НАТО смята да изгради свои бази в Източна Европа с цел да ограничи възможностите на Владимир Путин да предизвиква проблеми в региона. Това обяви във вторник вечерта генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, цитиран от "Гардиън".
НАТО за пръв път смята да изгради бази, на които за броени часове да разположи свои части за бързо реагиране като ответна мярка на евентуална руска военна заплаха.
Решението трябва да бъде постигнато на срещата на върха на НАТО в Кардиф следващата седмица. САЩ и Великобритания подкрепят идеята, но Франция, Италия и Испания са "против". Германия се колебае, защото подобен ход ще предизвика остра реакция от Кремъл.
"Ще приемем т.нар. план за готовност за действия с цел да сме способни да реагираме бързо в тази съвършено нова обстановка в Европа. Вече разполагаме с нещо, което наричаме сили на НАТО за бързо реагиране, чиято цел е да са способни при нужда бързо да се разгърнат. Сега намерението ни е да развием до много висока степен на готовност авангарда на тези сили", заяви Расмусен.
Генералният секретар напомни, че тези военни сили имат нужда от съответната инфраструктура в приемащите държави, за да могат да се разгърнат по-лесно.
Полша и трите балтийски републики призовават за това, но в Кардиф най-вероятно ще се използва формула, избягваща думата "постоянни бази".
"Става дума по-скоро за обекти, на които много често ще се сменят частите. Идеята е, че всеки потенциален агресор ще знае, че ако атакува член на НАТО, ще попадне не само на местната армия, но и на войски на алианса. Това е важното", каза Расмусен.
Той призова страните от НАТО да приемат реалността, че Русия вече не смята Алианса за партньор.
"Русия е държава, която, за съжаление, за пръв път от края на Втората световна война заграби чужда територия със сила. Очевидно трябва да се адаптираме към това, което никой не очакваше. Особено след войната с Грузия през 2008 година забелязваме значителна промяна във военния подход и способностите на Русия да реагира бързо. Те са способни за много, много кратко време да превърнат големи маневри в нападателна операция", каза генералният секретар.
Расмусен каза, че Русия съвсем очевидно е ангажирана с дестабилизирането на Източна Украйна. "Виждате една сложна комбинация от традиционни военни действия, смесени с информационни кампании и най-вече с дезинформация. За да се контрира подобна "хибридна война" ще е нужно нещо повече от НАТО", добави той.
В същото време източник на "Гардиън" от НАТО разказва, че украинската армия е в трагично състояние: "Ако ние сме две стъпки зад руснаците, украинците изостават с 16 стъпки. Техните генерали просто искат да взривяват всичко наред. Но това не е война на сражения, а на информация", казва източникът, който неотдавна е бил на посещение в Киев.
Президентът на Украйна Петро Порошенко ще присъства на форума в Кардиф и ще бъде единственият държавен глава на страна извън алианса, който ще разговаря с колегите си от НАТО.
Междувременно, руският президент Владимир Путин и украинският му колега Петро Порошенко са се договорили за скорошно подновяване в Минск на работата на Контактната група за урегулиране на кризата в Украйна.
"На двустранната среща се договорихме за широк формат на преговорите. Разбрахме се също така Контактната група да поднови работата си в Минск, заяви Путин след срещата си с Порошенко.
Двамата са постигнали съгласие и по въпроса за оказване на хуманитарна помощ на населението в източната част на Украйна.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко, който е домакин на срещата между двамата призна, че разговорите в Минск са били трудни, защото позициите на страните в кризата се различават, понякога фундаментално. Минск ще стане мястото на редовни срещи на контактната група за Украйна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
