54-годишното управление на бруталната фамилия Асад в Сирия приключи сякаш с магическа пръчка. Президентът Башар Асад избяга в Русия, силите на опозицията и бунтовници превзеха бързо големите градове на страната, включително столицата Дамаск, и се поздравиха с победа, която сега е поставена на карта - или ще изведе страната към по-светло бъдеще, или ще я хвърли в бездната на религиозното и фракционно противопоставяне.
Бърз триумф
Само за няколко дни опозиционните сили превзеха главния град Алепо, преди да напреднат на юг към други контролирани от правителството райони, като Хама, Хомс и накрая, на 7 декември, столицата Дамаск. Успехът на офанзивата беше още по-удивителен, като се има предвид, че 13-годишната гражданска война до голяма степен беше в задънена улица след прекратяването на огъня през 2020 г., постигнато с посредничеството на Русия и Турция.
Местните веднага съобщиха, а Москва потвърди, че президентът Башар Асад е напуснал страната, за да се засели близо до своя политически и военен покровител Владимир Путин. Но всички сега се питат какво оставя след себе си и какво очаква Сирия в близкото и далечното бъдеще? Експертите по сигурността в Близкия изток вярват, че способността на опозиционните сили да поддържат единство ще бъде от решаващо значение при прехода в сирийската държава. Откакто започна гражданската война през 2011 г. многото опозиционни фракции в Сирия бяха раздробени от идеологически различия и интереси на външни поддръжници. За съжаление това фрагментиране остава в сила въпреки извоюваната от тях триумфална победа.
Бързата промяна в Сирия поставя сериозни въпроси пред онези заинтересовани страни, които подкрепят една или друга фракция в конфликта. За Иран и Русия падането на техния съюзник Асад ще навреди на регионалните им интереси. За поддръжниците на опозицията - особено Турция, но също така и САЩ, и двете поддържащи военно присъствие в Сирия - също се очертават сериозни предизвикателства.
Страх от "катастрофичен успех"
Ключовите играчи по време на гражданската война в Сирия бяха основно Иран, САЩ, Русия и Турция. Неотдавнашната офанзива на опозицията дойде, когато трите ключови съюзника на Асад - Москва, Техеран и ливанската групировка "Хизбула" - се оказаха изтощаващо въвлечени в свои собствени конфликти. Фокусът на Русия върху Украйна и неуспехите на Иран заради израелските удари ограничиха способността им да осигуряват стабилна подкрепа на Асад, а "Хизбула" просто нямаше възможност да изпрати свои бойци в подкрепа на армията на Асад, както правеше преди.
На 2 декември, когато опозиционните сили вече бяха започнали напредък, Русия започна да изтегля военноморските си части от стратегическата си средиземноморска база на сирийска територия (на Средиземно море) - тази в Тартус. Въпросната ерозия на външната подкрепа значително подкопа способността на Башар Асад да прегрупира своите сили и да организира ефективно контранастъпление.
Съединените щати от своя страна и извън всякакво съмнение приветстват това намалено руско и иранско влияние в Сирия. Но във Вашингтон вече беше изразена загриженост относно сценария за т.нар. "катастрофичен успех" (понятие, употребено в статия във в. "Вашингтон пост"). Става дума за опасната ситуация, в която Асад може да бъде заменен от ислямистка група, която мнозина на Запад смятат за терористична. Ръководителите на групировката "Хаят Тахрир аш-Шам" се окичиха с голяма част от успехите на опозицията в Сирия, сражавайки се заедно с подкрепяната от Турция Сирийска национална армия.
И докато "Хаят Тахрир аш-Шам" не е предприемал атаки директно срещу американските войски, разположени на североизток - район под контрола на ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили - нестабилността и потенциалът за сблъсъци между опозиционните фракции и съюзниците на САЩ могат да увеличат рисковете за базираните в Сирия американски военни.
Неясен пейзаж
Фактът, че различни опозиционни групировки са поели контрола над отделни райони, преди това контролирани от правителствените сили, е решаващ - Сирия де факто е разделена на сфери на влияние. Северозападът се контролира от ислямистката "Хаят Тахрир аш-Шам" и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия. Североизточната част е под ръководството на кюрдите от т.нар. Сирийски демократични сили, зад които стоят Съединените щати.
Въпреки общата цел - свалянето на Башар Асад и съвместната офанзива срещу Алепо - конфликтите между "Хаят Тахрир аш-Шам" и Сирийската национална армия се случват непрекъснато. "Хаят Тахрир аш-Шам", ръководена от Абу Мохамед ал-Голани, има за цел да установи контрол върху държаните от опозицията райони, включително тези, които в момента се управляват от Сирийската национална армия.
