Само цигарите и бензинът са по-евтини от България
Бейрут се запомня с контрасти, хубава храна и неповторими преживявания
Повечето европейци тръгват за Ливан с тежък куфар с предразсъдъци. Мнозина смятат, че опознаването на Входа на Близкия изток е неразумно смело приключение. В крайна сметка пътуването противоречи на очакванията и ги надминава. Всеки, стъпил в Страната на кедъра, осъзнава с колко погрешна информация е дошъл в тази част на света и преди да отпътува, не чекира куфара със стереотипите. Истината е, казват посетилите я, че който веднъж се разходи по тези земи и диша местния въздух, винаги мисли как да се върне. Ливан, бих добавил аз, не се описва, а трябва да се изживее.
В началото на юли т.г. "България Ер" пуска директни полети от София до Бейрут. До края на летния сезон всяка седмица самолетите до и от ливанската столица ще са два. Лятото обаче не е най-добрият период за посещение на Страната на кедъра. Не че температурите са много високи, но влажността превръща престоя в изпитание. Април и май, както септември и октомври, са месеците, когато трябва да се планира посещение. По това време най-изгодно се лети от Истанбул с турските авиолинии или пък с ливанската МЕА. За влизане в страната е нужна виза, която може да се получи както в посолството в София, така и на летище "Рафик Харири" в Бейрут.
Дълго време името на ливанската столица бе използвано за синоним на руини. Разрушаван хиляди пъти и възкръсвал още толкова, Бейрут не оставя посетителя безразличен. Първото впечатление за типичен арабски град обаче лъже. Въпреки че трафикът е кошмарен, пресичането на улиците - истинско изпитание, светофарите служат основно за украса, а клаксоните свирят нонстоп, в Бейрут можеш да видиш нетипично за арабския свят поведение. За второто впечатление е достатъчна една разходка по крайбрежния булевард, простиращ се около 3 км. Предпочитан е от гостите и жителите на града и е оживен през цялото денонощие. Могат да се видят всякакви хора - чужденци, местни, забулени жени, както и доста модерно облечени. Никой не гледа на кръв мъжете, правещи джогинг голи до кръста, нито пък двойките, демонстриращи близост. Който познава арабския свят, знае, че това не е характерно за него.
Бейрут е град на контрастите. До стари къщи се издигат модерни сгради. Недалеч от магазините на световни марки дюкяни продават традиционни облекла. Стар град няма, а за да влезете в истинския център, трябва да се премине през военен пост, поставен от съображения за сигурност. "Площадът на звездата" или "Сахат ал Нажме", както го наричат местните, може да бъде разгледан на спокойствие заради пропускателния режим. Там се намират няколко посолства, сградата на ливанския парламент, часовниковата кула и православната катедрала "Свети Георги". В непосредствена близост една до друга се извисяват впечатляващата джамия "Мохамед ал Амин" и маронитската катедрала "Свети Георги". Ливан е известен като земя на много Богове, което пък обяснява разнообразието от храмове. 18 са официално признатите вероизповедания, като основните религии са християнство и ислям. В страната официални са всички мюсюлмански и християнски празници.
В Бейрут бързо започваш да се чувстваш у дома си, за което принос имат ливанците. Приятни и любезни хора са, които освен арабски говорят или английски, или френски. Причината е в образованието, което в училищата е на един от двата езика, а и въпреки нестабилността на района, където живеят, страната им винаги е била туристическа. Ливан е с територия 10 пъти по-малка от тази на България. 220 км са от най-южната до най-северната точка, а най-широката е част е 80 км. Заради гъстата населеност по крайбрежието, почти няма незастроени места, а на ливанските пътища могат да завидят някои страни членки на Европейския съюз. На стандарта на живот - също, макар че бедността също не е за подценяване, а бежанците - истински проблем. Минималната заплата в страната е 400 долара. Всъщност валутата е ливанска лира, но навсякъде се приемат щатски долари, като един долар се разменя за 1500 паунда.
Цигарите и бензинът са единствените стоки, които са наполовина по-евтини, отколкото в България. Всичко останало е минимум два пъти по-скъпо. На някои места кафето излиза 5 долара. За дюнер също трябва да се бръкнете два пъти по-дълбоко, отколкото у нас. Търговската улица "Хамра" трябва да се види на всяка цена, макар че според някои славата й е стара. В барове и ресторанти човек може да прекара незабравими моменти. Забавленията в Бейрут в няколко изречения описва много точно американският шеф готвач Антъни Бурдейн.
"В Бейрут храната е вкусна, хората са страхотни. Това е купонджийски град. Всичко сбъркано в света е там. Да се надяваме, че ще се върнете оттам, опознали света и поумнели. Ще разберете малко повече какви са неинформираните хора, когато говорят за тази част на света. Ще се върнете като мен: променени и предпазливо изпълнени с надежда и объркани по най-добрия възможен начин. Да, там има разделение, има шиитски квартали и християнски райони, но всички те ходят в едни и същи ресторанти. Можете да преминете от бикини край басейна до Хизбула само за 8 минути път с такси. Всичко това съществува паралелно по някакъв странен начин. Това донякъде прави Бейрут толкова интересен", пише той. Казах ви, Ливан трябва да се изживее. Не пропускайте това преживяване.
Библос - разходка назад във времето
Една от задължителните спирки в Ливан е Библос. Градът, който в Библията се споменава като Гебал, а ливанците наричат Жбейл, се намира на 40 км северно от Бейрут. До него се стига по магистралата за северния град Триполи, по която често има задръствания. Посреща много туристи и вероятно е мястото в Ливан с най-много магазини за сувенири.
Става дума за един от най-древните градове в света, като историята му връща 7000 години назад в епохата на Неолита. Три века по-късно е бил едно от най-важните пристанища на Средиземно море. Библос възниква като малко рибарско селище, но голямата си известност в древността дължи на финикийския си период. По това време финикийците били корифеи в търговията. Изнасяли с кораби прочутата ливански кедрова дървесина и смоли в Египет, главно в селищата по делтата на Нил. Точно в Библос се ражда славата им на родоначалници на писмеността, след като създават финикийската азбука. Финикийците първи сътворяват писмен знак, отговарящ на звук от човешкия глас.
Названието Библос идва от хартия, книга. Финикийците доставяли папируси от Египет в Древна Гърция и вероятно някъде тук трябва да се крие коренът на думата.Такъв е произходът на наименования като библиотека, както и на Библията.
Кедърът - символът на вечността
Не очаквайте, като пристигнете в Ливан, да се озовете в кедрова гора. Прословутият ливански кедър, който пленява с величието си и вечнозеления си цвят, расте в планината на височина от над 1500 м. Известен с дървесината, която не гние, кедърът е експлоатиран още от Античността. Финикийците са изнасяли дървесината му предимно за Египет и финикийските колонии на Средиземно море. Египтяните я използвали за строителството на кораби и саркофази, а цар Соломон е поръчал голямо количество за храма в Ерусалим. Така от горите, покривали някога планината Ливан, днес са останали няколко резервата. Това са Барук Масер аш Шуф, Жаж, Танурин, Хадат ал Жобех, Ехден, Бшаре и Камуа. До кедровите гори може да се стигне с автомобил или с организирана екскурзия. Входът е 3 долара.
Най-известният е Бшаре, който е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Известен е с няколко кедъра на стотици години с височина от 30 метра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
