Дамаск. През последната една седмица барабаните на войната задумкаха със страшна сила за Сирия, която от две години се гърчи в ужаса на гражданската война. Равносметката от нея са стотици хиляди жертви и бежанци, а точката на кипене бе достигната на 21 август с химическите атаки, които убиха стотици.
За тези ужасяващи цифри мнозина виждат един виновник - сирийския президент Башар Асад и неговия режим. Той отрича и предупреждава Запада, че ще се провали, ако започне война срещу страната му.
Дали обаче провалилият се не е именно Асад? Когато първоначално идва на власт през 2000 г., наследявайки своя баща Хафез ал Асад, сирийците, а и светът, виждат в Башар надежда за управник-реформатор. И наистина, в първата година от управлението му, Сирия изглежда като че ли тръгва по нов път. Освободени са политически затворници и се организират дискусионни форуми в рядък изблик на свобода на словото. Периодът става известен като Дамаска пролет и именно тогава в правителството са включени технократи и европейски наблюдатели, които да спомогнат за реформата на администрацията. Дамаската пролет обаче се оказва мъртвородена рожба, а икономическата промяна така и не се реализира. Десет години по-късно, когато в началото на 2011 г. започват протестите в страната, Башар Асад отново демонстрира воля за промяна в Сирия.
Първоначално протестиращите искат реформи, повече свободи, многопартийна политическа система и край на извънредното положение, което е в сила от 1963 г. Някои от тези искания са изпълнени от Асад на хартия, но са твърде недостатъчни и твърде закъснели. На 20 юни в едночасова реч президентът обещава национален диалог, реформи, нови парламентарни избори и призовава бежанците, избягали в Турция, да се завърнат по домовете си. След година ожесточени протести, потушавани с насилие, поддръжниците на опозицията губят вяра, че Асад ще направи каквито и да е промени.
През януари 2012 г. Асад произнася реч, в която обвинява за бунта чужди сили и обещава, че "победата е близо". На 15 юли същата година Международният комитет на Червения кръст официално обявява, че в Сирия има гражданска война, тъй като броят на жертвите от двете враждуващи страни е достигнал близо 20 000. Из цялата страна Асад, някога известен като Лъва (асад на арабски) на Дамаск, започва да бъде оприличаван на жираф от опозицията и наричан "пате", както нежно го нарича съпругата му Асма. Абдел Халим Хаддам, служил като вицепрезидент при Башар и при баща му, казва, че младият Асад е едновременно брутален и нерешителен. "Проблемът на Башар е, че слуша, когато му се говори, но не се съгласява и забравя бързо. Обсъждате нещо с него сутринта, но после идва някой друг и му променя мнението. От политическа гледна точка той няма последователна идеология, сменя си мнението според интересите си и тези на режима", споделя Хаддам.
Всъщност Башар се озовава начело на Сирия по стечение на обстоятелствата. Първоначално за наследник на Хафез Асад е определен три години по-големият негов син Басил. Башар се ражда през септември 1965 г. като третото от петте деца в семейство, което скоро ще стане едно от най-известните в Арабския свят. Баща му Хафез е водеща фигура в социалистическата партия Баас, която взима властта в Сирия през 1963 г. Той произхожда от бедно семейство на алауити, които представляват едва 10 процента от сирийското население. Алауитите са толкова бедни, че праща 12-годишните си дъщери да работят като слугини в съседен Ливан. Малко след раждането на Башар баща му става военен министър, а пет години по-късно взима властта чрез преврат. В книгата "Новият лъв на Дамаск" Башар Асад описва детството си като "нормално" - играел футбол със съседските деца, пинг-понг с баща си, а майките на приятелите му идвали да бъбрят с неговата майка и да готвят заедно. Приятел на семейството обаче разказва друга история.
"Нямаше нищо нормално в живота им. Децата рядко виждаха баща си и бяха охранявани винаги от бодигард". Твърди се, че Башар много искал да прилича на брат си Басил, който вървял по стъпките на баща им - бил парашутист, много харесван от жените, атлет и популярен сред сирийската младеж. Абдел Халим Хаддам си спомня, че Башар често ставал жертва на жестокостта на Басил.
"Той тормозеше Башар, а баща им никога на обръщаше толкова внимание на малкия Башар, колкото на Басил", разказва Хаддам. Младият Асад е особено близък с майка си. Той е мамино детенце, описва го един западен политик. Мнозина казват, че е бил тих и резервиран и не е проявявал особен интерес към политиката или армията. По-късно самият Башар разказва, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, а двамата никога не са разговаряли за политика. През 1988 г. Башар завършава медицина в университета в Дамаск и започва да работи в най-голямата военна болница. Тъй като се очаква брат му Басил да наследи бащата Хафез начело на Сирия, през 90-те години Башар заминава за Лондон да специализира офталмология. Доктор Башар, както е широко известен, обича уиндсърфа и волейбола. По това време започва да излиза с родената във Великобритания Асма ал Ахрас, която е от сирийски произход. Двамата се женят, когато са на 25 години, а Асма по нищо не прилича на съпруга на арабски диктатор - отраснала е на Запад, учила е в частно училище и е работела като банкер в Джей Пи Морган.
Съдбата обаче е решила доктор Башар да стане държавник. Смятаният за сигурен наследник на властта Басил загива при автомобилна катастрофа и брат му спешно е привикан да се завърне в Дамаск от Лондон, където е прекарал две години. Преминава спешно курс по военно и политическо дело, а имидж мейкърите се опитват да го подготвят за ролята му. Башар наследява приятелите на брат си Басил, неговия кабинет и дори председателството на Сирийското компютърно общество. През 2000 г. Башар Асад става президент след смъртта на баща си Хафез. Оттогава тръгва пътят му начело на Сирия, но дали този път няма да завърши безславно, предстои да узнаем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
