НАСА става клиент на Илон Мъск

• SpaceX из­пре­ва­ри Boeing, гот­ви нов по­лет в края на сеп­тем­ври
• "Дра­кон" с ис­то­ри­чес­ко при­вод­ня­ва­не в Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан

Пър­ви­ят кос­ми­чес­ки по­лет с еки­паж на час­тна­та ком­па­ния SpaceX прик­лю­чи ус­пеш­но. Два­ма­та ас­тро­нав­ти - Ро­бърт Бен­кен и Дъг­лас Хър­ли, ко­и­то пре­ка­ра­ха 62 дни на Меж­ду­на­род­на­та кос­ми­чес­ка стан­ция, се при­зе­ми­ха бе­зо­пас­но в оке­а­на. Как­то бе­ше пла­ни­ра­но, ви­сящ под че­ти­ри ог­ром­ни блес­тя­щи па­ра­шу­та, ко­ра­бът "Дра­кон" кац­на в спо­кой­ни­те во­ди на Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан, на око­ло 60 ки­ло­мет­ра от бре­га на Фло­ри­да с

ле­ко­то тем­по от 25 км в час

"От SpaceX и еки­па на НА­СА - доб­ре дош­ли об­рат­но на пла­не­та­та Зе­мя. Бла­го­да­рим ви, че ле­тях­те със SpaceX ", та­ка при­вет­ства­ха еки­па­жа от кон­трол­на­та ку­ла вед­на­га след при­зе­мя­ва­не­то на кап­су­ла­та.

"За нас бе­ше чест и при­ви­ле­гия да ле­тим със SpaceX", ка­за Хър­ли след ка­ца­не­то и до­ба­ви, че всич­ки са доб­ре.

При­вод­ня­ва­не­то с ос­но­ва­ние бе оп­ре­де­ле­но ка­то ис­то­ри­чес­ко. Пос­лед­но­то вод­но ка­ца­не на НА­СА е от 1975г., ко­га­то еки­па­жи­те на аген­ци­я­та все още ле­тя­ха в мо­ду­ли­те на Апо­ло, из­пол­зва­ни за аме­ри­кан­ски­те лун­ни ми­сии.

То­зи ис­то­ри­чес­ки по­лет, на стой­ност 3,14 млрд. до­ла­ра, е ог­ро­мен ус­пех за ми­ли­ар­де­ра и тех­но­ло­ги­чен пред­при­е­мач Илон Мъск. Ком­па­ни­я­та му за кос­ми­чес­ки по­ле­ти SpaceX се спра­ви с ця­ла­та ми­сия от ра­ке­та­та за мно­гок­рат­на упот­ре­ба до кап­су­ла­та за мно­гок­рат­на упот­ре­ба в сът­руд­ни­чес­тво с НА­СА. То­ва е ед­на но­ва ера в кос­ми­чес­ки­те по­ле­ти, за­що­то пред­по­ла­га, че НА­СА мо­же да про­дъл­жи с пла­но­ве­те си да въз­ла­га це­лия тран­спорт на хо­ра в зем­на­та ор­би­та на час­тни ком­па­нии с раз­но­об­раз­ни це­ли ка­то раз­глеж­да­не на обек­ти, кор­по­ра­тив­ни из­след­ва­ния или за ре­монт на са­те­ли­ти­те. Ше­фът на НА­СА Джим Бри­дън­стайн оп­ре­де­ли ми­си­я­та на SpaceX ка­то кра­йъ­гъ­лен ка­мък в ко­мер­си­а­ли­за­ци­я­та на пи­ло­ти­ра­ни­те кос­ми­чес­ки по­ле­ти. Ве­че не е за­да­ча на НА­СА да из­вър­шва са­мос­то­я­тел­но кос­ми­чес­ки по­лет. По-ско­ро в бъ­де­ще НА­СА ще бъ­де кли­ент.

Всъщ­ност НА­СА нае две ком­па­нии - SpaceX и Boeing - ко­и­то да оси­гу­рят тран­спор­ти­ра­не­то на ас­тро­нав­ти до и от Меж­ду­на­род­на­та кос­ми­чес­ка стан­ция, но SpaceX бе­ше го­то­ва пър­ва да из­ве­де в ор­би­та Бен­кен и Хър­ли през май. Без­пи­лот­ни­ят пре­ми­е­рен по­лет на кап­су­ла­та Starliner на

Boeing се про­ва­ли през де­кем­ври 2019 г.

Boeing тряб­ва да до­ка­же от­но­во с нов по­лет, че кап­су­ла­та му всъщ­ност е бе­зо­пас­на.

