и от Европейския парламент, освен целите и управлението, определя и финансирането за периода 2014 г. - 2020 г. - около 4,3 млрд. евро.
Проучванията показват, че програмата "Коперник" би могла да доведе до финансови ползи в размер на около 30 млрд. евро и да създаде почти 50 000 работни места в Европа до 2030 г.
Космодрумът на Европа е сред тропическа джунгла
Космосът е най-близо за Европа от... Латинска Америка. Европейският порт на Европа, каквото е мотото на космодрума, от който бе изстрелян Sentinel - 1a, се намира в град Куру, във Френска Гвиана. Де факто територия на Франция, тъй като има статут на отвъдморски департамент, на 9 часа полет от Стария континент, граничещ с Бразилия и Суринам. Мястото е уникално за изстрелване на апарати в орбита - намира се на едва 500 км от екватора, което дава допълнителна енергия при изстрелване. Защото се използва скоростта на въртенето на планетата, която на тази географска ширина - 5 градуса северна г.ш., е около 1700 км/ч (460 м/сек). Което дава най-голям допълнителен импулс енергия при изстрелване на ракета от Земята - от Кейп Канаверал в САЩ, който е на север, скоростта вече е 406 м/сек. Тази техническа подробност прави възможно изстрелването на сателити във всякаква посока, на всяка орбита, независимо от наклона й и височината й, освен това маневрирането на сателитите така излиза много по-икономично, а това пък увеличава живота им, тъй като хабят по-малко гориво.
Центърът, с площ от 1000 кв. км, функционира от 1968 г. Създаден е от Франция, която впоследствие решава да го предостави на Европейската космическа агенция през 1975 г. Той има и друго предимство - 90% от територията на Френска Гвиана е ненаселена, гъста джунгла, а на изток също няма население - там е Атлантическият океан. Повечето изстрелвания са именно в тази посока и ето защо при падането на първите степени на ракетите или, за съжаление понякога и това се случва - останки при взривили се летящи апарати, падат във водата и не застрашават хора.
Изстрелванията се извършват винаги в тандем от триото - Европейската космическа агенция (ЕКА), Френската космическа агенция CNES и публично-частната компания "Арианеспас". Европейската космическа агенция плаща две трети от годишния бюджет на космодрума, а френското правителство, чрез CNES, отговаря за сигурността и безопасността - в комплекса е разположен отряд на парижката пожарна, а отвън - по суша, въздух и вода, охранява френската армия. Ето защо на входа на космодрума винаги има бронетранспортьор с тежка картечница. А наблизо има база за военни хеликоптери.
Триото си е поставило за цел да изстрелва всеки месец ракета носител, както заяви неотдавна пред подбрана публика, сред които и "Стандарт" в Куру, Щефан Израел, изпълнителен директор на "Арианеспас". Април може да е и своеобразно изключение, тъй като към края на месеца е планирано изстрелване и на "лекотоварна" Вега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
