"Нормандия-Неман" с римейк на военните действия срещу общ враг
Както твърди един афоризъм, историята е жива сила. Никой не може да твърди, че което се е случвало веднъж в историята, няма да се повтори отново. И то понякога едно към едно.
Вече една седмица над пустините и градовете на Ориента, контролирани от ислямските фундаменталисти, летят самолети, обозначени в еднакъв бяло-синьо-червен трицвет, макар и в различни съчетания. Френските "Миражи" и "Рафили" се редуват в ударите срещу ИДИЛ с руските СУ и ТУ. А в Средиземно море самолетоносачът "Шарл дьо Гол" наближава бреговете на Сирия, съпровождан от крайцера "Москва". Така отново след 1945 г. Русия и Франция за пореден път в новата история са съюзници - този път срещу ислямския тероризъм.
Корените на особените отношения между Москва и Париж се крият някъде в X век, когато княгиня Ана - дъщеря на великия киевски княз Ярослав Мъдри, става френска кралица чрез брака си с френския крал Анри Първи. Но реалните френско-руски контакти започват в по-ново време - невинаги приятелски и дори враждебни, както е било по време на Наполеоновите войни. Постепенно геополитическите реалности в края на XIX век оставят назад времето на "Война и мир" и обсадата на Севастопол, за да се превърнат в трайно сътрудничество, което остана донякъде неподвластно дори през епохата на "студената война".
Първият съюз започва по времето на Третата френска република и Руската империя, който поляга в основата на създаването на Антантата. В основата му стои визията на руския канцлер Александър Горчаков за съхраняването на "баланса на силите" след Берлинския конгрес - в смисъла на руското желание да се възпрепятства прекаленото засилване на германското влияние върху европейските дела и обратното - за засилване ролята на Франция на континента. Той се оформя въз основа на две отделни споразумения, сключени по време на царстването на Николай II в Русия - първо политическо споразумение, последвано от военна конвенция.
Дипломатическото начало за оформянето на съюза слага външният министър на Русия Николай Гирс, встъпвайки в преговори с френското правителство начело със Сади Карно. Изумителният за Европа съюз между абсолютната монархия и демократичната република е оформен със сключването на първото съглашение в 1891 г., последвано от секретна военна конвенция от 18 август 1892 г. Страните се съгласяват да си окажат взаимопомощ в случай на нападение на някоя от страните. През 1912 г. е сключена и руско-френска военноморска конвенция.
За наблюдателите обаче тайното скоро става явно. На 11 юли 1891 г. в Кронщат пристига френска военна ескадра. Император Александър III лично я приветства, като по време на официалния обяд в чест на френската делегация в Петерхоф
безпрецедентно изслушва със свален калпак френския революционен химн - "Марсилезата",
което произвежда невероятно впечатление и сюрпризира, най-вече в исторически план, руското обществено мнение и публиката. В отговор на любезния и приятелски руски прием в Тулон гостува руска ескадра под командването на адмирал Фьодор Авелан, последвано от първото и историческо посещение на Александър III във Франция, по време на което в чест на всеруския самодържец и император по Шанз Елизе е проведен грандиозен военен парад. Също така, отново в знак на уважение към царя, е започнато изграждането на мост над Сена, кръстен на негово име.
На 21 август 1891 г. Русия и Франция подписват и съглашение за консултации по всички политически въпроси. През 90-те години на XIX век започва бурно развитие на руско-френското културно сътрудничество. В Петербург френският президент Феликс Фор участва в освещаването на изграждането на Троицкия мост, който, до въвеждането в експлоатация в 1956 г. на моста "Александър Невски" над Нева, остава най-големият в Санкт Петербург.
Френско-руският съюз има и финансово-икономическо и военно измерение. Франция отпуска огромни заеми на Руската империя за развитието на стопанството, индустрията и транспорта. Благодарение най-вече на френските финанси е осъществено превъоръжаването на руската армия за участието й в Руско-японската война и Първата световна война. В началото на XX век около 1/4 от всички френски инвестиции зад граница са именно в Русия.
Към този френско-руски съюз по-късно е привлечена и Англия. Лондон се чувства застрашен най-вече от нарастващата германска военноморска мощ, поради което се вижда принудена, влизайки в съюз с Франция през 1904 г., да се споразумее и с Русия през 1907 г. Така се ражда Антантата, която през 1914 г. влиза във война с Германия и нейните съюзници.
В продължение на три години французи и руснаци проливат кръвта си против общия неприятел
Болшевишката революция изкарва Русия от войната, но отделни руски части продължават да се сражават на Западния фронт. И на парада на победата през 1919 г. дефилират под Триумфалната арка.
Сталиновият СССР не е царска Русия. И въпреки това през 30-те години на миналия век Москва и Париж отново активизират контактите си, еднакво опасявайки се от победата на Хитлер и германския реваншизъм. Антантата не се възстановява - прекалено силен е страхът на управляващите във Франция от комунизма. И Москва е принудена да се съюзи с Берлин, макар и за кратко, а Франция е разгромена от Вермахта.
След 22 юни 1941 г. обаче нещата си идват на мястото. Съветското правителство признава "Свободна Франция" на Шарл дьо Гол за легитимен представител на френската държава. А Генералът използва това, за да шантажира Чърчил и Рузвелт, ако го притиснат по-силно. Стига се дотам, че в един момент ги заплашва, че ще преместят щаба си от Лондон в Москва, а войските - на Източния фронт. Дотам не се стига, но все пак една френска ескадрила, легендарната "Нормандия-Неман", действително се сражава в руското небе. А Дьо Гол все пак отива в Москва през декември 1944 г. и подписва със Сталин 10-годишен договор за приятелство и сътрудничество. Съветската подкрепа осигурява място на Франция като победители при капитулацията на Райха и окупационни зони в Германия (Саар и Баден-Вюртенберг) и Австрия (Тирол).
И Студената война не успя да замрази специалните френско-руски отношения. Особено след като през 1959 г. Дьо Гол се завръща на власт. През 1964 година двете страни сключват търговски договор, по-късно - договор за научно-техническо сътрудничество. А през 1966 г. Дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в СССР. Той посещава, освен столицата, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, като му показват дори току-що създадения секретен Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки, включително в атомната енергетика и овладяването на Космоса. И двете страни осъждат американската намеса във Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на
директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец, подобно на тази между Кремъл и Белия дом
Генерал Дьо Гол отново разиграва "руската карта" в стремежа си да върне на Франция самостоятелната й външна политика, и най-вече военната независимост от НАТО. Стремежи, които СССР, разбира се, подкрепяше с пълна сила, защото отговаряха на неговите международни планове и амбиции.
Всички тези контакти, макар и не толкова активни и близки след оттеглянето на Дьо Гол през 1969 г., продължиха и до самото разпадане на СССР. А след това на картата отново се появи Русия...
Сега за трети път през последните 100 години руснаци и французи воюват заедно. Първите два пъти бяха победители. Дано историята продължи в същия дух.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
