Париж. Двудневните изслушвания пред Съда на републиката в Париж в края на миналата седмица не разсеяха подозренията около Кристин Лагард. Директорът на Международния валутен фонд (МВФ) остава "полузаподозрян" свидетел по делото срещу магната Бернар Тапи, предаде АФП. Заради действията й като финансов министър през 2007-2008 г. по време на управлението на президента Никола Саркози Лагард получи статут на "наблюдаван" свидетел - специфичен междинен статут във френската съдебна система, който се дава на лице без повдигнати обвинения, чиято връзка с престъплението обаче не се изключва.
Новината дойде след показанията на Лагард в петък в рамките на разследване за изплащането на огромно обезщетение от френската държава на бизнесмена Бернар Тапи през 2008 г.
"Статутът ми на наблюдаван свидетел не е изненада за мен, тъй като винаги съм действала в интерес на държавата и съобразно със законите," заяви шефката на МВФ пред журналисти, след като в продължение на два дни бе изслушвана в Съда на републиката за ролята й в аферата Тапи/"Креди Лионе".
През март следователи направиха обиск в жилището й. Лагард е заподозряна в оказване на натиск върху съда и незаконно одобрение за изплащане на компенсации по делото за продажбата на компанията "Адидас".
През август 2011 г. Съдът на републиката, който разследва престъпления, извършени от членове на правителството, предаде на следствена комисия делото за вероятно превишаване на правомощията на бившия финансов министър. Делото е свързано с продажбата на компанията "Адидас" на близкия до бившия президент Саркози политик и бизнесмен Бернар Тапи през 1993 г., напомня РИА "Новости".
За продажбата на "Адидас" бе създаден консорциум, който бе управляван от банка "Креди Лионе". След финализирането на сделката Тапи обвини банката в машинации и поиска компенсация за нанесени щети. След дълги преговори през 2007 г. Кристин Лагард разпорежда делото Тапи да бъде разгледано от арбитражен съд, за да може да се ускори. Година по-късно съдът осъжда държавата да изплати на Тапи солидна компенсация.
Той трябва да получи 240 млн. евро обезщетение, 100 млн. евро под формата на лихви и 45 млн. евро за нанесени морални щети. Решението за изплащане на тези компенсации предизвика скандал. Социалистите, които по това време бяха в опозиция, обвиниха властта в намеса в съдебните дела и в оказване на натиск върху съдебната система. Освен това те изразиха недоволство от факта, че неблагоприятното за държавата решение не бе оспорено на по-висша инстанция.
Въпреки тези обстоятелства не съществува никакво правно основание шефката на МВФ да бъде принудена да подаде оставка. Това не може да се случи, дори и да й бъдат повдигнати обвинения, които единствено биха отслабили позициите заради накърняване на имиджа й.
В МВФ не съществува правило, което може да разклати стола на Лагард, макар че институцията все още е белязана от оттеглянето на нейния предшественик Доминик Строс-Кан, сдал поста през май 2011 г. заради обвинения в сексуален тормоз.
Етичният кодекс в МВФ бе актуализиран през август миналата година. Той призовава членовете на Управителния съвет да не нарушават етичните норми, като се имат предвид евентуални случаи на тормоз или фаворизиране в институцията. В документа обаче не се казва нищо за случай на съдебно разследване срещу директора на МВФ.
Трудовият договор на Кристин Лагард, който е публично достояние от юли 2011 г., когато тя бе назначена начело на МВФ, също не съдържа ясна клауза, която да регламентира случай на евентуални ядове със съда. В договора се казва, че шефът на МВФ се задължава да се съобразява с принципите на почтеност и да избягва неуместното поведение при изпълнението на задълженията си. Този параграф липсваше в договора на Доминик Строс-Кан, напомнят запознати.
Всъщност МВФ беше наясно с подозренията около Лагард още при избирането й и въпреки това й гласува доверие. Освен това тя застана пред съда не в качеството си на шеф на МВФ, а като бивш министър на икономиката за периода от 2007 до 2011 г.
Така че паралел между Кристин Лагард и предшественика й трудно може да бъде направен. Доминик Строс-Кан беше начело на МВФ, когато му бяха повдигнати обвинения за сексуална агресия, но и контекстът беше друг. Според запознати евентуални обвинения ще отслабят позициите на Лагард, но политическите последици зависят изцяло от добрата воля на основните страни членки и най-вече от САЩ.
МВФ отказа всякакъв коментар за изслушването на Лагард и препрати към свое комюнике, публикувано през март. В него Управителният съвет, представляващ 188-те страни членки, потвърждава своята увереност и доверие в способността на Кристин Лагард да изпълнява ефикасно задълженията си начело на МВФ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