Ми­на­ла­та го­ди­на от SpaceX нап­ра­ви­ха про­бен по­лет, ка­то из­тре­ля­ха без­пи­лот­на кап­су­ла "Дра­кон" до МКС на­пъл­но ав­то­ма­тич­но и я вър­на­ха об­рат­но. Тя кац­на в Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан в на­ча­ло­то на март 2019 г. И то­зи път ня­ма опо­вес­те­ни проб­ле­ми при ми­си­я­та с еки­паж. Ця­ло­то пъ­ту­ва­не до при­вод­ня­ва­не­то про­дъл­жи 21 ча­са. На ви­со­чи­на око­ло 5,5 км се ак­ти­ви­ра­ха спи­рач­ни­те па­ра­шу­ти на ко­ра­ба, а след ня­кол­ко ми­ну­ти - на ви­со­чи­на око­ло 2 км, се от­во­ри­ха и че­ти­ри­те ос­нов­ни спи­рач­ни па­ра­шу­та. Вед­на­га след ка­то кап­су­ла­та "Дра­кон" се по­то­пи в Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан, еки­пи за въз­ста­но­вя­ва­не от SpaceX и NASA от­во­ри­ха лю­ка и под­по­мог­на­ха Бен­кен и Хър­ли, все още в ска­фан­дри­те си и по­каз­вай­ки пал­ци, да из­ля­зат от кап­су­ла­та. Пос­рещ­на­ха ги и под­си­гу­ри­тел­ни ко­ра­би и хе­ли­коп­те­ри. От НА­СА за­я­ви­ха, че кап­су­ла­та, на­ре­че­на Endeavor, тех­ни­чес­ки би мог­ла да из­дър­жи във во­да­та в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко дни ка­то на бор­да има и дос­та­тъч­но хра­на и на­пит­ки. Тъй ка­то кап­су­ла­та е "во­до­ус­той­чи­ва", тя мо­же да бъ­де из­пол­зва­на от­но­во през след­ва­ща­та го­ди­на за ми­си­я­та на Crew 2. Кос­ми­чес­ки­ят ко­раб мо­же да се вър­не на Зе­мя­та на­пъл­но бе­зо­пас­но и по зе­мя. През 60-те и 70-те го­ди­ни кап­су­ли­те на Мер­ку­рий, Близ­на­ци и Апо­ло на НА­СА се при­зе­ми­ха в оке­а­на, до­ка­то

съ­вет­ски­те кап­су­ли прик­люч­ва­ха пъ­ту­ва­ни­я­та си

по су­ша. Се­гаш­ни­те рус­ки кап­су­ли "Со­юз" про­дъл­жа­ват да пра­вят на­зем­ни де­сан­ти, как­то пра­вят и ки­тай­ски­те кап­су­ли с ас­тро­нав­ти "Шен­жоу".

SpaceX пър­во­на­чал­но съ­що е пла­ни­рал ко­ра­бът "Дра­кон" да из­вър­ши ка­ца­не по су­ша, но вод­ни­те ка­ца­ния, из­пол­зва­ни за по-ран­на­та вер­сия на Dragon за пре­воз на то­ва­ри, оп­рос­тя­ват раз­ви­ти­е­то на кап­су­ла­та, въп­ре­ки че до­ба­вят въз­мож­ност за мор­ска бо­лест за ас­тро­нав­ти­те. Връ­ща­не­то от за­о­би­ка­ля­ща­та сре­да в Кос­мо­са към нор­мал­ни­те си­ли на гра­ви­та­ция на Зе­мя­та чес­то де­зо­ри­ен­ти­ра еки­па­жа.

А как­во пра­вят ас­тро­нав­ти­те в Кос­мо­са? Най-ве­че спят. След по­ре­ди­ца от тла­съ­ци за за­пал­ва­не­то на кос­ми­чес­кия ко­раб, гра­фи­кът на ас­тро­нав­ти­те включ­ва ця­ла нощ за по­чив­ка. Кап­су­ла­та до­ри за­вър­ши ед­на от ма­нев­ри­те си, до­ка­то ас­тро­нав­ти­те спя­ха. Вся­ко пъ­ту­ва­не на връ­ща­не, ко­е­то над­хвър­ля шест ча­са, тряб­ва да бъ­де дос­та­тъч­но дъл­го, за да мо­же еки­па­жът да пос­пи меж­ду от­де­ля­не­то и при­вод­ня­ва­не­то. В про­ти­вен слу­чай, по­ра­ди раз­ши­ре­ния про­цес, еки­па­жът ще ра­бо­ти по­ве­че от 20 ча­са, ко­е­то не е бе­зо­пас­но за ди­на­мич­ни опе­ра­ции ка­то ка­ца­не на во­да и въз­ста­но­вя­ва­не. След из­стрел­ва­не­то, пов­тор­но­то вли­за­не в зем­на­та ат­мос­фе­ра е вто­ра­та най-опас­на фа­за на кос­ми­чес­кия по­лет. Пре­ди да из­ле­зе от ор­би­та в не­де­ля, кос­ми­чес­ки­ят ко­раб из­хвър­ли дол­на­та си по­ло­ви­на, из­вес­тна ка­то ба­гаж­ник, ко­я­то ве­че ня­ма да е не­об­хо­ди­ма. Три­е­не­то на въз­ду­ха, пре­ми­на­ващ пок­рай кап­су­ла­та,

