Лешниковият кошмар на Украйна

Путин показва гордостта си, парламентаристите от НАТО с рязка декларация

Лешниковият кошмар на Украйна | StandartNews.com

"Орешник" взриви напрежението между Вашингтон и Москва, но не нанесе големи щети 
 

 

Една-единствена руска ракета, поразила цел в Украйна преди дни, стана повод да се заговори за нов етап във войната на Москва срещу Киев, като този път реториката сочи към още по-голяма опасност за световния мир. 

Напрежението между Запада и Русия нарасна неимоверно след изстрелването на руската балистична ракета "Орешник", а взаимната загриженост за контролиране на ядрения риск остава. 

Ракетата не носеше полезен товар, но беше отговор на използването от Украйна на американски ракети за нанасяне на удари по руска територия. Разгаря се и дебатът относно стратегическото въздействие на ракетата, както на бойното поле в Украйна, така и като заплаха за европейските страни-членки на НАТО.

  • Гордостта на Путин

Руският президент Владимир Путин с гордост съобщи за използването на ракетата "Орешник" като пример за руска технологична мощ, създадена от отечествената военна индустрия, която според него остава непоклатима пред западните икономически санкции. 

Трезво разсъждаващите оръжейни експерти обаче обръщат внимание на други важни неща. Оръжието изглежда споделя много характеристики с други подобни, разработени от Русия, т.е. едва ли е някаква изненада. 

Но "Орешник" също така е способна да носи ядрени оръжия във време, когато Москва увеличава заплахите от унищожителен военен конфликт.

Според източници на Пентагона "Орешник" е подобрена версия на руската ракета "РС-26 Рубеж", междуконтинентална балистична ракета (МБР), която е тествана от 2011 г. насам.

Названието "Орешник" в превод означава "лешник" - възможна препратка към неговите съставните боеприпаси, които приличат на гроздове от лешници, разкрива Тимъти Райт, експерт по руските ракети в Международния институт за стратегически изследвания - базирана в Лондон изследователска организация.

"Тази система се разработва от известно време", посочва и Джефри Луис, експерт по неразпространение на ядрени оръжия в Института за международни изследвания "Мидълбъри".

Експертите посочват някои физически разлики между ракетните системи "Орешник" и "Рубеж".

Останките от мястото на удара край украинския град Днепър показват, че "Орешник" е с обиколка около метър, което е по-малко в сравнение с повече от метър и половина, които има "Рубеж", отбелязва Райт. Това може да се дължи на факта, че "Орешник" е проектиран да лети на по-къси разстояния. 

Като междуконтинентална балистична ракета "Рубеж" ефективно ще може да достигне цели навсякъде по Земята, ракета със среден обсег като "Орешник" ще може да лети само до над 5000 километра. Но дори и това й позволява да достигне по-голямата част от Европа.

"Орешник", оказва се, е оръжието с най-голям обсег, използвано някога в конфликт в Европа. Въз основа на предишни тестове експертите смятат, че "Рубеж" може да носи до четири бойни глави. Украински официални лица казаха, че "Орешник"-ът, който удари страната им е имал шест бойни глави, всяка с група от шест собствени боеприпаса. 

  • Причинените щети

Ударът с ракета "Орешник" доведе до "щети по гражданската инфраструктура и по-специално обекти в град Днепър", каза представител на украинските служби за сигурност пред Асошиейтед прес. Нямаше съобщения за загинали при атаката. 

Фабриката за оръжия, която беше ударена, вероятно не е претърпяла сериозни щети, става ясно от сателитни изображения, направени след атаката. "Щетите на съоръжението са доста специфични - няма големи кратери от експлозии, само големи отверстия, пробити в покривите", разкрива Джефри Луис.

Балистичните ракети се изтласкват в атмосферата от двигатели, преди да се спуснат с висока скорост, постигана чрез гравитационното привличане. Това може да ги направи много трудни за прихващане от системите за противовъздушна отбрана и почти невъзможни за улавяне, ако освобождават предварително по-малките си боеприпаси, с които са пълни. 

За сравнение американски ракетни системи като THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) могат да прихванат "Орешник", докато още се носи на голяма височина. Отбранителната система Arrow 3, използвана от Израел също може да се справи с тях, казват запознати.  За съжаление Украйна не разполага с такива системи и по всичко изглежда, че няма да ги получи в скоро време или изобщо.

Според специалистите бойните глави на "Орешник" вероятно са носили много малки количества експлозиви или може би изобщо не са имали такива, въз основа на видеоизображения на малките поражения, които са причинили при удара. 

Само силата на празните боеприпаси, които се блъскат в оръжейната фабрика с висока скорост, може да предизвика видовете експлозии, които се виждат във видеоклиповете.

"Когато се движат с тези скорости, дори незаредените бойни глави причиняват адски много щети", обяснява Том Карако, директор на проекта за противоракетна отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

  • Ядреното плашило

Кремъл изглежда използва изстрелването на ракетата, за да засили опасенията, че може да използва ядрено оръжие срещу Украйна, коментират анализатори. 

Путин вече се опита да установи редица червени линии за САЩ и НАТО, като например използването на доставено от Америка оръжие за нанасяне на удари по цели в Русия. Но това нямаше успех, Киев получи разрешение, а за руския президент остана да действа с по-екстремни средства. Дни преди атаката с "Орешник" администрацията на Джо Байдън даде разрешение на Украйна да изстрелва ракети с по-дълъг обсег (известни като ATACMS) по територията на Русия в дълбочина. 

Това вбеси Путин, който обвини САЩ, че е станала активен воюваща страна в Украйна. На 19 ноември ракети, изстреляни от Киев, поразиха цели в Русия, а руският удар с "Орешник" дойде само два дни след това.

Очевидно е, че не е със значение за бойните действия на украинска територия, а по-скоро това е "дрънкане на саби".

Но според Луис "Орешник" също има "реални военни способности", които могат да помогнат на акцията на Русия в Украйна. Дори незначително изглеждащото на пръв поглед нападение срещу оръжейния завод в Днепър може да се окаже поразяващо за силите на Киев. "Ще видим колко щети е причинило, но не мисля, че са направили това само за демонстрация", казва той.

Руската агенция ТАСС съобщи, че Кремъл е предупредил САЩ 30 минути преди изстрелването на ракетата, както се изисква съгласно споразумение от 1988 г. между двете държави, което регламентира уведомления за времето и местоположението на ракетни тестове. 

Иначе американците трябваше да бъдат изключително загрижени за това, което руснаците току-що изстреляха. И не за друго, а защото ядрената сянка лежи с пълна сила над конфликта в Украйна.

  • Какво да се прави?

Както вече стана ясно Украйна не може да се надява, поне в обозримо бъдеще, да получи от САЩ и съюзниците й противоракетни системи, които биха могли да обезвреждат "Орешник". Но е ясно, че Западът трябва да вземе някакви мерки, за да противодейства на поредната изненада, поднесена от Владимир Путин.

Затова и парламентаристите от НАТО приеха резолюция, засягаща помощта за Украйна, в която се предвижда и предоставяне на Киев на ракети със среден обсег на действие (до 5500 км), включително ракети тип "Томахоук". В резолюцията се посочва също, че украинската страна има право да нанася удари по руски военни цели с предоставените оръжия. Също така ще бъдат активирани политическите и практическите усилия за това Украйна да получи покана за членство в НАТО и да стане 33-я член на блока възможно най-скоро.

"Русия остава най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците. Тази заплаха ще се запази в дългосрочен план. НАТО трябва да разработи общ стратегически подход към Русия до следващата среща на върха в Нидерландия, като се съсредоточи върху пълната подготовка на Алианса за възпиране и противодействие на враждебна Русия", се казва в резолюцията.

В отделно развитие на събитията стана ясно, че НАТО обсъжда и възможността за превантивни високоточни удари по руска територия, ако избухне конфликт с държавата-агресор. Разкритието направи нидерландският шеф на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер.
"Умното нещо, което трябва да направим, е да не чакаме Русия да нанесе удар, а да ударим пусковите установки в Русия, в случай че тя ни атакува. Имаме нужда от комбинация от прецизни удари, които ще деактивират системите, използвани за атака срещу нас, и трябва да ударим първи", посочи адмиралът.
Според него е положително това, че НАТО е променила виждането си за своята идентичност като отбранителен съюз. "Освен това се промени възприемането на идеята, че е необходимо "да седим и да чакаме, докато ни нападнат" и едва тогава да реагираме", допълва адмирал Бауер.
 

 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай