Общото събрание на ООН изслушва българката днес
Днес Ирина Бокова ще се яви на най-важния изпит в живота си - изслушването пред Общото събрание на ООН. Българката е по-близо от всякога до историческата цел - да спечели надпреварата за генерален секретар на ООН. Още миналата година страните от Източна Европа предявиха правото си да оглавят световната организация през следващия мандат. Главният аргумент е, че никога от тази част на планетата досега не е излъчвала шеф. Допреди 1989 г. източноевропейците бяха под опеката на Съветския съюз, а след това се откъснаха от орбитата на Москва, което също попречи на техните номинации.
Според една от резолюциите генсекът трябва да бъде избран при спазване на регионалната ротация и равенството на половете. И двата принципа играят в полза на Бокова. Шест от осемте кандидатури са от Източна Европа - освен българската за най-високия пост на планетата се борят - бившият и.д. премиер и външен министър на Молдова Наталия Герман, ексвъншният министър на Македония Сърджан Керим, бившият премиер на Черна гора - Игор Лукшич, дипломат номер 1 на Хърватия Весна Пусич и словенският представител в ООН Данило Тюрк.
Наскоро хърватката Пусич заяви, че фаворит за поста към момента е Ирина Бокова. Срещу източните бяха извадени и две кандидатури от Западна Европа - бившият португалски премиер Антонио Гутиереш и издигнатата през миналата седмица бивша премиерка на Нова Зеландия
Хелън Кларк, зад която стои дългата сянка на Великобритания
Въпреки записаното правило за равенство на половете никога досега жена не е заставала начело на световната организация. Затова и все повече държавници и международни организации настояват този път да бъде избрана дама.
Според устава на световната организация генералният секретар се назначава от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност. Рядко се случва да съвпаднат мненията на петте постоянни членки - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Затова и изборът на поста е предмет на сложни дипломатически комбинации и задкулисни преговори. От публичните данни може да се съди, че Ирина Бокова може да разчита на подкрепата на три от великите сили - Русия, Китай и Франция. Албионът залага на новозеландската кандидатура, а най-голямата въпросителна е зад кого ще застане Вашингтон.
Кампанията на Бокова по стар роден обичай бе помрачена от компромати, бълвани системно от някои антикомунистически кръгове. Благодарение на техните "усилия" и американската преса отчете комунистическото й потекло и образованието, получено в Русия. "Обществената дискусия в България е между фенове и хейтъри и това не работи в наша полза", подчерта и бившият външен министър Соломон Паси. За отбелязване е, че в никоя от останалите страни, които се борят за поста, не се забелязва
бум на негативни публикации
за собствения им кандидат
Междувременно водещи правозащитни организации, сред които "Амнести интернешънъл", "Хюман райтс уоч" и Международната федерация за човешките права, начертаха най-важните приоритети пред бъдещия генсек. Според тях следващият ръководител на ООН трябва приоритетно да насочи усилията си към решаване на бежанската криза, да се опита да осигури по-добра превенция на масовите престъпления и да се опита да постигне премахване на смъртното наказание. Първият приоритет е нов глобален подход към бежанската криза - най-тежката след Втората световна война. Този подход трябва да се основава на засилено международно сътрудничество и справедливо разпределение на задълженията между страните за приемане на бежанци и мигранти.
Правозащитниците препоръчват на бъдещия шеф на ООН да се бори с безнаказаността, да премахне смъртното наказание и да бъде защитник на жертвите на дискриминация.
"Светът има нужда от силен генерален секретар, който да се противопостави на страните, нарушаващи човешките права", каза Салил Шети, генерален секретар на "Амнести", цитиран от БНР.
Миналата седмица Бокова успя да отбележи ценна точка след освобождаването на древния град Палмира, намиращ се под опеката на ЮНЕСКО, от Ислямска държава. Тя се срещна с двата големи в Брюксел - шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и президента на Европарламента Мартин Шулц. На срещата бяха набелязани законодателни промени срещу трафика на културни ценности, който е основен източник на приходи за джихадистите. Възможностите ЮНЕСКО да помага в решаването на проблемите с бежанската криза в Европа, както и при изпълнението на споразумението с Турция, като осигурява учебници, професионално образование, подготовка на учители и други са били сред темите на разговорите. Българката постави като акцент в работата на организацията образователните програми за превенция на радикализацията сред младежите.
Бивш шеф на Социнтерна води мъжкото каре
Най-именитият сред мъжките кандидатури за генерален секретар е Антонио Гутиереш. 67-годишният португалец е бил в продължение на седем години министър-председател, след което става президент на Социалистическия интернационал. От 2005-а до края на м.г. Гутиереш е върховен комисар на ООН за бежанците.
Втори по престиж е македонският претендент Сърджан Керим. Започнал кариерата си като преподавател по международни икономически отношения в Белградския университет, той става дипломат от кариерата още в рамките на бивша Югославия. Освен опита му като външен министър друг негов важен актив е председателството на Общото събрание на ООН в периода 2007-08 г.
Третата номинация е на черногорския бивш премиер и пръв дипломат Игор Лукшич. Той е бил финансов министър в пет кабинета и се счита за наследник на Мило Джуканович.
Четвъртият играч е словенецът Данило Тюрк. той е дипломат от кариерата и дългогодишен представител на страната в световната организация. Освен с международни отношения Тюрк преподава в университетите в Любляна, Ню йорк и Пекин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
