Ленинградската АЕЦ-2 - несбъднатата "Белене"

България не прати делегати на Четвъртата световна конференция на МААЕ

Ленинградската АЕЦ-2 - несбъднатата "Белене" | StandartNews.com

Сосновый бор, Русия. Задушно е, а е само 10 сутринта. Не е за вярване колко горещо може да бъде толкова далеч на север. Намираме се на площадката на Ленинградската АЕЦ-2 - два рейса журналисти от цял свят. Тук сме, за да разгледаме строежа на втората атомна централа, която се строи в близост до старата Ленинградска АЕЦ. ЛАЕЦ се вдига край Сосновый бор, на 85 км от Санкт Петербург.

Посещението на строежа е част от програмата за журналисти на ядреното изложение "Атомекспо" 2013, което тази година съвпадна с Четвъртата световна конференция на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и се проведе в Санкт Петербург.

Строежът на втората атомна централа е напреднал, а пускът на първия блок малко изостава, но до година и половина първият блок на ЛАЕЦ-2 ще произведе първия ток.

Колегите от турската телевизия "Джейхан" се бутат напред и питат изпълнителния директор на централата Юрий Фьодорович Галанчук: "Така ли ще изглежда централата в Акую?" "Почти така, но вашите реактори са от друг тип", отговаря им Галанчук и обяснява разликите.

Ние, българските журналисти на строежа не питаме, само записваме и тайничко завиждаме.
Защото същият строеж можеше да е в Белене и след 2 години първият блок на българската Втора атомна щеше да произвежда ток. По онзи план, преди да оплюят несправедливо проекта и впоследствие да го замразят задълго.

Строежът на века

Трудно се описва строеж на атомна централа без текстът да зазвучи, като излязъл изпод перото на поета Пеньо Пенев. Съоръжението е огромно и вдъхва респект. Трудно е да го вържеш с определението "гьол с шарани". Техниката, която го изгражда, е не по-малко впечатляваща. Показват ни едно технологично чудовище в червено - крана LEIBHERR LR 11350, който e най-големият верижен кран германско производство на територията на Русия. Гигантът може да вдига товари до 1350 тона.

Изграждането на първи и втори блок на ЛАЕЦ-2 е част от дългосрочната програмата на държавната корпорация "Росатом" - 2009-2015 г., одобрена от правителството на Руската федерация на 20.09.2008 г. 12 септември 2007 г. "Ростехнадзор" официално обяви издаването на два лиценза за реактори ВВЕР-1200 в първи и втори блок на централата. Там ще има 4 енергоблока от типа ВВЕР 1200 (АЭС 2006) - усъвършенствана технология на руските водо-водни реактори с висока степен на безопасност, със солидни системи за пасивна защита.

"Тези енергоблокове ще бъдат снабдени с най-висши системи за безопасност, включително и със система за събиране на стопилката в случай на авария", обяснява Галанчук.

Казано просто, това означава че под всеки реактор ще бъде изградена "чаша", в която да се събира стопилката, ако се случи някога реакторът да почне да се топи. Чисто руско техническо решение. Авариралите реактори във Фукушима, например, нямаха такова съоръжение и стопилката се разливаше безпрепятствено наоколо.

Както каза вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин при откриването на конференцията: "Ние си научихме добре урока от Чернобил. И се постарахме нашата атомна технология да е най-сигурната в света".

Реакторите за АЕЦ "Белене" са от същия тип, поколение 3+, които ще се строят в ЛАЕЦ-2, и ще имат такива "ловушки", както им викат специалистите. Ще имат и двойна херметична обвивка, вътрешна, която пази да не излиза радиация отвътре навън, и външна - срещу външни въздействия. Като удар от самолет, например. Вече се писа за уникалния тест, който показа, че тия АЕЦ издържат на удар от "Боинг 747". Колко са атомните централи в света, които могат да се похвалят с такива съоръжения? При това за смешните 5 млрд. евро, колкото ще излезе Ленинградската централа според неофициални източници. С 1 млрд. евро по-скъпа от българския проект.

Сред колегите има журналистка от ЮАР. Докато ми помага да се оправя с техниката, я подпитвам колко километра е прелетяла дотук. А тя направо отсече, че страната й обмисля да развива собствена атомна програма, че руската технология е "модерна, безопасна и представлява интерес", та затова е била целия път.

Успявам да се доближа до Юрий Галанчук, от когото разбирам, че много обича нашето Черноморие. Не съм срещала руснак, който да не го обича, но ми става и драго, и криво. Не е лошо, че сме известни с Черноморието си. Лошото е, че сме известни само с това.

Третият свят - новата ядрена сила

Санкт Петербург, Русия. На конференцията има различни хора, много от които са част от делегации от Третия свят, устремени към руската ядрена технология. Миналата година чухме за Нигерия, сега хитът в програмата беше Бангладеш, която сключи договор с "Росатом" по време на самата конференция. Пословично бедната страна от Бенгалския залив, която 6 месеца е под вода и с най-много жертви от нападения на тигри на глава от населението, се е засилила да развива атомна енергетика с руска технология.

Колко на България й пука за развитието на ядрената енергетика си личеше и по липсата на всякаква представителност на нашата делегация на конференцията - двама чиновници от консулството ни в Санкт Петербург. Цялата конференция дни наред гледаше празните 5 места, пред които се мъдреше надписа BULGARIA. А конференцията на МААЕ се провежда веднъж на 4 години и там участваха 584 делегати от 83 страни, в това число 60 министри и ръководители на ядрени регулатори.

Без алтернатива

"Ако изведнъж всички централи по света спрат да произвеждат, в атмосферата ще се отделят 1,7 млрд. тона вредни емисии", каза Сергей Кириенко, глава на "Росатом", при закриване на конференцията. Той добави, че все по-ясно става, как атомната енергетика няма алтернатива нито по себестойност, нито по екологичност на производството и затова все повече страни се обръщат към нея. Илюстрация за този засилен интерес е развойната програма на "Росатом" - в момента компанията изгражда 19 блока в различни страни по света и 8 в Русия.

"В ХХI век атомната енергетика има значителни песпективи по три причини", заяви ръководителят на "Росатом". "Първата причина е стремежът да се осигури висока стабилност и предвидимост на цените в енергетиката, а себестойността на електроенергията от АЕЦ е конкурентна и предсказуема", каза Сергей Кириенко. "Ние гледаме с оптимизъм на бъдещето на атомната енергетика", заяви главният секретар на МААЕ Юкия Амано - жител на страна, преживяла наскоро огромна ядрена трагедия. Той отбеляза, че за много страни по света атомната енергетика остана важна възможност за повишаване на безопасността в енергетиката и освен това гарантира икономическото развитие.
МААЕ определя руската технология и като една от най-сигурните в света, стана ясно на конференцията. Кой вярваше, че след Чернобил през 1986 г. ще дойде и такъв момент: руската ядрена технология в челото, а американската - да се препъва подире й. Е, доживяхме.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай