Германия и още пет европейски държави отварят тежък спор за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Канцлерът Фридрих Мерц и лидерите на Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия настояват планираните разходи за периода 2028-2034 г. да бъдат намалени с няколкостотин милиарда евро. Шестте държави са сред най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС и осигуряват около 40% от неговите приходи.
Повече пари за отбрана и технологии
Основното искане на шестте страни е бюджетът да бъде пренареден според новите приоритети на Европа. Те настояват повече средства да бъдат насочени към отбрана, сигурност, конкурентоспособност, иновации и технологично развитие.
За сметка на това натискът е върху традиционните пера - Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика, чрез която по-бедните държави и региони получават средства за инфраструктура, икономическо развитие и преодоляване на различията в ЕС.
Традиционно именно земеделието и регионалната политика поглъщат голяма част от европейския бюджет. Според шестте държави обаче структурата вече трябва да бъде променена, защото Европа е изправена пред съвсем различни предизвикателства - войната в Украйна, необходимостта от по-големи военни способности и технологичната конкуренция със САЩ и Китай.
Почти 2 трилиона евро на масата
Предложението на Европейската комисия за финансовата рамка 2028-2034 г. е за бюджет, доближаващ 2 трилиона евро. Това е една от най-големите финансови рамки, обсъждани досега в ЕС.
Значителна част от средствата отново е предназначена за земеделие, регионално развитие и подкрепа за държавите и областите, които изостават икономически. За земеделието са предвидени стотици милиарди евро, а още по-голям ресурс трябва да премине през национални и регионални програми.
Германия и партньорите й обаче смятат, че общият размер е прекалено висок и че съкращенията не трябва да бъдат символични. Те настояват икономиите да се измерват в стотици милиарди евро.
Срещу тях се изправят 17 държави
Срещу шестте големи донори вече се оформя друг сериозен лагер. Група от 17 държави, сред които Испания и Италия, настоява средствата за земеделие и регионално развитие не само да бъдат запазени, но и увеличени.
Тези страни предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани чрез отслабване на Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика. Част от тях настояват и за по-голяма възможност ЕС да използва общ дълг за финансиране на стратегически инвестиции.
Точно тук се очертава един от най-трудните спорове - дали Европа да харчи повече, за да финансира едновременно старите и новите си цели, или да пренасочи вече наличните средства към отбрана, технологии и сигурност.
България също има много за защитаване
За България спорът е пряко важен. Страната традиционно е сред държавите, за които Кохезионната политика и европейските земеделски фондове имат особено голямо значение.
Българската позиция досега е, че новите приоритети на ЕС трябва да бъдат финансирани, но не за сметка на парите за земеделие и по-слабо развитите региони. София настоява кохезионните средства да останат достатъчно силни, за да продължат инвестициите в инфраструктура, местно развитие и догонване на по-богатите държави.
Отделен въпрос е и земеделието, където България подкрепя запазването на стабилно европейско финансиране. Ако натискът за съкращения надделее, именно тези две пера ще бъдат сред най-чувствителните за страната.
Предстои тежък пазарлък
Преговорите тепърва навлизат в решаващата си фаза. За приемането на многогодишната финансова рамка е необходимо съгласието на всички държави членки, което означава, че нито лагерът на големите донори, нито групата, защитаваща земеделието и кохезията, може лесно да наложи позицията си.
Европейските лидери си поставиха за цел политическо споразумение за бюджета 2028-2034 г. да бъде постигнато до края на тази година, за да остане достатъчно време за законодателните процедури и подготовката на новите програми.
Залогът е огромен - не само колко голям ще бъде европейският бюджет, а и какви ще бъдат приоритетите на ЕС през следващото десетилетие. От едната страна стоят отбраната, сигурността и технологичната конкуренция, а от другата - земеделието, регионалното развитие и намаляването на различията между богатите и по-бедните части на Европа.