А Сирийската национална армия и "Хаят Тахрир аш-Шам" поддържат сложни, често противоречиви, отношения със Сирийските демократични сили. Става дума както за идеологически, така и за териториални и стратегически различия. Подкрепяната от Турция Сирийска национална армия често влиза в преки сблъсъци със Силите за защита на народа, които Турция разглежда като терористична организация и разклонение на Кюрдската работническа партия, срещу която се бори в Южна Турция вече повече от четири десетилетия.
С други думи вътрешната разпокъсаност на опозицията може да отслаби способността й да донесе стабилност на Сирия в дългосрочен план.
Последици за заинтересованите
Падането на Башар Асад от власт ще има големи последици държавите, които имат свои интереси в региона. Например голямата стратегия на Иран за запазване на т.нар. "Шиитски полумесец "- свързване на Техеран с Бейрут през Багдад и Дамаск и противодействие на сунитските ислямистки фракции - се провали.
За Вашингтон бягството на Асад не е непременно най-желаният резултат. САЩ дава приоритет на балансирането, ограничаването и потенциалното намаляване на руското и иранското влияние в Сирия. Но доскоро това не означаваше съвсем отстраняване на Асад. Администрацията на Байдън дори намекна в началото на декември, че е готова да премахне санкциите срещу Сирия, ако Башар Асад прекъсне връзките си с Иран и "Хизбула".
Говореше се и за съюзяване на армията на Асад с подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили. Но тъй като град след град падаше в ръцете на "Хаят Тахрир аш-Шам" и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия това ставаше все по-малко вероятно. Сирийските демократични сили сега ще трябва да се адаптират към променената ситуация след на падането на Асад. Това ще им е двойно по-необходимо, ако новоизбраният президент Доналд Тръмп изпълни намека си за изтегляне на американските военни от Сирия. В момента последните са в източна Сирия, както и във военна база в Ал-Танф, разположена близо до границите с Ирак и Йордания.
Ако воините на САЩ се изтеглят, Сирийските демократични сили и автономният регион, който управляват - известен като Автономна администрация на Северна и Източна Сирия - ще трябва да договорят своята самостоятелност както с различни фракции на опозицията, така и със съседна Турция.
Опасност от ислямистки съюз
Несигурната позиция на Сирийските демократични сили в прехода към ерата след Асад може да създаде значителни главоболия на Запада и конкретно на САЩ. Като се има предвид историята на Турция с военни нахлувания и кампании срещу Сирийските демократични сили в северни градове като Африн и Кобани, на кюрдската групировка може да се наложи да се присъедини към някои фракции на опозицията, вероятно "Хаят Тахрир аш-Шам", ако САЩ в крайна сметка се оттегли.
Напоследък "Хаят Тахрир аш-Шам" до голяма степен избягва сблъсъка със Сирийските демократични сили. Усилията на групировката да се пренастрои и стане по-приемлива за останалия свят са забележителни, особено предвид произхода й като салафистка група с връзки с печално известната "Ал Кайда".
Чрез въвеждането на серия от мерки, в т.ч. издаване на амнистия за личния състав на сирийската армия, улесняване на споразуменията за евакуация и използване на езика за изграждане на етнически и религиозно разнообразна управленска структура, ислямистката група се опита да смекчи твърдолинейния си имидж и да спечели благоволението, или поне неутралното отношение, от страна на заинтересовани страни, сред които и такива като САЩ и Израел. Но все пак скептицизмът се запазва.
Стратегическите виждания на Турция
Позицията на Турция по отношение на Сирия също е доста сложна. Турската страна е приютила 3,6 милиона сирийски бежанци - най-голямата в света, приемаща бегълци. Продължителният икономически спад и нарастващите настроения срещу бежанците принудиха турския президент Реджеп Тайип Ердоган да демонстрира в последно време желание за разведряване на отношенията с Башар Асад. Но това беше преди офанзивата на опозицията и падането на режима в Дамаск.
В момента за Турция има надежда, че евентуална нормализация на отношенията със Сирия ще помогнат за улесняване на връщането на бежанците и ще отговорят на опасенията в Анкара от възникване на кюрдска държава в североизточна Сирия.
Политиката на Турция за Сирия също е тясно свързана с подновения мирен процес с Кюрдската работническа партия. Сведения сочат, че тези разговори включват дискусии за потенциалното освобождаване на задържания лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан - чието влияние, твърди се, се простира дълбоко в ръководените от кюрдите региони в северната част Сирия.
Шанс за нацията
Краят на управлението на фамилията Асад след половин век брутално потисничество ознаменува ключов момент за Сирия. Той дава предпоставки за възстановяване на нацията на основата на приобщаване на различните етноси и религии, плурализъм и стабилност. Постигането на тази визия обаче зависи от способността на опозиционните фракции да се справят с огромните предизвикателства на прехода. Това включва насърчаване на единството между различните групи, справяне с пораженията от години на конфликт, както и установяване на управленски структури, които отразяват етническото, религиозно и политическо многообразие на Сирия. А това няма да е лесна задача.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
