Броени дни преди изборите за Европейски парламент допитвания до общественото мнение потвърждават възхода на радикалните, националистки, суверенистки десни партии в Европейския съюз. В досегашния Европейски парламент тези сили бяха обединени в две политически семейства - "Европейските консерватори и реформисти" и "Идентичност и демокрация". Какво ще се случва с тях и покрай тях обаче в новия ЕП тепърва предстои да видим.
- Какво сочат проучванията
Анкетата "Допитване на допитванията" на изданието "Политико" към 24 май показва, че "Идентичност и демокрация" ще получат 66 места, като то отчита факта, че това европейско политическо семейство суспендира членството в него на германската партия "Алтернатива за Германия". "Европейските консерватори и реформисти" пък ще получат 72 места. Проучването показва също, че либералите от "Обнови Европа" ще получат 82 места в десетия Европарламент, 176 места ще имат десноцентристите от Европейската народна партия, 144 места ще спечелят левоцентристите от "Социалисти и демократи", а "Зелените" и "Левицата" ще имат съответно 41 и 32 места. Допитването отрежда и 50 места за нови политически сили, които ще влязат в ЕП и тепърва ще се присъединяват към бъдещите парламентарни групи, както и 57 места за онези политически сили, които в деветия европарламент имаха депутати, но те не бяха част от седемте политически семейства в него.
Анкетата "Супердопитване" на Центъра за социологически прогнози на "Евронюз" от 23 май пък показва, че на изборите за ЕП ще има рязко ориентиране към политическото дясно, което означава, че следващата Европейска комисия ще бъде по-консервативна. Но десният лагер е белязан от много политически спорове, някои от които и непреодолими, като например този между "Национален сбор" и "Алтернатива за Германия", довел до рязък обрат в отношенията между тях. Като цяло обаче партии от десноцентристкото пространство, ултраконсервативни и крайнодесни партии водят в социологическите допитвания в основните страни от ЕС, констатира "Евронюз". Либералдемократите ще понесат болезнена загуба, а левоцентристите ще бъдат в позиция на крехка стабилност с умерени загуби и скромни печалби в зависимост от страната.
"Европейските консерватори и реформисти" включват такива партии като "Италиански братя", "Вокс" от Испания, "Право и справедливост" от Полша и др., а в "Идентичност и демокрация" са "Национален сбор" от Франция, "Лига" от Италия, "Стига" от Португалия, "Партия на свободата" от Нидерландия.
Възходът на партии като тези от "Европейските консерватори и реформисти" и "Идентичност и демокрация" поражда безпокойство. Но според Паскал Жоанин, генерален директор на "Фондация Робер Шуман", няма опасност от истинско крайнодясно цунами. Напоследък се акцентира и върху това защо възходът на крайнодесните, популистки, националиски и суверенистки сили може да не се окаже толкова рисков за ЕС.
На първо място вече много малко от тези сили говорят за излизане от ЕС. След мъчителното измъкване на Великобритания от блока, съпътствано от трудни преговори между Брюксел и Лондон, а после и от вътрешни проблеми между Лондон и Северна Ирландия, приказките за следване на примера на Брекзит останаха на втори план. Крайнодесните проявяват двойнственост, от една страна те прилагат стратегия да изглеждат умерени политически сили и затова темата за скъсването с ЕС отпада от наратива им. От друга страна обаче, те залагат на стратегия, при която има изтъкване на националното на първо място, но тук повечето от тези партии говорят за по-голяма роля на националното в пределите на един реформиран и по-малко бюрократичен и централизиран ЕС, отбелязва Франс прес.
- Италианско-френски миш-маш
Ако погледнем ситуацията в отделните страни от ЕС, във Франция например Жордан Бардела, който е начело на листата на крайнодясната партия "Национален сбор" за евроизборите, казва, че тя вече не мисли за Фрекзит (излизане на Франция от ЕС). Той добавя, че "Национален сбор", която според "Супердопитването" на "Евронюз" ще е на първо място в евровота във Франция, не е срещу Европа, а е срещу ЕС в досегашния му вид.
В Италия Италекзит във вид излизане от еврозоната беше дебатиран през 2018 г. Но сега една от партиите, говорещи по онова време за подобен сценарий - "Италиански братя" вече е управляваща, а нейният лидер Джорджа Мелони е италиански премиер. Партията и самата Мелони вече се представят като умереното лице на крайнодясното, отбелязва Франс прес. Другата крайнодясна партия в Италия - "Лига", оглавявана от Матео Салвини, също е в правителството на Мелони. Салвини е вицепремиер и министър на инфраструктурата. Днес "Лига" също не говори за Италекзит. И двете партии предпочитат да дебатират за един по-политически и по-малко бюрократичен ЕС.
Друга тема, по която крайнодесни партии, взели властта и направили известни обрати, е тази за миграцията. Като в това отношение обратите често пъти идват заради демографския спад, водещ и до недостиг на работна ръка, която да поддържа социално-пенсионната система на съответната страна със застаряващо население. През 2017 г. Джорджа Мелони говореше за пристигането в Италия в рамките на три години на 500 000 мигранти като за планирана инвазия и етническа подмяна. Но тогава тя беше в опозиция. Идвайки на власт, Мелони затегна някои миграционни разпоредби. Но миналото лято нейното правителство одобри декрет, в който се разрешава влизането в Италия на 452 000 чужди работници за периода 2023-2025 г. Ясно е защо.
Според Европейския съвет за външни отношения в девет страни членки на ЕС крайнодесни и популистки сили ще спечелят евровота. Сред тях са Франция, Унгария, Италия и Нидерландия, което означава, че след като приключат изборите за ЕП, още в първия ден, на 10 юни, когато картината ще е по-ясна във всяка една страна членка, ще започнат официално сложни преговори за разпределяне на водещите европейски постове - председател на Европейската комисия, председатели на ЕП и на Европейския съвет.
- Овладяване на върховете
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е водещ кандидат от ЕНП, не изключва варианта за обединение с "Европейските консерватори и реформисти". Но Фон дер Лайен изключва варианта за сътрудничество с "Идентичност и демокрация". Начело на партията на "Европейските консерватори и реформисти" от 2020 г. е Джорджа Мелони. През 19-те месеца на власт на Мелони в Италия между нея и Фон дер Лайен беше постигнат климат на прагматична синергия. Не се сбъднаха прогнозите за сблъсък между двете след идването на власт на Мелони.
Поглед към Франция показва, че от началото на руската инвазия в Украйна Марин Льо Пен, която в миналото поддържаше близки връзки с Русия, започна да осъжда руските действия в Украйна, но пък се обяви срещу изпращането на оръжия за Украйна. "Ако Русия спечели войната, това ще бъде катастрофално, защото всички страни, които имат териториален конфликт, ще си помислят, че могат да го решат с оръжия. Ако Украйна спечели, това ще означава, че НАТО ще е влязъл във войната, защото съм убедена, че Украйна, без силата на НАТО, не може да победи Русия във военно отношение. А това означава, че Третата световна война ще се е отприщила. Ако продължаваме да доставяме оръжия на Украйна, както правим сега, тогава сме изправени пред нова Стогодишна война", заяви Льо Пен миналата година в интервю за няколко европейски медии.
Тази промяна в реториката на "Национален сбор" италианският премиер Мелони, която твърдо подкрепя Украйна срещу Русия, определи още на годишната си пресконференция на 4 януари като "интересна", когато я запитаха дали би сътрудничила с партията на Марин Льо Пен. А на 24 май на фестивала на икономиката в Тренто Мелони заяви: "С Марин Льо Пен имаме допирни точки по отношение на имиграцията, на зеления преход, на защитата на европейската културна идентичност". Тя обаче припомни, че двете имат и някои различия. После добави, "представяме си какъв ще бъде съставът на следващия европарламент и се опитваме да разберем дали нещата в ЕС могат да се променят. Мисля, че има възможност за създаване на различни мнозинства".
- Нещо се заформя зад кулисите
Докато всички анализират кой е по-крайнодесен в ЕС и доколко възходът на "Европейски консерватори и реформисти" и на "Идентичност и демокрация", особено ако те се обединят, ще представлява или не риск за бъдещето на ЕС, зад кулисите се случва още нещо. През март на конгрес на ЕНП в Букурещ Урсула фон дер Лайен беше избрана за водещ партиен кандидат за председател на ЕК. Броени дни след това, на 22 март след поредната среща на върха на ЕС Макрон обаче отказа да се произнесе дали Франция ще подкрепи Фон дер Лайен за нов мандат начело на ЕК, припомня Франс прес. "Ще видим. След изхода от изборите, в светлината на изборите, ще трябва да се вземат институционални решения", заяви тогава Макрон. Той също така потвърди и противопоставянето си на системата, според която големите политически семейства издигат кандидат, който да води тяхната кампания за евроизборите и който после, ако те победят на вота, да бъде техен кандидат и за ръководител на ЕК.
В италиански медии от известно време се споменава името на Марио Драги във връзка с председателския пост на ЕК. Драги е уважаван от Макрон, двамата имат сходни визии за бъдещето на ЕС. Те имат и съвместни публикации по този въпрос. Но ако бъде издигната кандидатурата на Драги за председател на ЕК, не се знае какво ще решат Мелони и "Европейските консерватори и реформисти". Мелони иска Италия да е протагонист в Европа и Драги начело на ЕК би спомогнал за това. Но Мелони беше единствената в опозиция на правителството на Драги. Когато дойде на власт, тя възприе някои от политиките му, но си остава идеологически доста различна от него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