наг­ря­ва дъ­но­то й до око­ло 1900 C

След ка­то тес­то­ви­ят по­лет на "Дра­кон" ми­на­ла­та го­ди­на бе­ше ус­пе­шен, ин­же­не­ри­те са спо­кой­ни, че сис­те­ма­та ра­бо­ти. След­ва­щи­ят по­лет на "Дра­кон" ще стар­ти­ра не по-ра­но от края на сеп­тем­ври. До кос­ми­чес­ка­та стан­ция ще бъ­дат от­ве­де­ни три­ма ас­тро­нав­ти на НА­СА - Май­къл С. Хоп­кинс, Вик­тор Дж. Гло­у­вър и Ша­нън Уо­кър - и един япон­ски ас­тро­навт Со­и­чи Но­гу­чи. Вто­ри­ят опе­ра­ти­вен по­лет, пред­ва­ри­тел­но нас­ро­чен за фев­ру­а­ри 2021 г., ще пре­воз­ва два­ма ас­тро­нав­ти на НА­СА, Ро­бърт С. Ким­бро и К. Ме­ган Ма­кАр­тър - съп­ру­га на Бен­кен; Аки­хи­ко Хо­шид от Япо­ния; и То­мас Пес­ке от Ев­ро­пейс­ка­та кос­ми­чес­ка аген­ция. Boeing поч­ти си­гур­но ня­ма да ус­пее да пус­не ас­тро­нав­ти до след­ва­ща­та го­ди­на. Проб­ни­ят по­лет ми­на­ла­та го­ди­на пре­тър­пя зна­чи­тел­ни соф­ту­ер­ни греш­ки, ко­и­то поп­ре­чи­ха на кос­ми­чес­кия ко­раб да пос­тиг­не ос­нов­на­та си цел. Се­га Boeing ще пов­то­ри от­тег­ле­ния тест по-къс­но та­зи го­ди­на, пре­ди да пус­не ас­тро­нав­ти­те на бор­да. Ком­па­ни­и­те Blue Origin и Virgin Galactic раз­ра­бот­ват кос­ми­чес­ки ко­ра­би, ко­и­то оси­гу­ря­ват крат­ки ту­рис­ти­чес­ки пре­во­зи до Кос­мо­са и об­рат­но, въп­ре­ки че ни­то ед­на от тях не е в със­то­я­ние да нап­ра­ви пъ­ту­ва­не­то до кос­ми­чес­ка­та стан­ция или до­ри до ор­би­та.

