7 януари е нашият 11 септември, варварите разстреляха всички ни, казват французите
Ден след като кръв потече от перата на карикатуристите от "Шарли Ебдо", Париж, а и цяла Франция още не могат да се съвземат от сполетелия ги кошмар. Републиката е в траур. Оплаква отишлите си без време войни с моливи, загинали в сатиричната трудова злополука. И единствено минутата мълчание в памет на простреляните пера успя да спре разговорите за случилото се. Защо? Въпросът едва ли ще намери разумен отговор дори тогава, когато емоцията остави Петата република. Французите обаче са наясно, че времето няма да остави следата си върху вчерашния траур, а черният фон на белия надпис "Аз съм Шарли" едва ли ще избелее.
Страх и гняв. С тези думи французите, с които "Стандарт" се свърза, описаха състоянието си във вчерашния ден на траур. "Толкова ме натъжи тази касапница, че без да преувеличавам, не мога да си намеря място", каза пред "Стандарт" 37-годишната Стефани Пло-Варе. "Имам усещането, че Франция се намира в състояние на тежък махмурлук и хората все още са шокирани от това, което се случи", добавя те.
Касапницата в редакцията на "Шарли Ебдо"
съживи спомена от атентатите отпреди 20 г.
на парижката метростанция "Сан Мишел" и го подсили с гняв. "Това не беше атентат. Това бе убийство. Екзекуция", казва с треперещ глас Стефани, като добавя, че убитите карикатуристи са били смели хора.
За Кристоф Моару, който работи в рекламна агенция в Париж, кошмарът не е приключил. "Вчера сутринта двама полицаи бяха убити при престрелка в южната част на Париж. Две джамии пък бяха нападнати", казва той, като добавя, че се усеща покачване на напрежението. По думите му подобни трагедии трудно се осъзнават.
"Шарли Ебдо" вероятно е било най-споменаваното име вчера не само в Париж, но и в цяла Франция. "Всички говорят само за това. Ужасно е. При нас, в Югозападна Франция, е спокойно, но синът ми живее в Париж и се притеснявам за него. А и
това, че живеем в малък град, не е гаранция
че не може да ни сполети подобна ужасия", казва Колет Лараск от Олорон-Сент Мари. "Отвратителна история. Точно за това се притеснявам, когато някой близък заминава за Близкия изток", казва жената.
Атентатът в редакцията на сатиричния вестник превзе и социалните мрежи. "80% от съобщенията във "Фейсбук" са само за нападението. Същото е и в "Туитър". Не ме изненадва. Първо, това е посегателство срещу свободата на словото, и второ, убиха хора, които всички познавахме. Гледал съм Кабю по телевизията в детските си години и имам чувството, че съм го познавал цял живот", добавя Кристоф.
"Всички се чувстват засегнати", признава пък Каролин Бернар, която е майка на три деца. "Социалните мрежи не могат да оставят безразлично и най-спокойното предградие", казва жената.
В Париж вчера се редуваха кошмари и гневът. Тъгата и паниката се появяваха от време на време, като не се плашеха дори от засиленото полицейско присъствие. Само минутата мълчание, в която застина Франция, прекъсна разговорите за трагедията. За случилото се всеки намираше свое обяснение. "Карикатурите засегнаха една част от обществото, която е
изключително праволинейна и няма никакво чувство за хумор
Извършителите са варвари!", смята Стефани. "Изданието правеше намеци, но в крайна сметка вестникът е сатиричен и карикатурите си бяха част от него. Лудост е да убиеш някой за рисунка, особено като става дума за журналисти, които са си вършели работата", твърди от своя страна Колет. За Кристоф пък нищо не е в състояния да оправдае действията на варварите. "Със сигурност това ще маркира Франция. Като символ 7 януари за нас ще бъде като 11 септември за американците", казва той.
