- Изпитите за университети водят до нервни сривове, често и до наркотици
- В интернатите преди кандидатстване се учи по 18 часа дневно, условията са като в казармата
В навечерието на 15 септември учители, родители и ученици се подготвят за новата учебна година с голяма доза неизвестност. Присъствено или дистанционно ще е обучението през годината, ще има ли промяна в изпитите, ще се справят ли децата с маските и уроците?
Всички тези въпроси ще придобият различни отговори след като прочетете този текст. Той разказва защо китайците са с най-високите оценки по света, но и кара да се замислите дали си струва цената на това висше знание.
Едно време в Поднебесната империя да станеш чиновник е било възможно само след успешното попълване на супертруден тест, като някои от китайците са се опитвали да го решат в продължение на целия си живот. Днес, в 21 век, въпреки най-новите учебни програми и технологии, животът на учениците в страната не е станал по-лек, а изпитите си остават големия кошмар за всеки ученик, родител или учител в Китай.
Ли Цзян е прост селски учител от далечната провинция Цзилин. Той твърди, че 2020 година ще запомни за цял живот, не само заради коронавируса, а и заради изпитите в края на учебната година. Подготовката за него е била по време на карантината и това е създало огромни затруднения. Децата не са успели да се подготвят както обикновено, въпреки че учителите буквално денонощно дистанционно са работили от къщите си.
"Много от нас получиха нервен срив, напрежението беше огромно, наложи се да преместим за първи път в историята изпита, с месец по-късно, в началото на юли, за да успеят учениците с подготовката", спомня си учителят.
Най-лесно е да си от Пекин
Въпреки всички нерви, 10 710 милиона ученици се справят тази година на изпита - гаокао, толкова добре, колкото и преди. За много от тях, високият бал е единствената възможност да излязат от мизерията в провинцията и да отидат в големите градове. Това обаче става в условията на изключителна конкуренция - топуниверситетите в Китай приемат не повече от 1 процент от кандидатствалите в тях.
Преди влизане във висшите учебни заведения се проверява нивото на владеене на чужд език, математика, литература, както и за писане на съчинение по зададена тема. Системата на оценяване трудно може да се нарече справедлива. На жителите на столицата и големите градове им трябва по-нисък бал, за да влязат. Учениците от Пекин пишат по различна от другите тема за есе, тези от провинцията се делят на по-големи и по-малки градове и сложността на есето е различна. Тази година в Шанхай пишеха на тема "Може ли човек да влияе на хода на събитията", а в Цзянсу Ч "Глупаци/гении мислят еднакво". Допълнителният въпрос за първата група бе: Кой от политическите деятели от миналото на Китай е направил най-голямо впечатление на обществеността, а на втората - Да се хване целия свят ръка за ръка, а младежта да построи своето бъдеще. В най-затънтените градчета темата бе доста по-примитивна: как да направим добро впечатление.
Китайците могат да кандидатстват на всякаква възраст, стига да имат нужния бал. Но повтарянето на годината е на практика невъзможно.
Подготовката за изпитите е основно събитие за цялото семейство, защото на него са възложени големите надежди за благополучие на детето. А в дните на гаокао цялата страна следи събитията, все едно излиза националния отбор на олимпиада.
За трудолюбието на азиатските ученици се носят легенди и това не е без причина. Китай е лидер на международната програма по оценка на достиженията на учениците - PISA.
Въпреки това резултатите са на много висока цена. Кръгозорът на учениците се стеснява само до изпита, младежите се разделят с приятелите си, нямат никакви развлечения. В последната година преди кандидатстването учениците прекарват практически цялото си време в училище. Излизат около 6 -7 часа сутринта от домовете, за да могат да използват времето в училище да си припомнят материала до началото на учебните занимания. След тях стоят в класните стаи до 9-10 часа вечерта за допълнителни уроци или самостоятелно занимание. Останалите ученици почиват през уикенда, но зрелостниците учат в събота и в неделя до обяд.
Китайците не ходят на познатите при нас частни уроци, но в училището масово взимат допълнителни уроци, които се заплащат.
Ад на пътя на рая
Често родителите пращат децата си в специални интернати. Там учебните занятия прекъсват само за нощта, а през това време майките перат и гладят. Това обаче създава огромни проблеми на младите хора, които като постъпят в студентско общежитие не знаят как да се грижат за себе си - даже сандвичи не могат да правят.
Интернатите са много разпространени в Китай, най-голямата школа с преспиване побира над 10 000 ученици от цялата страна, но се смята, че 80 процента от учещите се там постигат по-високи резултати от съучениците си. Там обаче условията са зловещи. Седмицата е 10 дни, в девет от тях часовете са от 6.30 сутринта до 10.30 вечерта, но после за повечето от тях следва самоподготовка. Последният ден е контролен изпит за периода. По време на занятията не се пие дори вода, забранени са телефоните, айпадите, не се противоречи на учителя. Няма нищо демократично в това обучение, но е факт, че то е най-успешното. Както го описва един от учениците "Това е ад по пътя за рая".
Обучението в такъв интернат годишно струва 6 000 долара, което се равнява на средния доход на шанхаеца. Отделно се плаща за наем на стая от 900 до 2000 долара. Там живее майката, която напуска семейството за година и отива да купува храна и да пере дрехите на ученика.
Има десетки интернати, в градчета, в които живеят около 35 000 човека. Това за Китай е почти безлюдно. Местната икономика в миналото е зависела от износа на бамбук, но в днешно време е изцяло подвластна на нуждите на учениците и техните майки, така че успеваемостта да е висока. В 11 часа вечерта няма никой по улиците.
Чжан е един от хилядите кандидат-студенти, били тази година в интернати. Всеки ден седим и правим тестове, после ги анализираме. За преработка на теста няма време, защото веднага идва следващият. Сигурно сме решили десетки хиляди тестове, казва Чжан.
Хапчетата за учене
Много от учениците не издържат на напрежението и получават нервен срив. Ако не успеят на изпита, се връщат да работят по родните места, но някои от тях вече пристрастени към наркотиците заради преживения стрес. Една от тях е Сяо Хе, която мечтала да постъпи в престижен университет. Решила да помогне на мозъка си да усвои повече информация и започнала да приема стимуланти, които се предписвали за дефицит на внимание и хиперактивност. Малко по-късно обаче тя започнала с амфетамини и наркотици, които си поръчвала по интернет. Разбрала грешката си едва след като се оказала в болница - имала халюцинации, кичури падали от косата й. Дотогава тя си мислела, че това са безобидни "хапчета за учене", които й помагат да се съсредоточи.
Официална статистика колко са такива деца няма, но китайските експерти предупреждават, че броят им непрекъснато нараства. За последните две години постъпиха 61 пациенти на възраст от 16 до 25 години със зависимост от т.нар. "учебни таблетки", казва доктор от медицински център в Пекин. Цифрата се е удвоила, но тя не е реална. Болните са много повече, но семействата ги крият, защото това означава позор за тях, карат младите да си стоят вкъщи и сами да се опитват да се лекуват, добавя докторът.
Учете се така, сякаш постоянно имате дефицит на знания, а също така непрестанно се боите да не ги загубите. Това е мисълта на великия Конфуций, с която започват обучението си китайските деца. В продължение на хилядолетия главната ценност и целия живот на китайците е свързан с образованието. Те са готови на всичко, за да дадат шанс на децата си да учат в престижен университет и да имат достойна кариера. Цената е висока - много трагедии и още толкова жертви. Въпреки тях жестоката битка се повтаря всяка година, топуниверситетите се броят на пръсти, а за тях кандидатстват милиони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
