Кристалина Георгиева намекна за промяна в данъците у нас
Българската икономика ще нарасне с 2,3% през настоящата година, пише в най-новия преглед на световната икономика, изготвен от Международния валутен фонд (МВФ), който бе представен преди дни в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка. За България е важно какво се случва в Европа и това ще формира бъдещето на страната, както като самостоятелен икономически субект, така и като евентуален нов член на еврозоната, смята управляващият директор на Фонда - българката Кристалина Георгиева.
- По-нисък ръст, по-ниска инфлация
Ръст от 2,3%, какъвто се очаква според най-новите предвиждания, представлява понижение спрямо оценката на Фонда, дадена през април на съвместните пролетни срещи на МВФ и Световната банка, когато беше посочено, че брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 2,7% през отиващата си година.
МВФ отбелязва, че през 2023 г. икономиката на България е нараснала с 1,8% (коригирани от НСИ възходящо до 1,9%). За 2025 г. институцията вече очаква растеж от 2,5%, което също представлява понижение спрямо прогнозата от 2,9%, дадена през април.
На този фон миналата седмица агенцията за кредитен рейтинг "Фич" (Fitch Ratings) обяви, че очаква БВП на България да нарасне с 2% през настоящата година и с 2,5% през 2025 година. Очакванията на Българската народна банка в Макроикономическата й прогноза от юли бяха за ръст от 2,1% през тази година и доста оптимистичните 3,2% през 2025 г. В държавния бюджет за 2024 г. бяха заложени ръст на икономиката с 3,2% и БВП от 205 милиарда лева.
В обявения сега доклад на МВФ се прогнозира, че инфлацията в България ще бъде 2,8% за 2024 г., след 8,6% през миналата година. Настоящата оценка е понижена спрямо очаквания през април темп от 3,4%. За 2025 г. оценката на международната финансова институция е, че потребителските цени в страната ни ще се увеличат с 2,6% вместо с 2,7 на сто, каквито бяха прогнозите през пролетта на тази година. По отношение на външнотърговското салдо на България - за тази година МВФ предвижда то да е отрицателно в размер на 1% от БВП на страната. За догодина се очаква нарастване на дефицита по текуща сметка - до 1,7 на сто от БВП. През пролетта МВФ очакваше балансът по текуща сметка да бъде на дефицит от 0,3% от БВП през 2024 г. и покачване до 1,2% от БВП през 2025 г., т.е. перспективата сега е малко по-лоша.
По отношение на безработицата оценките на Фонда са непроменени спрямо пролетните оценки - нивото й ще спадне до 4,3% тази година и до 4,2% догодина, при равнище от 4,4% миналата година.
- Най-важна е еврозоната
Възможността България да се присъедини към еврозоната е реална и изпълнима, заяви тези дни в интервю за БТА Кристалина Георгиева. "Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу, последните резултати са окуражаващи", пояснява тя.
Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче "зависи и от самата валутна зона, как те виждат този срок". Перспективата за присъединяването на страната изглежда дори малко по-добра, взимайки предвид последните данни за инфлацията, казва още Георгиева. По всички други показатели, които страната трябва да покрие, за да приеме еврото, България е отличник - нисък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, отбелязва тя, добавяйки, че единствено инфлацията е била малко по-висока от необходимото.
Според Георгиева България е запазила добрата традиция да има стабилна фискална политика. "Нуждата от инвестиции обаче е голяма. Въпросът, който седи пред страната, е дали е дошло време да се преразгледа данъчната политика", подчертава шефката на МВФ. България има 10-проценен данък, което е добре за бизнеса и инвестициите, но страната има и проблем с неравенството, който ни поставя сред последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, препоръчва Георгиева.
Фискално страната е добре, уточнява тя, но изтъква необходимостта от фискален ресурс, тъй като "имаме даже по-голям отколкото в други страни демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора издържат повече пенсионери", констатира тя.
"Имаме проблем с инвестирането в инфраструктура - такава, каквато българските граждани мечтаят да имат, но все още нямат, и нужда от инвестиции в човешки капитал. Резултатите на България от гледна точка на качество на образованието могат да бъдат и по-добри", обяснява още управляващият директор на МВФ.
Попитана дали има риск от допълнително забавяне на българската икономика спрямо най-новите прогнози на МВФ, тя посочва, че не вижда аргументи за подобно развитие. "Няма причини, поради които в България икономиката да се забави допълнително, но засега не виждам и достатъчно надежден сигнал, че ще се преодолее това, което в последно време много пречи на страната, а именно забавеното усвояване на европейските фондове", изтъква още Георгиева и добавя, че именно заради това "има значение България да има стабилно правителство".
- Икономиката се представя добре
Българската икономика се представя сравнително добре, като се има предвид това, че в Европа растежът като цяло се забавя. Ако погледнем икономиките по света - в САЩ тя расте, в Азия като цяло се представя добре, а Европа в този контекст разочарова и не се справя толкова добре, изтъква Георгиева. В най-новия си преглед на световната икономика МВФ намали оценките си за увеличаване на брутния вътрешен продукт на еврозоната, като заложи растеж от 0,8 на сто през 2024 г. и 1,2 на сто догодина.
