Ню Йорк. Нанси Гибс винаги е гласът на "Тайм" по време на президентски избори и национални кризи. А славата й на репортер и коментатор я възкачи на истински медиен трон. 53-годишната Гибс стана 17-тият главен редактор на изданието от създаването му през 1923 г. Тя е първата жена в историята на списанието, която заема този пост. Гибс е съавтор на две от най-продаваните книги за съвременна американска политика и в същото време има 174 публикации - повече от всеки друг автор в историята на "Тайм". На поста главен редактор тя ще замести Ричард Стенгъл, който във вторник бе номиниран от президента Барак Обама за поста заместник държавен секретар по въпросите на публичната дипломация и връзките с обществеността.
Кариерата на Нанси лети винаги стремглаво. Гибс се присъединява към екипа на "Тайм" през 1985 г. като редактор на международния отдел. Тя е наета на пълно работно време през 1988 г. и започва да се изкачва в йерархията на изданието, като през 2011 г. стига до поста заместник главен редактор. Бившият главен Джон Хю си спомня: "Мисля, че ако преди три години й бяхте казали "Искаш ли да станеш главен редактор?", тя щеше да се засмее (Знам, защото аз го направих и тя се засмя.)"
Гибс е страшно известна с репортажите и коментарните си текстове. Нейната статия за 11-и септември печели Национална награда за материал в списание през 2002 г. През 2003 г. "Чикаго Трибюн" я поставя в топ десет на най-добрите автори в списания.
В интервю за "Ню Йорк Таймс" новата редакторка на списанието споделя, че "Тайм" навлиза в период на трансформация, който тя се чувства готова да поеме. Ситуацията е трудна, тъй като Нанси застава на този пост, когато изданието регистрира най-големия си спад в продажбите за последните 5 години - 39%.
Междувременно онлайн читателите му растат главоломно и списанието вече има над 4,9 млн. последователи в Туитър.
"Мисля, че аз съм първият редактор, който поема медията, когато тя има по-голяма читаемост онлайн, отколкото в печатен вариант", добавя Гибс. Тези данни карат Нанси още от поста си на заместник главен редактор да заработи върху възобновяването на идеята за сайта Times.com и разширяването на онлайн аудиторията. През последните няколко месеца тя се занимава с подбора на десетки нови репортери и редактори, които ще бъдат ангажирани в разработването на онлайн версията на списанието. Заедно с това тя работи и върху новооткрития отдел за документалистика на "Тайм", който ще произвежда оригинални журналистически материали.
"Тайм" е списанието с най-голям тираж в света и достига до аудитория от 25 млн. души, като 20 млн. от тях са в САЩ. Най-влиятелното световно списание е създадено през 1923 г. от Бритън Хадън и Хенри Люс, които тогава са били студенти в "Йейл". Целта на двамата е да създадат лесно за четене издание, което да постави на фокус най-важните теми от седмицата. 90 години по-късно идеята на Хадън и Люс се разраства до такава степен, че днес "Тайм" развива свое издание в Европа, което обхваща Близкия изток и Африка, а от 2003 г. и Южна Америка. Съществува и азиатски вариант на списанието, базирано в Хонконг, както и австралийски - в Сидни.
Бритън Хадън е описван като доста безгрижен човек, който е обичал да дразни своя колега Люс и е гледал на списанието като на нещо важно, но и забавно. Това обяснява и стила на "Тайм", често критикуван заради това, че е твърде лек и непринуден за толкова сериозни новини. Но именно в това е силата на списанието - език, насочено сякаш към развлекателната индустрия, живота на знаменитостите и поп културата, влязъл обаче в употреба за важни събития. Идеята е четивността да бъде приоритет номер едно, за да може този един час, който е необходим за преглеждането на списанието, да мине лесно и приятно.
До средата на 70-те години "Тайм" има раздел с преглед на актуалните филми, пиеси, мюзикли, телевизионни предавания и литературни бестселъри, за което е обвинен, че копира раздела "Текущи събития" на "Ню Йоркър".
Списанието е особено разпознаваемо и заради своята червена рамка на корицата, представена за първи път през 1927 г. От тогава тя е променяна само 4 пъти.
Първата промяна е в извънредното издание на списанието за атентата на 11 септември, когато кантът е черен. Няколко години по-късно, през 2008 г., по повод Деня на земята, "Тайм" излиза със зелен кант, понеже броят е посветен на проблемите на околната среда. Третата промяна е през 2011-а по случай 10-годишнината от атентатите на 11 септември - тогава рамката на корицата е сребърна. Най-скорошното изменение на цвета й (отново сребърен) пък е на 31 декември 2012 г., отбелязвайки избора на Барак Обама за "Мъж на годината".
"Тайм" е отличителен още от създаването му с годишната класация "Личност на годината" (предишното название бе "Мъж на годината"). В нея списанието признава лице или група лица, които са имали най-голямо влияние върху новинарските заглавия през изминалите 12 месеца. Особеното на класацията е, че невинаги изборът за личност на годината е някой приятен човек. Такива в миналото например са били Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. През 2006 г. изборът на "Тайм" бе "Вие", което предизвика множество полемики. Някои от читателите сметнаха избора за творчески, но други държаха да видят действително лице. Списанието изготвя и списък на 100-те най-влиятелни личности за последните 12 месеца. През 2005 г. от изданието правят и класациите "100-те най-добри романи за всички времена" и "100-те най-добри филми за всички времена". През 2007 г. пък пускат подобна за най-добрите телевизионни предавания.
През 1989 г. "Тайм" се слива с "Уорнър Къмюникейшънс" и така създават американската мултинационална корпорация "Тайм Уорнър". Към средата на 2010 г. тя е вторият най-голям медиен конгломерат в света след "Уолт Дисни". Компанията започва множество операции в киното, телевизията и издателската дейност, като нейни дъщерни дружества стават HBO, CNN, Warner Bros, Cartoon Network и много други.
На 6 март 2013 г. "Тайм Уорнър" обяви плановете си за отделянето на "Тайм" като публично дружество, като това се очаква да се случи през 2014 г. По този начин двете компании си дават възможност да се развиват самостоятелно, което е добра новина за главния редактор Нанси Гибс - тя цени независимостта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com