Бен­кен и Ка­си­ди с 4 кос­ми­чес­ки раз­ход­ки

Ас­тро­нав­ти­те с Ро­бърт Л. Бен­кен и Дъг­лас Г. Хър­ли са при­я­те­ли и ко­ле­ги, тъй ка­то и два­ма­та са из­бра­ни от НА­СА за ас­тро­нав­ти през 2000 г. И два­ма­та мъ­же имат опит ка­то во­ен­ни пи­ло­ти на из­пи­та­ния и все­ки от тях е ле­тял два пъ­ти пре­ди то­ва в ми­сии с кос­ми­чес­ки со­вал­ки, въп­ре­ки че то­ва е пър­ви­ят път, ко­га­то са ра­бо­ти­ли за­ед­но в ми­сия. Хър­ли ле­ти на пос­лед­на­та ми­сия на кос­ми­чес­ка­та со­вал­ка през 2011 г. През 2015 г. те бя­ха сред ас­тро­нав­ти­те, из­бра­ни да ра­бо­тят с Boeing и SpaceX вър­ху из­вес­тни­те кос­ми­чес­ки пре­воз­ни сред­ства, ко­и­то ком­па­ни­и­те раз­ра­бот­ва­ха. През 2018 г. те бя­ха наз­на­че­ни на пър­вия по­лет на SpaceX. Пър­во­на­чал­но ми­си­я­та тряб­ва­ше да про­дъл­жи са­мо до две сед­ми­ци, но Бен­кен и Хър­ли за­вър­ши­ха ми­си­я­та с по-дъ­лъг и на­то­ва­рен прес­той в кос­ми­чес­ка­та стан­ция. По­ра­ди мно­гок­рат­ни­те за­къс­не­ния от SpaceX и Boeing, НА­СА не раз­по­ла­га­ше с дос­та­тъч­но хо­ра, ка­то са­мо един ас­тро­навт, Крис­то­фър Дж. Ка­си­ди, бе­ше на бор­да на кос­ми­чес­ка­та стан­ция, ко­га­то "Дра­кон" и два­ма­та му път­ни­ци се ка­чи­ха. Два­ма­та ос­та­на­ха два ме­се­ца, по­ма­гай­ки на Ка­си­ди с ра­бо­та­та по кос­ми­чес­ка­та стан­ция. Бен­кен и Ка­си­ди нап­ра­ви­ха че­ти­ри кос­ми­чес­ки раз­ход­ки, за да за­вър­шат ин­ста­ли­ра­не­то на но­ви ба­те­рии на кос­ми­чес­ка­та стан­ция. Хър­ли по­мог­на, ка­то ра­бо­те­ше с ро­бо­ти­зи­ра­на­та ръ­ка на стан­ци­я­та. Ас­тро­нав­ти­те съ­що доп­ри­не­со­ха за на­уч­ни ек­спе­ри­мен­ти и под­по­мог­на­ха в про­уч­ва­не на об­ра­зу­ва­не­то на вод­ни кап­ки в сре­да с нис­ка гра­ви­та­ция на кос­ми­чес­ка­та стан­ция, за да раз­гле­дат как да уп­рав­ля­ват теч­нос­ти­те в кос­мо­са . Те по­мог­на­ха и за ин­ста­ли­ра­не­то на но­во обо­руд­ва­не вът­ре в стан­ци­я­та, ко­е­то ще бъ­де из­пол­зва­но в бъ­де­щи на­уч­ни из­след­ва­ния. Ка­си­ди ще ос­та­не на бор­да с два­ма рус­ки ас­тро­нав­ти, Ана­то­лий Ива­ни­шин и Иван Ваг­нер. И три­ма­та ще бъ­дат на бор­да до ок­том­ври, ко­га­то друг еки­паж от един аме­ри­кан­ски и два­ма рус­ки ас­тро­нав­ти ще ги за­ме­ни.

Ор­лин Ве­лев се гри­жел за ста­бил­нос­тта на кап­су­ла­та

25-го­диш­ни­ят Ор­лин Ве­лев-млад­ши е бъл­гар­ски­ят ге­ний в ис­то­ри­чес­ко­то при­вод­ня­ва­не на кап­су­ла­та "Дра­кон". Све­тът на­у­чи име­то му за­ед­но с то­ва на 30-го­диш­ния Ки­ко Дон­чев още при стар­та на ми­си­я­та. Дон­чев от­го­ва­ря за на­зем­ни­те опе­ра­ции, Ве­лев - за струк­тур­на­та ста­бил­ност на ко­ра­би­те на SpaceX. Си­нът на име­ни­тия бъл­гар­ски про­фе­сор Ор­лин Ве­лев се при­съ­е­ди­ня­ва към еки­па на Илон Мъск пре­ди 3 го­ди­ни. За­ми­на­ва за САЩ още ко­га­то е бе­бе. От ма­лък има страст към ма­те­ма­ти­ка­та и ин­же­нер­ни­те на­у­ки. При­ет е в уни­вер­си­те­та "Джор­джия Тех" със спе­ци­ал­ност "Ма­шин­но ин­же­нер­ство". След за­вър­шва­не­то си пра­ви док­то­ран­ту­ра по ком­пю­тър­ни на­у­ки в "Джор­джия Тех" и по­лу­ча­ва прес­тиж­на сти­пен­дия от На­ци­о­нал­на­та на­уч­на фон­да­ция на САЩ. Мла­ди­ят бъл­га­рин оба­че от­каз­ва, са­мо за да ос­та­не на ра­бо­та в ком­па­ни­я­та на Илон Мъск.

Ба­ща му е из­тък­нат про­фе­сор в Уни­вер­си­те­та в Се­вер­на Ка­ро­ли­на. Ра­бо­та­та по из­стрел­ва­не­то на ра­ке­та­та Falcon с кап­су­ла­та "Дра­кон" е изис­ква­ла ра­бо­та по 60-70 ча­са на сед­ми­ца, раз­ка­за проф. Ве­лев-стар­ши. Пред бТВ той спо­де­ли: "Са­мо­то ка­ца­не не бе­ше тол­ко­ва от­го­вор­но за тях, кол­ко­то ра­бо­та­та им ми­на­ла­та сед­ми­ца - тряб­ва­ше да из­пол­зват ро­бо­тич­на ка­ме­ра, за да про­ве­рят да­ли всич­ко е на­ред по топ­лин­на­та за­щи­та на кап­су­ла­та. С май­ка му се май­та­пех­ме с Ор­лин с бъл­гар­ска­та при­каз­ка: да ти се от­во­ри па­ра­шу­тът."

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com