За България е важно какво се случва в Европа. "Ако ние видим напредък по отношение на конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да заработи в по-голяма степен за европейските граждани, съюз на капиталовите пазари, банков съюз и много повече инвестиции в иновации, за да може Европа да има този импулс на растеж, който има тук в САЩ, това, разбира се, ще даде положителен резултат и за нашата страна", отбелязва Кристалина Георгиева. "Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре", заявява тя.
Управляващият директор на МВФ се спира и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решаване на проблемите с инфраструктурата, който е неясен. В България трябва да има стратегия за решаване на тези структурни проблеми, които задържат растежа на икономиката, препоръчва тя.
- Прогнозите за света и Европа
В най-общ план Международният валутен фонд е оптимистично настроен, коментирайки, че изглежда глобалната битка срещу инфлацията до голяма степен е спечелена, макар че в някои страни ценовият натиск продължава. След като достигна връх от 9,4% на годишна база през третото тримесечие на 2022 г., МВФ прогнозира, че общата инфлация ще се забави до 3,5% до края на следващата година, което е малко под средната стойност през двете десетилетия преди пандемията. За тази година очакванията са за 5,3 на сто. В повечето държави инфлацията сега се движи близо до целевите стойности на централните банки, което проправя пътя за облекчаване на паричната политика. В развитите икономики като цяло растежът също ще остане стабилен през тази и следващата година на ниво от 1,8%, а за развиващите се ще бъде малко по-бърз, но също ще остане без промяна през 2025 г. спрямо настоящата година - 4,2 на сто.
По отношение на отделните страни за САЩ се очаква забавяне на растежа от 2,8% през тази година до 2,2% през 2025 г. За еврозоната обаче прогнозите са обратните - ускоряване от 0,8% до 1,2%, но въпреки това развитието е значително по-бавно от това на САЩ.
За Германия МВФ прогнозира стагнация за 2024 г., но ускоряване до 0,8% през следващата година. Икономиката на Франция ще се развива стабилно с темп от 1,1% и през двете години, а на Италия - леко ще се ускори от 0,7% тази година до 0,8% през следващата. По отношение на Великобритания също се очаква подобрение на растежа от 1,1% до 1,5 на сто. За сметка на това обаче прогнозите за Китай никак не са положителни. След като успя да постигне икономически растеж от 5,2% през миналата година, той ще се забави до 4,8% през 2024 г. и дори до 4,5% през 2025 г. По отношение на Русия очакванията са за рязко забавяне на растежа от 3,6% през настоящата година до 1,3% през следващата, а за Украйна - от 3,0% до 2,5%. За сметка на това обаче инфлацията в Украйна ще се ускори до 9,0% през 2025 г. от 5,8% тази година, докато в Русия ще има забавяне - от 7,9% до 5,9%.
- Трудно бъдеще
Новите прогнози сочат трудно бъдеще за световната икономика, белязано от слаб икономически растеж в средносрочен план, ескалиращо напрежение в международната търговия и високи нива на публичния дълг, смята Кристалина Георгиева.
"Семействата страдат, хората са гневни. В развитите икономики равнището на инфлация достигна толкова високи стойности, колкото се наблюдават само веднъж в историята на едно поколение. Това се случи и в страните с нововъзникващи пазари. Но погледнете колко лошо беше положението за страните с ниски доходи. Както на ниво държава, така и на ниво отделен човек. Инфлацията винаги удря бедните хора най-тежко", каза ръководителката на МВФ.
"А още по-лошото е, че се намираме в трудна геополитическа обстановка. Силно разтревожени сме от разрастващия се конфликт в Близкия изток и от неговия потенциал да дестабилизира регионалните икономики и световните пазари на петрол и на природен газ. Хуманитарното въздействие на този конфликт, наред с продължителните войни в Украйна и в други части на света, е сърцераздирателно. На всичко отгоре това се случва в момент, в който нашите прогнози сочат безпощадна комбинация от нисък икономически растеж и висок дълг. Тази комбинация вещае трудно бъдеще", предупреди Кристалина Георгиева. Тя акцентира върху налагането на все повече ограничения и засилващ се протекционизъм в международната търговия. Тези фактори фрагментират световната икономика, ограничават търговския ръст и "заливат със студена вода и без това охладената световна икономика". Призовава правителствата на страните по света да намалят държавния си дълг и да възстановят финансовите си резерви, за да могат да посрещнат един следващ икономически шок. Те трябва да намалят бюджетните си разходи и да повишат производителността, подчертава Кристалина Георгиева.
Тя изтъква, че глобалното сътрудничество е по-важно от всякога на фона на противоречията в сферата на международната търговия, негативните климатични промени и бързото развитие на технологиите, базирани на изкуствен интелект. Тези проблеми изискват въвеждането на регулаторни правила в световен мащаб, отбелязва управляващият директор на МВФ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
