Вулкан довежда Франция до глад, храната и виното в Бастилията били като в хотел
Само след два дни по "Шанз-Елизе" - както всяка година на 14 юли - ще дефилират в живописните си исторически униформи представителните части на френската армия: първо Наполеоновите кирасири, а накрая - сапьорите от Чуждестранния легион с техните кожени престилки и брадви. Между тях - най-новите изделия на военната индустрия на Петата република. И самолетите ще оцветят небето над Париж в синьо, бяло и червено.
Французите с основание се гордеят със своята революция от 1789 г. Нейните последствия дават пълното основание тя да се нарича Велика. Но като всяко друго историческо събитие, и тя е обраснала с митове, превърнали се в стереотипи. Или в неизбежни абсурдни ситуации.
Историците от всички направления и школи са единодушни - в края на ХVIII век във Франция е имало всички предпоставки за подобно събитие. Идеите на Просвещението са заразили всички образовани слоеве на обществото, селяните търпят жестока експлоатация, а разточителството на кралския двор и разходите за иначе успешната война с Англия в помощ на въстаналите американци е довела страната до
финансова катастрофа, близка до тази на днешна Гърция
Но това, което прелива чашата, е ... изригването на исландския вулкан Лаки. Пукнатината бълва лава и отровни газове, които унищожават посеви и убиват добитъка - 8 месеца, между 8 юни 1783 и февруари 1784-а. Предполага се, че една четвърт от населението на острова умира от последвалия глад. Но пораженията не спират дотук. Катаклизмът повлиява на Норвегия, Холандия, Британските острови, Франция, Германия, Италия, Испания и дори Египет и Северна Америка. Облакът от прах и серен диоксид се разнася буквално по цялото Северно полукълбо. Корабите не напускат пристанищата заради мъглата. Засегната е реколтата, тъй като продължаващите изригвания съвпадат с големи горещини. "Лятото бе удивително и злокобно. Особената мъгла, димната завеса, която обгърна за седмици този остров и всяка част от Европа, та даже и отвъд, беше най-необикновеното явление, което помним в човешката история. По изгрев и залез слънцето ставаше потресаващо кърваво на цвят. Жегата бе такава, че месото не можеше да престои и ден, без да се развали, а мухите така нападаха, че конете направо полудяваха. Селяните взеха да гледат със суеверно благоговение това червено слънце", разказва британският естествоизпитател Джилбърт Уайт в книга си "Естествена история на Селбърн".
От другата страна на Атлантика Бенджамин Франклин пише за "постоянна мъгла над Европа и голяма част от Северна Америка". Нарушаването на обичайния климат носи необикновено студена зима, а след нея и пролетни наводнения, които коствали още човешки животи. В Америка вестниците съобщават, че Мисисипи е замръзнала при Ню Орлиънс. Днес се смята, че изригването е нарушило мусонния цикъл в Азия, което е предизвикало глад в Египет. Ефектът от изригването на Лаки продължава още 5-6 години. И съсипва земеделието на Западна Европа, обричайки населението на полугладно съществуване. Просто французите са тези, които
не издържат и излизат на барикадите
И тук започват легендите. Първата асоциация, когато стане дума за Великата революция, е завземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. - датата, която през 1875-а е обявена за национален празник на Франция. От героичните рисунки на събитието човек остава с впечатлението, че стотици горди революционери са излезли от затвора, развявайки трицветни знамена. Наистина при щурма са били убити стотици, включително всички негови защитници, начело с управителя на затвора Делоне, чиято глава била набита на кол и разнасяна из Париж.
Скоро след това Париж е залят от мрачни гравюри, показващи изнемощели затворници, оковани във вериги, редом с изсъхнали скелети. Именно те са създали тогава и занапред зловещата слава на крепостта, превръщайки я в символ на тиранията. Известни основания за това наистина има - Бастилията е използвана за затвор още от ХVI век. Нейни "клиенти" са били мистичната Желязна маска, Волтер, който е написал там "Едип" през 1718-а, и маркиз дьо Сад.
