Преди дни избраха някогашното момче от пясъците за световен предприемач за 2015-а
Мохед Олтрад остава сираче в пустинята, а днес има 170 компании със 17 000 служители
Той разказва изумителната си история пред Питър Дей, международен бизнес кореспондент на Би Би Си. "Никога не питайте Мохмед Олтрад на каква възраст е. Може да е милиардер, но не си знае годините. Не иска да записвате разговора. Иначе изглежда на около 65", започва журналистът. Двамата разговарят в един от най-шикозните хотели в гнездото на лукса Монте Карло.
През 2014-а Олтрад е избран за предприемач на годината във Франция. Преди броени дни, на 6 юни, печели титлата световен предприемач на 2015-а, като изпреварва 52 национални победители. Конкурсът е организиран от бизнес гиганта Ernst and Young. "Моето послание е на надеждата. Това, което се опитах да кажа на другите предприемачи, е, че трябва да спрем да се превръщаме в роботи, трупащи пари. Трябва да даваме част от тези пари на хората, които наистина имат нужда от тях - за да съществуват, да се нахранят". Олтрад говори английски бавно и гладко. Не спи много. Но прекарва времето си в мисли, много пише. За миналото си и настоящето си.
Мохед Олтрад се ражда в Сирийската пустиня като бедуин. Баща му бил водач на племето, а майка му е от бедно потекло. Той я изнасилва два пъти и тя два пъти му ражда момчета - второто е Мохед. Жената издъхва в същия ден, в който синът й се появява на бял свят. По-големият брат на Мохед е убит от баща им. При какви обстоятелства - той не споменава. Оцелялото дете е отгледано от баба си в голяма мизерия. Тя му забранила да ходи на училище. Гласяла го за овчар. За това не му било необходимо образование. Но любопитното момче било заинтригувано, като виждало как другите се учат. Той надничал в класната стая през пукнатина в стената. Гледал калиграфията, изписана върху черната дъска - нещо, което, естествено, не разбирал. Но настоявал да посещава училище и баба му най-накрая го пуснала. Мохед бил много будно и умно момче и така добре се справял, че съучениците му в един момент се разбунтували как така овчарчето ще бъде номер едно в класа. Те го замъкнали в пустинята, изкопали дупка и го заровили вътре, като оставили главата му навън. И офейкали. Мохед успява да се развърти така, че се спасил и избягал. "Инстинктът за живот", описва днес той ужасяващата случка.
И оттогава сякаш картите се пренареждат в негова полза. Късметът му започва да работи. Бездетна двойка от местните жители го взима под крилото си. Ходел на училище, справял се добре. Престоят му в сирийския град ар-Ракка, който сега се води столица на Ислямската държава в Ирак и Левант, го натъжава. Преди 60 години ситуацията в Сирия също е сложна: военна диктатура под влиянието на Франция.
Олтранд печели място в университета в Киев, но когато отива, му казват, че бройките вече са запълнени Така една мразовита ноемврийска нощ той се озовава във Франция, без да знае и дума от езика. Но е приет в един от най-старите вузове в Европа -в Монпелие. Както се казва, губейки, човек не знае какво печели. В крайна сметка получава докторска степен по компютърни науки в Париж. Работи във водещи френски компании, става френски гражданин. Труди се за Националната петролна компания в Абу Даби, където нямало за какво да си харчи заплатата и затова спестил пари. Той обаче неистово искал да бъде господар на съдбата си. Връща се и става съосновател на компания за портативни компютри - с размер на куфар, смее се той днес. Когато я продава, има още по-голям капитал. Тогава с партньора му започват бизнес със скелета. Отдават под наем стоманени стълбове, колички, бетонобъркачки. Припечелвали добре и Олтрад използвал парите, за да разшири бизнеса, като купувал други компании. Отнасял се към служителите си с уважение, като ги молел да спазват някои от принципите на фирмата още при постъпването им.
Така за 30 години малкият му бизнес пораснал в 170 компании, обединени в Олтранд груп. 17 000 са служителите в тях, 2 милиарда долара е годишният оборот и 200 милиона долара е печалбата. Преди дни Олтрад удвои размера на фирмите си, като изкупи холандски съперник в бранша.
Сега някогашното момче от пясъците е президент и съсобственик на отбора по ръгби в станалия за него роден Монпелие. Въпреки всичките успехи, си остава кротък и разумен шеф. "Може би се чудите защо. Никога не е било заради парите. Аз се опитвам да създам предприятие, в което хуманността е на първо място. Опитвам се да направя хората, които работят за мен, щастливи. Ако са щастливи, са по-ефективни, по-добри изпълнители, имат по-хубав живот". Мохед казва, че това трябва да е мотото на всички компании: "Ако съм щастлив, работя по-добре". Той предпочита да реинвестира печалбата си, вместо да бъде "затворник на банките". "Всяка компания има идентичност, която е парче от историята", категоричен е той. Според него общата тенденция на големи холдинги е да променят компаниите, които купуват, да ги правят по-стандартни. "Това е абсолютно против моята концепция. Ако се интересувате от една жена и първоначалната ви идея е да й кажете "не се обличай така, не носи този грим", тогава какво правите? Същото е и като купите предприятие".
Олтрад използва безсънните си нощи, за да пише книги. Някои са на икономическа тематика. Издал е и автобиография със заглавие "Бедуин", която е избрана от френското образователно министерство да се изучава в училищата и е отпечатана в милиони копия. Историята на Олтрад звучи повече от актуално в Европа - днес и сега.
"Стоя тук пред вас, но моят живот в пустинята винаги е имал собствени правила - започнали преди 3000 години. Говорим си в Монте Карло - на това хубаво местенце и за мен е много странно. Това усещане за странност и необичайност, е в кръвта ми", изповядва се той пред Би Би Си. Неслучайно Мохед Олтрад винаги е нащрек, че нещо може да се случи - като това да е заровен жив в пясъците. Винаги е леко уплашен.
Запитан дали е щастлив, той отговаря: "Не много". И продължава: "Имам дълг в живота си, който никога няма да мога да покрия. Това е да дам на майка си отново живот - била е само на 13, когато ме е родила и умряла. Видяла е как първородният й син умира", с тъга разказва той. Да поддържа духа на майка си жив, за него е най-голямата мотивация, смята предприемачът на годината. Самият той има пет деца. В момента житейският му статус е: "във връзка".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
