- Всички видяха, че има алтернатива на недосегаемия човек в Кремъл
- Въстанието на Пригожин бе бунт, а не преврат, Путин не стана победител
Един от най-видните представители на руския елит - Евгений Пригожин, тръгна срещу съперниците си с наемна армия. Новината от Русия порази всички и развитието й едва не доведе до инфарктна ситуация на фона на войната, която Москва води срещу Украйна вече повече от година.
Властта на Владимир Путин и влиянието му върху коалицията от могъщи фигури, орбитиращи около него, никога не са изглеждали по-крехки от сега. А може би нещо друго се крие зад изненадващия бунт на Пригожин...
Още откакто започна миналата година, войната на Русия в Украйна зависи не само от резултатите на бойното поле, но и от стабилността на управлението в Москва. Съответно на дневен ред винаги стои въпросът може ли хватката на президента Владимир Путин върху властта да издържи на напрежението от воденето на дълга и скъпа война, чиито край съвсем не се вижда?
Случката от края на миналата седмица, в която Евгений Пригожин, основател и командир на прословутата частна военна групировка "Вагнер", организира кратък бунт срещу руското военно ръководство (но не и срещу самия Путин!), не е достатъчно показателна, за да се даде отговор на този въпрос. Но тя подсказва, че властта на Путин върху елитната коалиция, която го държи на власт, е под натиск, който може да доведе до непредсказуеми последици.
Най-важната за Путин коалиция
Може да изглежда, че авторитарните лидери управляват по строго установени от самите тях закони, но факт е, че всички те разчитат на коалиции от могъщи елити, за да останат на власт. Спецификите варират в зависимост от държавата и ситуацията. В някои случаи те разчитат на военните, в други - на една управляваща партия, на религиозни лидери или дори на бизнеса.
Съюзът около Путин доскоро изглеждаше много стабилен, съсредоточен около "силовиците" (силовики - рус.) - група бюрократи, влезли в политиката, след като са били офицери или служители на КГБ или други служби за сигурност, и които сега заемат ключови позиции в руските разузнавателни служби, в петролната и газовата индустрии, в добива на сурови материали, а също и в държавните институции.
Високата обществена подкрепа за руския президент отдавна е друг основен източник на власт, а Путин има и още предимства. Например той не е отговорен пред политическа сила, чието ръководство би могло да се обедини зад гърба му и да го смени, както можеше да се случи с иначе могъщите лидери на бившия Съветски съюз. Дълги години той се грижеше да раздели властта между различни организации, служители и олигарси, като си гарантира, че никой човек или институция не са достатъчно силни, за да го свалят от кормилото.
Но когато Русия започна своята война в Украйна миналата година, веднага се видя, че инвазията има потенциала да подкопае властта му. "Връзката между авторитарните управници и тяхното ядро от поддръжници сред елита може да се разхлаби, когато диктаторите водят война в чужбина - особено когато елитите гледат на конфликта като на погрешен", казва пред "Ню Йорк Таймс" Ерика де Бруин, политолог в колежа Хамилтън и автор на наскоро излязла книга, посветена на превратите.
За известно време Пригожин изглеждаше като решение на много от проблемите на президента. Групировката "Вагнер" се присъедини към боевете миналото лято, докато руската армия се опитваше да се възстанови от тежките загуби. "Вагнер" бе начело на офанзива в Източна Украйна и за известно време на "готвача на Путин", както още го наричат, бе позволено да вербува хиляди от руските затвори.
"Вагнер" създава проблеми, не ги решава
Нарастващата мощ на наемната армия също беше противовес на тази на редовните въоръжени сили - допълнителен инструмент, с който Путин защити собствената си власт.
Но много скоро стана ясно, че "Вагнер" създава проблеми, а не ги решава. Евгений Пригожин започна публично да критикува начина на воденето на войната, укорявайки близкия сътрудник на Путин, министъра на отбраната Сергей Шойгу, за всеки провал по фронта. В понякога нецензурни публикации в социалните медии той обвини Шойгу и началника на генералния щаб на армията Валерий Герасимов в страхливост и корупция, нарочи ги, че изпращат руснаците на заколение. Ръководителите на министерството, каза той миналата година, "трябва да отидат с картечници боси на фронта".
С нарастването на последователите на Пригожин в социалните мрежи нараства и популистката му привлекателност, която му дава статут на политическа знаменитост - нещо по същество нечувано в Русия на Путин. Някои анализатори и досега се чудят дали, при добро желание, Пригожин е можел да предизвика самия президент.
Но тогава Шойгу се намеси. Реши да ограничи "Вагнер", прекъсвайки достъпа й до затворите и в началото на този месец нареди на бойците да подпишат договор с военните до юли - ход, който на практика щеше да лиши от автономия частната военна компания. Пригожин отказа, като същевременно запази лоялността си към Путин.