Убиха хора, чието оръжие бе моливът
Не ме е страх, въпреки че точно това е целта на тероризма, казва журналистът от централата на RFI в Париж Даниел Дезескел
Даниел Дезескел е френски журналист в Радио Франс Интернасионал, където работи от 31 г. Като репортер е отразявал множество международни събития, както и първите демократични избори в България през 1990 г. От 7 г. е продуцент и водещ на едночасовото седмично предаване "Европейски кръстопът", в което всяка неделя се разискват въпроси, свързани с Европейския съюз. Потърсихме го за коментар на кървавата баня в редакцията на сатиричния седмичник "Шарли Ебдо" в Париж.
- Г-н Дезескел, каква е атмосферата в Париж?
- Вали, мрачно е. Зимен ден. Мрачни са и лицата на хората. Върху някои е изписано и безпокойство. Има много полицаи на улицата. Пред сградата на радио RFI органите на реда дори са въоръжени. Тягостна обстановка с една дума.
- Вие като журналист изпитвате ли страх в момента?
- Не. Не изпитвам страх, въпреки че именно това е целта на тероризма. Не смятам изобщо, че и французите изпитват страх. Хората просто започват да осъзнават, че се е случило нещо важно в историята на страната, което ще промени живота им. В никакъв случай не може да се говори за страх, въпреки че всеки е потенциална мишена.
- Имате ли обяснение за случилото се в редакцията на "Шарли Ебдо"?
- Изненадан съм, че това не се случи по-рано. От месеци се говори за терористична заплаха във Франция и смятам, че всеки е осъзнавал потенциалната опасност. Хиляди млади френски мюсюлмани заминаха в Ирак и Сирия да се бият в редиците на ислямистите. Така че имаше опасения, при това съвсем не безпочвени. Аз по-скоро съм част от хората, които се изненадваха, че все още не се е стигнало до терористичен акт. Когато стана атентатът в редакцията на "Шарли Ебдо" обаче, като всички останали, бях неприятно изненадан. Няма човек във Франция, който да не си е купувал "Шарли Ебдо". Това, което стана в редакцията на вестника, не беше анонимен атентат. Не ставаше дума за бомба, оставена в метрото или пък в голяма магазин. Там убиха хора, чието оръжие беше моливът. Нападението бе посегателство върху свободата на словото, което е един от фундаментите на Франция. Смятам, че последиците ще бъдат тежки.
- Може ли да се твърди, че властите са подценили терористичната заплаха?
- Не. Планът "Вижи пират" е в действие. От няколко седмици даже мерките за сигурност бяха засилени. Вече е задействана последната степен на тревога.
- Какво ще промени терористичният акт?
-Все още е рано да се каже, но случилото се е от голяма значение. Това не беше атентат на сляпо, а целенасочено нападение. Убийците са влезли в сградата на вестника и са търсили жертвите си по имена. Французите знаеха кои са Шарб, Волински и Кабю. Това бяха изключително талантливи карикатуристи. Не зная какво ще се случи занапред, но видях какво се случи след убийството. Улиците във Франция се изпълниха с хора, които излязоха спонтанно и това ще продължи.
- Не смятате ли, че тези демонстрации ще предизвикат антиислямски настроения?
- Този въпрос наистина трябва да се зададе. В момента обаче още нямам отговор. Трябва да изчакаме, защото ние още сме под влиянието на силната емоция.
Джихад под Айфеловата кула
Братята Куачи дружали с видни екстремисти в Париж
Главните заподозрени за клането в редакцията на вестник "Шарли Ебдо" - братята Саид (34 г.) и Шериф (32 г.) Куаши, имат солиден стаж в джихадистки клетки във Франция.
Родени в Париж в семейство на алжирски имигранти, те остават сираци и израстват в сиропиталище. През 2002 г. се включват в мрежата "Бют - Шомон", кръстена на едноименния парижки парк. Дузина младежи под 25-годишна възраст се събират и първоначално стават известни на полицията в 19-и район с дребни кражби и търговия с наркотици, съобщава "Монд".
