Организацията поема контрола върху американската ПРО в Европа
НАТО сменя стратегията към Русия и ще се фокусира върху възпирането на Москва от евентуална агресия по източните граници на пакта. В тази посока пактът ще разположи четири батальона в Прибалтика, стана ясно на първия ден от срещата на върха на организацията във Варшава. Решенията бяха взети въпреки уверенията на Москва, че не е заплаха за страните от НАТО. На форума бе взето и решение НАТО да поеме контрола върху американския противоракетен щит в Източна Европа.
"Централна тема на срещата на високо равнище ще бъде по-нататъшното развитие на подхода на НАТО по отношение на Русия, която трябва да е силна и балансирана - силна в план на сдържане на агресията към Европа. Затова един от най-важните въпроси на срещата ще бъде преминаването от стратегия на подкрепа за съюзниците, която бе първият отговор на НАТО към незаконното поведение на Русия в Крим, към фаза на сдържане. Алиансът не се е фокусирал върху това в течение на четвърт век, а сега го прави", каза преди форума военният министър на САЩ Ащън Картър.
"Нашата позиция е ясна - НАТО не търси конфронтация, не искаме нова студена война", каза генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг. Запитан от руската държавна телевизия дали наистина вярва, че Русия може да нападне Полша или други европейски страни Столтенберг отговори, че Москва е готова да използва военна сила срещу суверенни страни в Европа. Тя предприе агресивни действия срещу Украйна, незаконно анексира Крим. Поради тази причина, основната причина, ние увеличаваме военното присъствие в източната част на алианса, добави той.
На срещата официално бе взето решението за разполагането на четири батальона на НАТО в Полша и трите балтийски републики. Те ще бъдат под ръководството на САЩ, Великобритания, Германия и Канада. В рамките на схемата САЩ ще разположат 1000 войници в Полша, а Великобритания ще изпрати батальон от 500 души в Естония и още 150 военни в Полша. Мултинационални бригади ще бъдат изпратени и в Латвия и Литва, като те трябва да са разположени там до началото на 2017 година.
На срещата северната ни съседка Румъния също се очакваше да получи подкрепа от НАТО под формата на подробен план за отбрана при извънредни ситуации. Доскоро източноевропейските членки на пакта не разполагаха с подобни планове, но заради променените отношения с Русия те вече са факт.
Друго решение, взето на форума, предполага преминаването на американския ракетен щит под ръководството на НАТО.
"Това означава, че базираните в Испания американски кораби, радар в Турция и базата за противоракетна отбрана в Румъния могат да работят заедно под командването на НАТО", посочи представител на пакта.
Междувременно българският президент Росен Плевнелиев, който представи страната ни на срещата, обяви, че ще призове колегите си за засилване на присъствието в Черно море.
"Южният и източният фланг на НАТО не трябва да бъдат пренебрегвани. Настояваме за по-засилено присъствие, за по-добра координация, за повече съвместни учения и за подобряване на националния отбранителен капацитет и на този на партньорите от НАТО", заяви президентът. "От присъединяването си към НАТО страната ни последователно се застъпва за по-силно присъствие на Алианса в Черно море", допълни държавният глава.
Алиансът засилва връзките с ЕС
ЕС и НАТО подписаха вчера декларация за засилване на сътрудничество, най-вече в областта на хибридните заплахи, съобщи Дойче веле. Документът бе подписан от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
"Настъпи момент да дадем нов импулс и ново съдържание на стратегическото партньорство между НАТО и ЕС", се казва в документа. По-силен ЕС и по-силен НАТО ще се укрепват един друг. Заедно те ще могат по-добре да гарантират сигурността на Европа и тази извън пределите й, пише в документа.
НАТО и ЕС планират заедно да се противопоставят на "хибридните заплахи", в това число посредством обмен на разузнавателна информация; ще разширят морското сътрудничество, в частност за разрешаването на миграционната криза в Средиземно море; ще засилят координирането на съвместната работа в областта на киберсигурността; ще развиват трансатлантическите връзки в областта на изследванията за отбрана и промишленост, ще проведат съвместни военни учения.
Обама: Брекзит няма да развали съюза
Обединеното кралство и ЕС ще могат да се споразумеят за хармоничен преход към нови отношения, като същевременно страните ни запазят фокуса върху гарантирането на финансовата стабилност и растежа на глобалната икономика. И макар че отношенията между Великобритания и съюза ще се променят, струва си да си припомним какво няма да се промени, заяви американският президент Барак Обама на форума на НАТО във Варшава.
Специалните отношения между САЩ и Обединеното кралство ще се запазят. Нямам никакво съмнение, че Великобритания ще продължи да бъде един от най-способните членове на НАТО - страна, която плаща сериозен дял за гарантиране на нашата обща сигурност и има водещ принос в мисиите на алианса. По същия начина САЩ ще продължат да имат незаменим партньор в лицето на ЕС. Нещо повече, макар Брекзитът да създава известна несигурност, съвместното ни благоденствие ще продължи да почива върху непоклатима основа, каквато е НАТО, каза още Обама.
Оланд: Москва е партньор, не заплаха
Френският президент Франсоа Оланд обяви, че Русия не трябва да бъде възприемана като заплаха, а по-скоро като партньор.
"НАТО няма никаква роля като цяло, за да казва какви трябва да бъдат отношенията на Европа с Русия. За Франция Русия не е противник, не е заплаха", каза Оланд преди началото на двудневната среща на върха на НАТО във Варшава. "Русия е партньор, който, истина е, може понякога, и ние виждаме това в Украйна, да използва сила, която осъдихме, след като анексира Крим", добави френският лидер.
По този повод президентът на Полша Анджей Дуда предупреди, че демократичните ценности на Запада са подкопани от неспазването на международното право, както и от хибридната война и тероризма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