Заплашен от военните, притиснатият в ъгъла, основателят на ЧВК бързо ескалира нещата. В поредица от публикации в социалните медии миналия петък той обвини Сергей Шойгу, че е наредил смъртоносни удари срещу бойците на "Вагнер", като каза, че "злото, понесено от военното ръководство на страната, трябва да бъде спряно". В онази нощ той и неговите сили превзеха град Ростов на Дон. В събота сутринта тръгнаха към Москва.
Излиза ли Путин от случката по-слаб?
Въстанието на Пригожин беше бунт, а не преврат - декларираната цел на лидера на "Вагнер" беше да свали висшето военно ръководство, а не сам да превземе страната. В понеделник той нарече действията си "протест" срещу заповедта бойците на "Вагнер" да подпишат договори. Освен това операцията свърши бързо. Късно вечерта в събота Кремъл обяви, че Пригожин ще напусне Русия и ще отиде в Беларус, а верните му войници няма да понесат наказания.
Въпросът обаче е какво казва бунтът на елитите, които държат Путин на власт, и дали акцията на Пригожин им е подействала отрезвяващо?
"Бунтовете могат да бъдат сигнал за недоволство в редиците, от което бъдещите заговорници могат да се възползват", казва Де Бруин. Едно широкомащабно проучване на военни бунтове в Африка например установява, че те рядко ескалират директно в преврати, но са свързани с повишена вероятност от преврати в близко бъдеще.
Понякога е вярно и обратното - след неуспешен преврат лидерите често се възползват от възможността да прочистят редиците от онези, които подозират в нелоялност, укрепвайки властта си. Второто може да не е възможно в този случай, тъй като Пригожин се оттегли, вместо да бъде победен от руската армия. Путин не излезе от тази битка като печеливш. Обществеността видя, че силите на "Вагнер" могат да противостоят на армията на Москва и че сякаш има алтернатива на иначе недосегаемия човек в Кремъл.
Дори зад кулисите да се случва нещо повече, външният облик има значение. След като направи кратко изявление в събота и осъди "авантюрата" Путин изчезна от поглед, без да се появява повече по време на драматичния бунт и последиците от него. Тогава неговото правителство обяви сделка с Пригожин, въпреки че президентът публично нарече действията "предателски".
Отговорът на Путин може да е сигнал, че нелоялността не е толкова тежък грях, колкото мнозина са си представяли. В кратки забележки в понеделник руският президент заяви, че е бил активен зад кулисите и че дори бунтовниците са осъзнали, че усилията им са обречени. "От самото начало на събитията, по мои преки указания, бяха предприети стъпки, за да се избегнат много кръвопролития", каза той. По думите на Путин това отнело време, включително "за да се даде шанс на тези, които са направили грешка, да променят решението си."
Претенденти за жезъла на властта винаги има
Може би тези думи на Владимир Путин са били опит да се създаде образ на единство и сила сред обществото. И въпреки че Пригожин е "изключителен феномен" и е изолиран случай сред руските елити, той все пак е нанесъл удар на президента, смятат анализатори.
Нищо от изброеното дотук не води до извода, че дните на Путин като президент са преброени. Но властта му изглежда по-малко сигурна от всякога. Обитателят на Кремъл сега изглежда достатъчно слаб, за да се намери кой да го предизвика, а претенденти винаги има…
Сянката на Пригожин
Любов Валентиновна Пригожина - съпруга на Евгений Пригожин, е жената, която остава в сянка, но на 53 г. тази руска бизнесдама и майка на три деца е един от непоколебимите поддръжници на армията "Вагнер", съобщи БЛИЦ.
Любов Пригожина споделя живота си с милиардера повече от 20 години. Но информацията за нея остава оскъдна.
Тя е собственик на няколко уелнес центъра и на верига магазини за шоколад ("Музей на шоколада") в Санкт Петербург, пише "Гардиън".
Според различни източници Евгений и Любов се запознават в университета. Връзката им датира от 90-те години на миналия век, без да е посочена конкретна официална дата.
Любов е родена на 26 юни 1970 г. За родителите и близките й не се знае почти нищо. Учи фармация.
След 13 години зад решетките Евгений Пригожин поема контрола над съдбата си, като започва да учи химия и фармация. Именно в този период той попада под чара на бъдещата си съпруга, която е 9 години по-млада от него.
Двамата имат три деца: две дъщери Полина и Вероника (родени съответно през 1992 и 2005 г.) и син Павел (роден през 1998 г.).
През април "Файненшъл таймс" пише, че Любов Пригожина и децата им "играят различни роли в бизнес предприятието на Пригожин", което се възползва от "привилегирования му статут сред руския елит". Поради това още в началото на войната срещу Украйна бизнесдамата също попада под международни санкции.
Според wikiofcelebs.com Любов Пригожина има годишни доходи от 5 милиона долара. Участва в различни компании, много от които напуска с течение на времето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
