Повечето чужденци дори не подозират за странните атракции на острова
Разходка до вулкана Батур вдига адреналина на туристите
Бали предлага за всекиго от всичко и по много. За безкрайните плажове, прекрасните залези, вълните, които дебнат всеки сърфист, кораловите рифове - мечта за гмуркачите, е писано много. Незабравима емоция, които те карат да мислиш за острова като за кътче от рая. Но Бали крие още много тайни, които възбуждат въображението на търсачите на приключения. В планините, джунглата, край водопадите и вулканите има още много загадки. Но този, който иска да загърби утъпканите туристически маршрути, трябва да е готов за изненади.
Планинска верига с шест вулкана се разпростира от западния към източния бряг на острова. Като гръбнак на риба тя разделят южната от северната част. По стръмния път с остри завои се разминават пълни със стока камиони, коли и скутери, на които са накачулени цели фамилии с деца и бебета. На няколко места виждаме обърнати в канавката камиони, а хората на ръце разтоварват чували с ориз, дървесина, кофраж, живи пилета и прасета. Минаваме край оризища, пронизващи очите с искрящо зелен цвят. По хълмовете нивите са терасирани и грижливо оградени. От плантациите за подправки се носи аромат на карамфил, ананас и канела.
Местните са убедени, че добрата реколта зависи от богинята на езерото Деви Дану. На нея е посветен един от най-красивите храмове в Бали -Пура Улун Дану. Намира се на 1200 м надморска височина до езерото Братан, което се счита за свещено. Според легендата къпането в него носи вечна младост и дълголетие.
Храмът е разположен на огромна поляна. Състои се от няколко кули, подобни на пагоди, с нечетно число покриви. Най-голямата - с 11 свода, е посветена на Шива и съпругата му Парвати. Докато местните извършват своите церемонии под звуците на гамелан, любопитните туристи щъкат навсякъде. Спират ги само огражденията на определени сакрални зони. Най-многобройни са китайците, които не пропускат да си направят селфи край пагодите, езерото с рибки или зоокъта със сърни. Западняците пък бързат да свърнат към най-близкия ресторант. Наоколо бизнесът процъфтява. Срещу заплащане можеш да се разходиш с лодка по езерото, а после да хапнеш хрупкава патица. А на излизане задължително се минава през пазара, на който се продава всичко - тениски с образа на Ганеша, шалове, саронги, сувенири, дори черно-бял портрет на Мона Лиза. Спреш ли се да погледнеш, трудно е да се измъкнеш от продавача, без да купиш нещо. Ако с пазарлък свалиш цената наполовина - и двамата ще сте доволни.
Повече снимки може да видите в нашата ГАЛЕРИЯ
Призрачното езеро
Тръгваме от Улун Дану Братан на изток към вулкана Батур. Вече сме в Бангли - един от осемте региона, на които е разделен Бали. Всичко е потънало в гъста мъгла. Движим се по новопостроен тесен път през малки села.
Спираме да напълним бензин от бакалия в една от къщите. Там продават най-необходимото - вода, прах за пране, снакс от скариди, бисквити. Колонката за горивото е в двора, жена с бебе на ръце върти ръчката и пълни резервоара на колата. Бързо пресмятам, че цената на литъра е под 80 ст. Подобни малки "домашни" бензиностанции са модерна новост за Бали. По-масовата практика е да продават бензина на пътя в шишета от водка "Абсолют". Горивото е сред най-евтините стоки на острова. Затова тук никой не ходи пеша, качват се на скутерите още от 10-годишни.
Стигаме до Кинтамани. Селото е известно като единственото място в Бали, където се отглеждат портокали. И с единствената порода кучета в света, които се катерят по дърветата. Те са бели с пухкави опашки и по нищо не личи, че са с умения на катерици.
Близо до Кинтамани е един от двата действащи вулкана на Бали - Батур /1717 метра/. Другият е Агунг /3142 м/. Батур е изригвал няколко пъти през миналия век, за последно през 1994 г. Край шосето има множество ресторанти и къщи за гости. Те предлагат уникална гледка към кратера. Но тъй като мъглата е покрила всичко, решаваме да изберем не толкова традиционен маршрут и да слезем в подножието на вулкана към езерото. То също се казва Батур, смята се за свещено, както и вулканът. Има формата на полумесец и е най-широкото в Бали.
Надолу покрай пътя билбордове рекламират минерални извори. Водата край вулкана е пълна с полезни минерали, затова решаваме да се изкъпем. За щастие мъглата се вдига и кратерът се открива в цялото си великолепие. Той се смята за най-широкия в Азия - диаметърът е около 13 км. Докато се наслаждаваме на гледката, пейзажът наоколо става все по-мрачен. Черни долмени от изригналата лава сменят зелените оризови полета. Минаваме покрай безлюдно село, от което са останали само стените и основите на къщите, обрасли в храсти. Сякаш някаква стихия е минала и е съборила всички покриви. Населените места, през които преминаваме, са с мръсни дворове, хората оглеждат под вежди автомобила ни. Заобикаляме бебенце на 6-7 месеца, което си играе сред праха на шосето с капак от кофа за боклук. Наблизо седи майка му, заета с домакинска работа. Скоро забелязваме, че мъж със скутер упорито ни следи. Когато спираме - спира и той, крие се зад дърво или ограда.
Следвайки табели, стигаме хотел до самите извори. Входът е облицован с черни вулканични камъни, но няма жив човек. Дворът е голям и хубав, потънал в зеленина. За нощувка обаче има само една вила, която се предлага срещу 600 долара на нощ! Невероятно солена цена за подобна пустош.
Привлича вниманието билборд до входа на хотела. На него се виждат туристи, които изкачват вулкана, а в основата му са наредени черепи. Що за реклама е това?
Леко потиснати си тръгваме по обратния път, за да търсим подслон до самото езеро.
Местен човек натрапчиво предлага да ни покаже пътя. Води ни до мястото, но не си тръгва. Може би иска да ни предложи и други услуги?
Попаднали сме в огромен двор с бунгала и рибарски лодки. В средата спи куче кинтамани. В клетка е затворен папагал с оскубана опашка. В малко езеро гладни черни сомове отварят и затварят огромните си мустакати усти, още по-настървени, след като се приближаваме към тях.
След като дълго подвикваме и обикаляме наоколо, се показва младеж, който изглежда сънен и е много учуден, че са се появили туристи. Води ни към бунгалата, за които е видно, че отдавна не са били обитавани. Стаите са мрачни, с миризма на мухъл и стари паяжини. Ресторантът отдавна не е отварял.
Слънцето вече клони към залез, над езерото се носи мараня. Скоро тук ще стане съвсем тъмно. Тръпки ме побиват от мисълта, че ще сме съвсем сами на това място, кой знае защо избягвано от хората. Дали не е обитавано от призраци, се питаме най-сериозно. Туристи са разказвали за странни създания, които са се явявали в подобни изоставени места. Като например момиченцето с бялата рокля, появило се на прозореца на бунгало в северния курорт Ловина и накарало гостите да избягат през глава. "И вие ли го видяхте? Мислехме, че след ремонта ще изчезне", казали местните, след като изслушали разказа на очевидците.
Но на нас сега не ни е до призраци. Затова палим колата и бързаме да се върнем по обратния път там, където туристите са добре дошли.
По-късно научавам още истории за странното езеро и вулкана. И разбирам защо сме били обект на такова внимание от страна на местните хора.
В този затънтен край да срещнеш туристи, които не са в организирана група, си е направо златен шанс да изкараш някоя рупия. Само трябва да разбереш какво търсят и да им го предложиш. Защото иначе туроператорските агенции обират парсата.
В тази част идват екстремни туристи, които искат да изкачат вулкана. Обикновено са придружени от гидове, но ако случайно нямат, местните веднага се предлагат. Ако някой реши сам да се разходи нагоре, те предупреждават: "В никакъв случай не ходете сами, опасно е!"
Но един български турист не послушал съвета и се изкачил без водач. И....
И се насладил на прекрасен изгрев край кратера, от който се чувало боботенето на вулкана и отвреме на време излизали пушек и сажди.
Но хората край Батур могат да те заведат на още едно място. То е по вкуса на малцина, но все пак желаещи не липсват. Признавам си, че аз не намерих куража да отида там.
Смъртта като туристическа атракция
От източната страна на езерото Батур има село, в което живее общност от най-старото население на Бали /Bali Aga/. Тук са запазили и стриктно спазват обичаи и традиции от най-древни времена. Селото се нарича Трунян. До него може да се стигне само с лодка.
Един от обичаите на местните бил да влагат човешка кръв в червената боя, с която оцветяват дрехите си. Вярвали, че кръвта ще ги пази от зли мисли и тъмни сили.
А другият обичай е не само странен, но направо зловещ.
В Трунян нито погребват, нито кремират мъртвите. Оставят телата да изгният в открити ями, над които има решетесто покривче от бамбук. Право на подобно погребение имат само хората, умрели от естествена смърт. А по време на пренасянето на телата, на жените е забранено да ходят до гробището. Поверието е, че ако се наруши табуто, това може да предизвика изригване на вулкана.
Край ямите с трупове обаче не се носели зловония. И не заради някакво свръхестествено чудо, а благодарение на едно уникално дърво, под което се слагат телата. Наричат го Taru Menyan tree - "дървото, което мирише хубаво". То имало свойството да поглъща миризмата от разлагащата се плът.
След определено време оголените черепи се подреждат в редица на скална площадка.
Такава снимка - реклама на зловещата туристическа атракция, ни стъписа край хотела до минералните извори.
Кратък преглед в интернет ми показа, че не липсват желаещи да се разходят до странното село. Туристите не само разглеждат погребенията. Но и запечатват със снимка срещата си с предците на Bali Aga. В мрежата е пълно с фотоси на усмихнати западняци, които позират с череп в ръка. После гостите оставяли дарение за храма и си тръгвали омиротворени.
Подобни затворени общности Bali Aga има и в други планински части на острова. Индонезийските власти предупреждават чужденците, които ги посещават, да се съобразяват с техния начин на живот.
Цибетката ака мъжки и женски зърна кафе
Не е ясно кой и кога е популяризирал кафето от ако на цибетка, но сега то е известно като най-скъпото в света. Копи Лувак /местните не мокат да казват "ф" и вместо това използват "п"/ струва между 250 и 400 долара за килограм на острова, а в някои магазини в Лондон се продавало дори за 600. На търговския трик се хващат не само туристите на Бали, но и всички сноби по света.
На острова предлагат тур до плантации, където показват пътя на зърната от кафеения храст до чашката "Копи Лувак".
Във ферма край Убуд любезно момиче ни повежда по пътечка покрай дървета, на които растат черен пипер, какао, ванилия, папая и други екзотики. Цибетката е поставена в клекта, за да може да бъде разгледана от посетителите. Тя е кафяво животинче, малко по-голямо от котка, с остра муцунка, пухкава опашка и червени очи. През деня спи свита на кълбо, обърнала към гостите скъпоценната си задна си част, с която пълни джобовете на много хора по света. Нощем се храни с кафеените зърна. А в храносмилателната й система те получавали уникална ферментация, която придавала неповторимия вкус и аромат. После "пупу"-то, както го наричат местните, се изсушава и се дели на зърна. След изпичане ги сортират на "мъжки" и "женски", като първите са с по-силен вкус и аромат. Оттам нататък технологията е като за "обикновеното" кафе - може да се приготви по различни начини. Обаче ароматът и вкусът ти се струват особено специални, като знаеш, че пиеш най-скъпото кафе в света.
След всичко преживяно, не ми остава нищо друго, освен да се върна в прекрасния град Убуд. Да се оставя в ръцете на най-добрите масажистки в Индонезия. Да хапна от най-вкусната хрупкава патица в света. И да се отдам на шопинг в магазините с прекрасни ръчно правени сувенири.
В крайна сметка Бали дава от всичко за всеки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