През 2003 г. те започват да посещават джамията Дауа в парижкия квартал Сталинград. Там те за пръв път чуват призиви за джихад от устата на 33-годишния емир Фарид Бенету, бивш портиер. Под негово ръководство те започват да изучават Корана в строгата салафитска версия на радикалния проповедник. Постепенно младежката компания превръща парк "Бют - Шомон" в тренировъчен лагер, където младежите се обучават на военни тактики и боравене с оръжие. Сред участниците в клетката са Тамер Бошнак, Мохамед ал Аюни и Бубакр ал Хаким.
Шериф Куаши, който приема псевдонима Абу Исен, и приятелите му се радикализират с бързи темпове и през януари 2005 г. той е
арестуван при опит да замине на джихад в Ирак
Обвинен е в заговор за подготовка на терористични актове и получава тригодишна присъда, от която излежава 18 месеца. Общо десетина младежи от мрежата "Бют - Шомон" са отишли в Ирак да се борят срещу "американските окупатори" и да освобождават "свещената мюсюлманска земя". Трима от тях са загинали в сражения, трима са заловени в Ирак, трима са арестувани във Франция, а останалите са в неизвестност.
След като Шериф излиза от затвора, двамата братя се скриват от погледа на спецслужбите в провинцията и се заселват в град Реймс.
През 2010 г. името на Шериф Куаши изплува отново във връзка с опит за освобождаване от затвора на екстремиста Смейт Айт Али Белкачем, член на нелегалната Алжирска ислямска въоръжена група. Белкачем излежава доживотна присъда заради организацията на атентатите в парижкото метро през 1995 г., при които бяха ранени 30 души. Братята обаче не са привлечени като подсъдими поради липса на доказателства. По данни на парижките спецслужби през последните години Шериф Куаши е бил приближен и на Джамел Бехал, осъден на 10 г. лишаване от свобода заради заговор за терористична
атака срещу американското посолство във Франция
Заподозрените за клането братя Куаши са имали връзки с няколко групировки от ставащата все по-влиятелна френска джихадистка сцена.
Според властите вече близо хиляда френски граждани се сражават в редиците на "Ал Кайда", Фронт "Ал Нусра" и "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В интернет се появиха видеа, на които джихадисти разговарят на френски и позират с трупове на убити сирийски войници.
Преди година шок сред френското общество предизвика смъртта на двама братя от Тулуза - Никола и Жан-Даниел Понс. Родени в образцово атеистично семейство, двамата се обръщат в радикалния ислям и заминават на джихад. В Сирия те намират смъртта си при самоубийствени атентати срещу войските на Башар Асад. Месец след смъртта на братята Понс две 15-годишни френски хлапета от тунизийски произход бяха заловени при опит да пресекат турско-сирийската граница и да се присъединят към муджахидините. Повечето френски джихадисти призхождат от предградията на големите градове, но има и много от семейства от средната класа.
Френска връзка бе открита и около друго ужасяващо покушение - разстрела на четирима души в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 г. За масовото убийство бе арестуван Мехди Немуш - френски гражданин от алжирски произход. При ареста му в Марсилия у него са намерени автомат "Калашников" и пистолет. По време на следствието стана ясно, че Немуш е воювал цяла година в редиците на "Ислямска държава" в Сирия. Терористът е планирал да устрои кървава баня и на "Шанс Елизе". Най-тежкото покушение на френска земя в последните години стана в Тулуза през март 2012 г. когато Мохамед Мера в продължение на няколко дни застреля седем души - еврейски равин, три еврейски деца и трима френски войници. Преди броени дни - по време на коледните празници, в цяла Франция бяха осъществени нападения от "вълци единаци". В Дижон психически неуравновесеният Насер бен К. прегази с колата си с викове "Аллах Акбар", но за щастие нямаше жертви. Дни по-късно 20-годишният бурундиец Бертран Нзохабонайо нападна трима полицаи и бе застрелян.
Френска следа, макар и не салафитска, а шиитска, съществува и при атентата на летище "Сарафово" през юли 2012 г. Разпознатият самоубиец, който се взриви до рейса с израелските туристи - Мохамад Хасан Ел Хюсеини, притежава освен ливански и френски паспорт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
