Мини от Босна плавали по Дунав

Мини от Босна плавали по Дунав | StandartNews.com

Сърбия се бори за най-голямата си ТЕЦ, чака нова вълна

Десетки хиляди противопехотни мини, поставени в Босна по време на войната през 90-те години, се намират под вода и свлачища и може да бъдат пренесени от реките чак до България. От това се страхуват босненци и експерти, цитирани от АП.

Близо 120 000 от взривните устройства досега се съхраняваха в над 9400 строго обозначени минни полета. Потопът обаче е отнесъл част от предупредителните знаци, а на много места и самите мини са изровени и плават под водата. Плаващите мини може да създадат международен проблем, ако водата ги отнесе надолу по течението. Експерти предупреждават, че те могат да стигнат до половината Югоизточна Европа, като реките Сава и Дунав ги донесат чак до България. Друга опасност е, ако мините попаднат в турбините на ВЕЦ.

Вчера спасителите продължаваха да евакуират и да снабдяват с храна пострадали хора, като в Сърбия евакуираните достигнаха 25 000 души. Близо 8000 от тях са в най-тежко пострадалия град Обреновац. Вчера голяма част от усилията на спасителите и населението бяха вложени именно там, в опит да се спаси от наводнение най-голямата сръбска ТЕЦ "Никола Тесла". Неколкокилометрова стена от торби с пясък бе издигната около централата, а 10 камиона с допълнителни торби бяха на разположение за още укрепления. Властите в Белград съобщиха, че спасителни екипи и доброволци са напълнили 60 000 торби с пясък, които са разположили около централата.

"Централата трябва да е в безопасност сега. Направихме всичко, което можахме. Сега всичко е в Божиите ръце", каза Джина Тришовиц, говорител на сръбската държавна електрическа компания. Части от ТЕЦ-а вече са били спрени от съображения за сигурност.

Сръбските спасители вчера продължаваха да евакуират хора с хеликоптери и да снабдяват с храна онези, които са отказали да напуснат домовете си. Председателят на Сръбския Червен кръст Драган Радованович сподели, че броят на засегнатите от потопа е далеч по-голям от евакуираните. Един от спасителите разказа, че някои хора не искат да напускат домовете си и спасителите не могат да ги убедят. В един от градовете, където водата достигала до гърдите на спасителите, хора се показвали от прозорците, за да получат дажбата от храна, след което отново се прибирали в наводнените си къщи.

Оцелял от потопа: Беше по-лошо и от бомбите

"Това беше най-тежката нощ. Тишина! Чува се само зловещото бучене на водата. Гледах през прозореца, свещите в домовете гаснеха. Като че с тях угасваше надеждата, че ще ни спасят". Това разказва Небойша Воркапич, който в събота най-накрая беше спасен, след като 48 часа е бил сред четирите стени заедно със съпругата си на първия етаж на улица "Вук Караджич" в Обреновац. Останали са пленени от водната стихия, защото сградата им е по-встрани.
"Беше като във филм на ужасите. Като война! Викахме от прозореца за помощ! Бяхме без ток, без телефонен сигнал, без нищо. Тогава се появиха спасителите. Държах се за улука на терасата, а те - за краката. Останаха още десет души в сградата. Не знам какво е станало с тях", тревожи се Воркапич.

До хотел "Обреновац" не можеше да се стигне, а колоната от военни автомобили, бърза помощ, автобуси и лодки бе дълга километри, пише сръбският в. "Блиц".

Главната драма беше край изоставена сграда близо до първия мост. Беше като в кошер. На всеки 10 мин препълнени автобуси тръгваха към Белград. Хората плачеха, викаха най-близките си. Тези, които не можеха да открият своите, с часове стояха до моста, защото полицията не им разрешаваше да минат оттатък, за да не пречат на спасителните работи. Тревожно проследяваха всеки автобус и търсеха познати лица по стъклата. "Не тръгвам, докато не видя Дуня", привидно спокойна, но със сълзи на очите казва Оля, една от четири сестри от Обреновац, които водната стихия е разделила. "Защо не се обаждат, къде са", уплашено се оглежда наоколо, търсейки с поглед майка си и най-малката си сестра, които са останали в плен в квартал "Потич воче". Утешават я двете й сестри. До тях стоят близначките Андрияна и Ивана. Те чакат баща си. Няма да тръгнат, докато той не слезе от някой автобус.

Водата от село Лучане постепенно се оттегля, но това, което оставя след себе си, е равно на катастрофа. Разплакани жени изнасят ненужните вещи от къщите. Кал, боклуци навсякъде, неприятни миризми се разнасят в градчето. Хората там казват, че бомбардировките през 1999 г. били нищо в сравнение с това. Унищожено е всичко: мебели, дрехи, техника, коли, ниви, дърва, храна. "По-добре да бях умряла, отколкото сега да видя това. Тръгнах да паля печката и повече нищо не знам, водата ни отнесе всичко", плаче 90-годишната баба Станимирка.

БЧК дарява одеяла и легла

Българският Червен кръст ще дари одеяла, походни легла, чаршафи и възглавници на пострадалите от наводненията в Сърбия. Това съобщиха оттам вчера. Сред останалата помощ са и детски дрехи, якета и гумени ботуши. Освен това БЧК открива и специална банкова сметка за пострадалите сърби: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, BG64UNCR76301078660913. Сметката е публикувана на сайта на БЧК - www.redcross.bg. Желаещите могат да подкрепят кампанията и чрез онлайн дарения на сайта на организацията.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай