На острова е по-лесно да намериш дрога, отколкото карта за интернет
Приходите от туризъм са огромни, а местните са на ръба на бедността
Няма пари в банките, почти празни рафтове с няколко броя еднакви продукти, купони за храна... Не, тази статия не е за България в началото на 90-те. Годината е 2016 г. и страната е екзотичната Куба, превърнала се в световен туристически център.
При пристигането си в Хавана се сблъсквам с първото от редица предизвикателства: превозът, който хотелът организира, не ме чака на летището. Разглезена от европейския си начин на живот, инстинктивно започвам да търся банкомат, за да взема няколко кубински песос за такси. Суровата реалност е, че няма банкомат на летището и още по-шокиращо: няма пари в обменните бюра. След час чакане откривам, че времето тече по различен начин в този ретро рай. Но спокойното темпо на живот не е единственaата странност на кубинската действителност.
Парите най-накрая пристигат и ето втората изненада: за да докаже превъзходството на комунистическата система пред капиталистическа Америка, CUC - кубинското конвертируемо песос, достъпно само за туристите и известно като гринго пари сред местните, е на стойност малко над американския долар. Освен че живее в различно време и място от останалата част на света, Куба се оказва и шокиращо скъпа! Трудно уговореният превоз с такси от летището за 30 песос най-сетне се състои, карайки ме да изпитам носталгия по евтиното метро от летище София. За това пък пътуването е емоция: кубински мелодии по радиото, стари модели кадилак и лада се състезават по пътя и от време на време създават хаос по улиците.
Още по-трудно преживявам следващия шок. След като научавам от огромните пропагандни плакати по пътя към моята Casa (частна квартира, оторизирана съвсем наскоро от държавата), че кубинският народ е благодарен на Че Гевара за свободата от капиталистическата мизерия и че Куба е най-щастливата страна в света, изведнъж осъзнавам, че интернетът е забранен в този самопровъзгласил се социалистически рай. Има 5-6 горещи точки в Хавана, обаче продажбата на интернет карти (на болезнено високата цена от 3 песос/час!) не е напълно законна. Повечето местни жители използват безжичния интернет в местен парк, който се е превърнал в обществен офис. Хора седят на пейките, чатят по скайп, банкират онлайн или висят в социалните мрежи. Да намериш "дилър" на интернет карта е сякаш по-трудно, отколкото да намериш наркотици или бъбрек... Схемата е следната: разходка в парка, търсиш очен контакт с продавач под прикритие и тайно показваш колко карти искаш. Надяваш се на одобрително кимване и след това, ако имаш късмет, можеш да станеш щастлив собственик на свещена карта за връзка с останалата част на света в тъмната си разпадаща се къща. 10% от средната работна заплата за един час онлайн забавление.
Въпреки това духът на пътешественика е непобедим и бавно, но сигурно свиквам с новата реалност. Първоначалният ми дискомфорт преминава в еуфорично чувство за приключение в духа на инстинкта "нека да оцелеем". В Куба се научавате да се радвате и на най-баналните неща в живота, като да хванете автобус или да намерите безалкохолно, вместо да пиете местната лимонада, която има съмнителен вкус. Без значение колко страшно изглежда Хавана, нивото на престъпността в действителност е изненадващо ниско. Шокира ме и фактът, че островната страна има един от най-добрите показатели за здравеопазване в Америка, което е напълно безплатно. От местните могат да се научат и други полезни неща като например как си споделят превоза или просто си гледат децата по съседски, за да може да се отиде на работа. Кубинците казват, че тъй като държавата прави живота им по-труден по всеки възможен начин, не трябва и те самите да си пречат.
Въпреки очевидния разпад на социалистическия режим и дегенериращата инфраструктура на страната духът на кубинския народ и ангажиментът на хората един към друг и към общността изглежда все още процъфтяват. Видях ентусиазирани учители да обучават будни деца в социалистически униформи буквално без никакви съоръжения; разпадащи се къщи, които едва ли могат да бъдат наречени "домове", но са украсени весело с картини на светци и кукли Барби; горди жени, които се опитват да се възползват максимално от наличните дрехи в стил 90-те, които ние никога няма да облечем.
В Хавана е практически невъзможно да се намери пица с доматен сос или вода в голяма бутилка. Но най-голямото приключение за туриста са песос в брой - осигуряването им е ежедневно предизвикателство. В същото време скъпотията те удря в челото навсякъде. Очевидно Куба се готви за притока на американски туристи след неотдавнашното затопляне на отношенията със САЩ. Рязкото покачване на цените е само едно неудобство за туристите, но напълно променя живота на местните. Едно ходене на ресторант струва минимум 8 песос в средно добро заведение, а един коктейл е 4 песос.
Шокът с цените е още по-голям, като се има предвид средната работна заплата - 15 песос. Първоначално си мисля, че испанският ми не е добър и всъщност цифрата е 50. Но се оказва, че диапазонът на заплатите е 15-25 песос. Което означава, че един лекар може да си позволи само 5 коктейла или 8 часа в интернет за цял месец работа. Мога само да си представя колко нещастни се чувстват кубинците, когато видят в бавния и полузаконен интернет, че нещо ужасно се е объркало и техният стандарт на живот е на светлинни години от този в останалата част на света, най-вече във Флорида, която се намира само на около 180 км.
Най-изумителният въпрос за Куба е къде отиват огромните пари от туризъм? През 2014 г. приходите са рекордни - 2,7 млрд. долара. Годишният ръст на БВП на Куба е 4% и туристическият сектор е един от най-бързо процъфтяващите в света, но по някакъв начин кубинските сметки просто не излизат. Според данни на Международния панаир на туризма, се очаква увеличение след премахването на санкциите на САЩ и когато започнат директни полети от Америка. На връщане към удобния ми европейски живот с банкомати на всеки ъгъл и неограничен интернет седях до немска туристка, която ми разказа, че е отседнала в частично държавен комплекс "ол инклузив" на брега на морето с 1000 легла. Цената е била 100 долара на нощ на човек. Или 4 месечни заплати на нощ! Ако този комплекс е пълен, както тя каза, това са 100 000 долара на ден или 3 милиона на месец. Комплекси като "Валентин Перла Блу" в централния регион Вила Клара или "Мелия Хардинес дел рей" имат до 1200 стаи. Бърза проверка в сайтовете за резервации показва, че цените на стаите започват от зашеметяващите 205 долара. (Забележка: Както при почти всичко останало, запазването на стая в Куба е всичко друго, но не и лесно, тъй като големите фирми обикновено не предлагат услугите си в страната, а по-малките са доста ненадеждни. По-добре се обадете директно в хотела или резервирайте чрез агент). Отпивах скъп коктейл и се наслаждавах на карибски мелодии, когато изведнъж въоръжени служители нахлуха в бара с празни найлонови торбички и си тръгнаха с пълни само след 5 минути. Наивно попитах сервитьора дали това са били антимафиоти, но отговорът му се изрази в широка усмивка и че това са държавни служители, които взимат по-голяма част от приходите.
Ако си държавен служител в Куба, не изкарваш почти нищо. Всеки е принуден да краде нещо от държавата: храна, бетон, резервна гума или каквото и да е, стига да може да се продаде на черния пазар, за да компенсира нищожната заплата и купоните Liberta, които стигат за храна за 10 дена.
Още въздишат по нашите консерви
Обичайната ми бодрост се пропуква под тежестта на реалността, особено когато излизах на вечеря или в бар с туристи. Виждах местните по улиците и знаех, че 99% от тях не биха могли да си позволят да седнат с нас. Никога. Моите белгийски и австралийски приятели споделяха истории как кубинци са ги молели за сапун и други дребни битови стоки - в една от малкото останали социалистически страни на планетата, където цари социална утопия и всеки води достоен живот за разлика от хората в мръсните капиталистически страни.
Работещите в туристическия сектор са по-добре, но стандартът на живот на средния кубинец се е понижил през последните десетилетия "благодарение" на нелепите икономически политики, търговското ембарго на САЩ и спирането на икономическата помощ от Русия. След като казвах, че съм от България, хората започваха да въздишат по вкусните консерви, които са получавали от страната ни в името на социалистическата солидарност.
Заблудена от туристическите брошури и славата на Куба, преди да дойда, си представях фиести, улични партита и бедни, но щастливи хора. Реалността обаче е различна.
Въпреки че Раул Кастро наскоро отвори страната към света, животът на кубинците е много труден, несигурен, стресиращ и монотонен. Тук са истинските "Игри на глада". Страната е разделена на райони, в които се произвеждат различни стоки и се предават централно на правителството, а хората живеят в абсолютна мизерия. Очевидно нямат големи шансове: Liberta (купони за храна, които всички помним от соцвремената в България) представлява основна месечна дажба на глава на население от 10 кг ориз, боб, 250 мл олио, 5 яйца, хляб, 6 кг захар и сол. Също имат право на един сапун и една паста за зъби. Млякото е достъпно само за майки с деца под 6 г., а за много кубинци пилешкото е лукс, тъй като получават само 2 кг на човек на 10 дни. Поради това темата къде да се намерят яйца или мляко е много популярна из улиците на Хавана. И както винаги е било през социализма, всички са равни, но единици са по-равни, особено ако имат долари. Някои редки стоки са налични в магазините за един долар, обаче на солени цени. Един килограм мляко на прах, например, струва почти една трета от средната месечна заплата в Centro Comercial.
Куба може и да е мащеха за местните, но за туристите наистина е екзотичен рай. Дори ще ви се наложи да чакате на опашка, за да седнете в един от най-добрите ресторанти като Лос Нардос срещу Капитолията в Хавана. Една от ключовите реформи на Раул Кастро беше свързана с възход на т.нар. paladares (частни ресторанти), където се сервират екстри като омар, месни шашлици и скариди. Въпреки това, без значение колко вкусни са тези ястия, фактът, че са недостъпни за средностатистическия кубинец, оставя лош вкус в устата.
Раул и вятърът на промяната
Куба влезе наскоро в заглавията, като подобри отношенията си със САЩ, което в частност включва възстановяване на директните полети и вдигане на икономическите санкции. Раул Кастро обяви, че ще се оттегли през 2018 г., но е дал ясно да се разбере, че не иска свалянето на сегашната социалистическа система, а само реформа. При това положение единствените реални ветровете на промяната могат да дойдат от туризма, най-вече от джобовете на американски туристи. Страната вече има частен сектор, който се нарича "неправителствен сектор." Той включва смесени предприятия (чуждестранни фирми и държавни предприятия) и "сектор самостоятелна заетост". При население от 11,2 милиона души има малко над 500 000, които имат лицензи за самостоятелна заетост според доклад на президента Раул Кастро до Народното събрание на Куба през юли 2015 г. Например Рейчъл, моята домакиня в китайския квартал в Хавана, където всъщност нямаше нито един азиатец. Отседнах в нейния безупречно чист и спокоен дом без прозорци - частна къща, оторизирана от правителството да предлага нощувка и закуска. Тя и съпругът й започват дейност в средата на миналото десетилетие, след като тя напуска работата си като учител, където е получавала около 20 песос на месец. В нейната сasa се дават четири стаи на горния етаж за по 30 долара на вечер. Дори и при 200 песос месечен данък към правителството Рейчъл е далеч по-добре финансово като управител на къща за гости.
Някои биха казали че репресиите срещу кубинците са самоналожени, че те сами са си виновни за ситуацията, в която се намират, позволявайки на Кастро да остане във властта повече от 50 г. Все пак трябва да се отбележи, че кубинският народ не е толкова различен от нашия. Три поколения кубинци са живели по времето на социализма и те не познават друг живот. Гостоприемството е част от кубинската култура, и когато опознаем тази вълнуваща страна и нейния народ, просто няма как да не им стискаме палци и да не се молим животът им да се подобри. Нека да се надяваме, че кубинските сметки ще започнат да излизат колкото може по-скоро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
