- Жена-работохолик начело на кабинета в Париж след победата на Макрон
- Новият френски премиер счупи поредица от рекорди. Превърна се в идол на младите момичета и страшилище за синдикатите
Париж вече има своя Борн. И това не е Мат Деймън в ролята на суперченгето Джейсън Борн от хитовата продукция на Холивуд. А Елизабет Борн, която макар да е непозната за почти половината от французите, стана втората жена- премиер на страната месец след като президента Еманюел Макрон спечели втория си мандат.
Още с влизането си в Матигонския дворец, тя счупи няколко рекорда, превърна се в идол на младите амбициозни момичета, разгневи Марин Льо Пен, притесни профсъюзите и даде заявка, че ще върви по стъпките на Меркел, спазвайки стила й.
61-годишната дама е математик по душа
технократ по убеждение. Определя себе си като "жена от левицата", която е мотивирана от "социалната справедливост" и водя непрекъсната борба за равните възможности.
Тя е дългогодишен член на Социалистическата партия, а по-късно става член на партията на Макрон - "Ренесанс". Партиен кандидат е и за парламентарните избори, които Франция ще проведе през юни.
Извървяла е цялата административна стълбица в кариерата си. Работила е в Държавната транспортна компания в Париж, RATP, а преди това и в сферата на градското планиране в кметството на Париж.
В кабинета на Макрон на
три пъти сменя министерското кресло
Като министър на транспорта трябваше да осъществи деликатната реформа на държавните железници. По нейни време бяха мащабните демонстрации и стачки срещу отмяната на щедрите пенсии и облаги за служителите на държавната железопътна компания.
Успя да обърне общественото мнение срещу себе си когато стана министър на труда в разгара на ковид кризата. Въпреки съпротивата от синдикатите срещу реформите, които намалиха помощите за някои безработни, тя постигна впечатляващи резултати - безработицата във Франция падна до най-ниското си ниво от 15 години насам. Това бе и голямата гордост на Макрон по време на предизборната му кампания. Нещо повече - Борн успя да намали младежката безработица до ниво, които Франция не бе виждала през последните 40 години, а
амбициозният й план "един младеж, едно решение"
спечели одобрението сред младите с огромното финансиране на професионалната им подготовка.
Доста по-скромни са постиженията й като министър на екологията. Тя влезе изненадващо във ведомството преди ковид кризата, за да замени предшественика си, принуден да подаде оставка заради медийни разкрития за негов охолен начин на живот. Начело на това министерство, Борн все пак успя да прокара така наречените "приятелски настроени към велосипедистите" политики.
Ще успее ли да се справи на новия си пост?
Нейните подчинени са категорични, че тя винаги е била "дискретното присъствие в кабинета на Макрон", изключително лоялна е към президента. Познава целия апарат и разполага с огромните административни досиета, които и досега е управлявала и използвала.
Приятелите й казват, че тя е истински работохолик, че
работи до 3 ч. през нощта и после с лекота се връща обратно в кабинета в 7 ч. сутринта - стил, който доста напомня на този на бившия германски канцлер Ангела Меркел.
Така че сега според запознати Макрон ще има работохолик за премиер по модела на бившият германски канцлер.
Първото й изпитание ще бъде представянето на центристката партия на Макрон и нейните съюзници на парламентарните избори през юни. Ако е успешно, Борн ще трябва бързо да облече в закон спорната пенсионната реформа, обещана от Макрон, която предвижда вдигане на възрастта за пенсиониране. Ще постави като акцент и зеленото планиране и ускоряване на прилагането във Франция на климатичните политики - критика, върху която се фокусираха опонентите на Макрон.
Отзивите за избора й са доста полярни сред политиците във Франция. Консервативната кандидатка за президент Валери Пекрес се зарадва, че най-после жена е премиер и похвали опита й, но изрази разочарование, че изборът на Макрон е попаднал на левицата, което означава, че "той започна от левицата и ще свърши пак в лявото пространство".
От левицата пък гледат на Борн като на човек, който ще направи така, че да бъдат приети реформи, които са присърце на десницата.
Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон пък се размечта, че
Борн ще е на поста само месец
а след това той ще спечели изборите и ще заеме поста й.
Очаквано, лидерката на крайната десница Марин Льо Пен заяви, че назначаването на Борн показва неспособността на Макрон да обединява нацията.
Въпреки тези критики обаче, никой не поставя под въпрос професионализма на новия премиер. А еуфорията, че за креслото е избрана жена за първи път от 30 години, още е в апогея си.
Преди Борн този пост е успяла да заеме от 1991 до 1992 година само Едит Кресон, назначена от президента Франсоа Митеран. Сегашният министър председател обаче е първата жена-социалист, назначена от Макрон.
По време на първия си мандат назначения получиха двама консервативни министър-председатели. С избора й тя става седмата по ред жена- лидер в Европа заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фонд дер Лайен, премиерите на Швеция, Дания и Финландия - Мадгалена Андершон, Мете Фредериксен и Сана Марин, както и на Литва, и на Естония - Ингрида Шимоните и Кая Калас.
Първата реч на Борн на новата й позиция ще остане в историята като една от най-вдъхновяващите за младите хора.
"Както можете да си представите, съм много развълнувана. Бих искала да си спомним първата жена на тази позиция, Едит Кресон, и
да посветя това назначение на всички момичета
във Франция. Нека да изживеят мечтите си, защото жените имат съществена роля, която да изиграят в обществото", каза Борн и спечели сърцата на всички амбициозни жени.
Малко след това и самата Кресон й върна жеста с думите: "Наистина беше време да има друга жена на тази позиция и знам, че г-жа Борн е забележителен човек с много опит".
Права е Кресон, животът на Борн е изтъкан от предизвикателства още от ранна детска възраст.
Жената, която обичаше да казва, че не се интересува от позиции, които са в центъра на политическата сцена, е родена на 18 април 1961 година в Париж.
По информация на Liberation
баща й е евреин с руски корени
от семейство, намерило убежище във Франция през 1939 г.
Когато Борн става първата жена, ръководител на западния регион Поату-Шарант, тя подписва първия си указ за натурализация на лице, получило френско гражданство. Тогава цитира собствените си семейни корени, които според нея символизират интегрирането на бежанците в Франция.
Борн е изключително дискретна относно личния си живот. Когато е изгубила баща си е била много млада и майка й е останала без доходи. Твърди се, че тогава е открила в математиката като нещо успокояващо. Това е проправило пътя й към кариерата на инженер, после на министър технократ, а сега и на премиер.
Завършила е престижното Национално инженерно училище и престижния Политехнически институт.
Знае се, че е работохолик, но какво прави през свободното си време, остава засега в тайна.
Едни от малкото публични откровения тя направи през март 2021 г, когато се зарази с Ковид-19 и
дори прекара няколко дни в болница
После сподели, че това е било едно плашещо преживяване и че е трябвало да получава кислород.
Представителите на синдикатите, преговаряли през години с нея разказват, че имала стоманени нерви и много твърд характер. Не отстъпвала по никакъв повод от предварително взетите решения и не издавала емоции.
Дали ще стане новата "желязна лейди" или ще се огъне от тежестта на властта, предстои да видим. Предшественикът й на този пост вече предупреди, че я чакат повече горчивини и нападки отколкото е изпитвала в най-трудните моменти от живота й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