Всъщност на 14 юли 1879-а в Бастилията цифром и словом е имало 7 затворници - четирима фалшификатори на пари, граф Дьо Соланж - затворен за сексуални извращения, и двама луди. Единият от които - Мейджър Уайт, англичанин или ирландец, се мислел за Юлий Цезар. Условията били доста комфортни - мебелирани помещения и гарантирани часове за посещения. Рисунката на художника Жан Фрагонар на подобно посещение през 1785-а показва модно облечени дами, които се разхождат из двора със затворниците. По масите има храна, алкохол и тютюн и е позволено да се държат домашни любимци. Жан Франсоа Мармонтел, затворник от 1759-а до 1760-а, пише: "Виното не беше превъзходно, но беше добро. Нямаше десерт - трябваше да бъдем лишени от нещо. Като цяло смятам, че в затвора се хапва доста добре".
А самият крал Луи ХVт за деня на щурмуването на Бастилията е записал в дневника си: "Нищо". Имал е предвид празната си ловна торба.
Луи ХVI усъвършенства гилотината
Революцията означава терор. Формулирал го е по най-краткия начин китайският комунистичски лидер Мао Дзе-дун. И колкото е по-велика, толкова по-велик е и терорът. Френската поставя началото на масовия политически терор, който се нуждае от подобрена технология за изпълнение на смъртните присъди. Така се ражда гилотината. На 25 април 1792-а е отсякла главата на обикновен разбойник - Никола-Жак Пелете. Гилотината ще служи вярно на френската държава в продължение на 185 години. И ще носи името на френския лекар Жозеф Гилотeн.
След първата еуфория от революцията страната е обхваната от анархия, политически вълнения и голяма престъпност. През 1791 г. Националната асамблея по предложение на д-р Гилотин решава да приеме начин на екзекуция, който да бъде прилаган върху всички осъдени, без оглед на социалното им положение. Колкото и да звучи абсурдно, всъщност идеята е хуманна: да се отнеме животът на осъдения, без да му се причинява физическа болка и продължително страдание. Защото до този момент главата на осъдения е рязана с трион или сечена с меч или с топор - при това далеч не винаги от сръчен или трезвен палач. Гилотината трябва да отнема живота в един миг.
Формирана е комисия под ръководството на кралския лекар Антоан Луи и с участието на Никола Гилотен. Тя изучава съществуващите вече подобни приспособления. Отначало гилотината е имала сърповидно острие. Офицер от Страсбург прави дизайн за обезглавяващата машина и наема на работа немския инженер Тобиас Шмид да конструира прототип. Шмид предлага острието да бъде прав нож с наклон от 45 градуса. Съществува обаче популярната версия, че това е идея на самият крал Луи ХVт, който е бил известен с техническите си интереси и познания.
Генералната асамблея приема гилотината на 20 март 1792 г. А след по-малко от година самият Луи ХVI има възможността да изпита върху себе си ефекта на собствената си рационализация.
Продължително време екзекуциите са само публични - в името на френския народ. Спазвани са традициноните ритуали: в последното утро на осъдения е обявявано "Дръжте се мъжествено!". Настана часът на изкуплението!", след което му се предлагат цигара, респективно пура и/или чаша ром.
Само за периода от юни 1793 г. до юли 1794 г., когато революционният терор достига своята кулминация, броят на жертвите на гилотината е между 15 000 и 40 000 души.
На 17 юни 1939 г. в Париж е отсечена главата на Южен Вейдман, убил седем души. Това е последната публична екзекуция във Франция, което предизвиква всеобщо възмущение. Оттогава насетне екзекуциите се извършват само в затворите.
За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г. - по време на президента Жискар д'Естен. За нейното отменяне огромна роля изиграва филмът "Двама мъже в града" с Жан Габен и Ален Делон - лентата предизвиква мощно обществено движение за отмяната на този вид екзекуция. А на 9 октомври 1981 г. при президента Митеран смъртното наказание във Франция е отменено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
