- Очаквам кримски сценарий с Донецк и Луганск
- Учудват ме правителството и министърът на отбраната. Политиката да бъдем приятели с всички вече не носи дивидент, казва Милен Керемедчиев в специално интервю за в. "Стандарт"
- Тази седмица стана ясно, че Русия не започва война в сряда. А какво ще кажете за неделя, господин Керемедчиев?
- Такъв сценарий не може да бъде прогнозиран. Военни действия се започват когато противникът най-малко очаква това да се случи. Например в Грузия - пак беше по време на Олимпиада в Китай, когато погледите на света бяха фокусирани в Игрите. Превземането на Крим - ненадейно се появиха войници в зелени униформи, идентификационни знаци и много бързо поставиха под контрол Кримския полуостров. Когато има такъв тип Холивудски сценарий за пълномащабни военни действия, това означава, че отсрещната страна също има тази информация. И ще се подготви за защита. Това ще доведе до много сериозни загуби и човешки жертви, което никоя от страните не би искала да си причини. Затова смятам, че това театралничене в крайна сметка е по-скоро за печелене на политически дивиденти и увеличаване на влияние, отколкото реална заплаха за пълномащабна война в Украйна.
- Смятате ли, че изобщо ще се стигне до горещи военни действия?
- Възможно е, но аз по-скоро виждам сценарий като този с Крим. Русия е струпала между 130 и 140 000 военнослужещи на границата с Украйна. Това не е достатъчна военна сила, за да започнат пълномащабни военни действия на украинска територия. Само украинската армия на служба е от 250 000 военнослужещи, много бързо могат да бъдат вдигнати от резерва още толкова. Украинската армия може да окаже много сериозна съпротива. Това би довело до много сериозни загуби. Русия в момента не е готова за война, по-скоро тя ще продължи разгарянето на регионалния конфликт в Луганск и Донецк между сепаратистите и украинската армия, който след време - не сега - ще доведе до намесата на Русия в защита на руското население в Донецк, което е с руско гражданство и руско самосъзнание. По-скоро регионален конфликт, който би се разраснал със завземане на територии, отколкото реална пълномащабна военна операция.
- Какво се случи досега покрай ескалацията на напрежението САЩ-Русия и НАТО-Русия? Появи ли се нов съюз около Русия с Украйна, Сърбия и Китай, който не е само политически, но и икономически?
- САЩ бяха заложили в своята доктрина по време на мандата на Байдън основният опонент - и икономически, и политически, и военен, да бъде Китай. Те събраха много сериозен ресурс, в това число и създаването на Съюза на англоезичните държави с Австралия, Великобритания и Канада, който също бе насочен срещу Китай. Подпомагането с допълнителни споразумения - Япония и Южна Корея подписаха такива със САЩ. Основната задача на САЩ бе противопоставянето на Пекин, защото ако говорим за цялостно превземане на суверенна държава, има по-голяма вероятност Китай да навлезе в Тайван, отколкото Русия да навлезе в Украйна. Тази насоченост на САЩ към Китай всъщност отвори една много добра ниша за действия на Русия, защото те видяха възможност да покажат мускули и по този начин да се върнат на сцената за преговори. За последните няколко месеца имаше повече срещи и посещения в Русия, отколкото през последните 5 г. Това постави руския президент в центъра на световната политика. Създаде и конфронтация между САЩ и европейските държави, тъй като се видя, че Москва и Вашингтон започнаха да преговарят директно без намесата на европейските партньори. Което веднага мобилизира Макрон и Шолц да посетят Кремъл, за да покажат участието и на Европа като основен военен и икономически партньор на САЩ.
Русия разполага с няколко троянски коне в Европа. Основният е Сърбия, която за последните години показа много сериозни амбиции за превъоръжаване на армията си изцяло с най-модерно руско оръжие. Което създава дисбаланс в региона и Сърбия остава остров, заобиколен от натовски държави. През Сърбия Русия ще продължава да развива своята шпионска мрежа и ще се опитва да разбунва страстите на Балканите. Ще видим засилване на присъствието на руски служби и в Северна Македония, и в България заради нарастващото й влияние и участието й във все повече операции на НАТО.
За Унгария - политиката й изцяло следва принципите на Орбан "Унгария на първо място", по примера на Тръмп. Орбан поставя интересите на Унгария над европейските. Това се показа и с кризата с бежанците преди 4 г., и с помощите за справяне с коронавируса. Създаването на Вишеградската четворка всъщност е втори център за оказване на съпротива и инакомислие относно европейски политики. Не бих казал, че Русия разшири своето влияние в Унгария, по-скоро Унгария затвърди принципите си, че ще се води изцяло от националните си интереси и ще ги поставя на по-високо ниво от европейските.
- И Шолц, и Макрон бяха на бялата маса на Путин, за да тушират напрежението. Кой от тях беше по-успешен в преговорите и кой ще се пребори да бъде новата Меркел?
- Двамата имаха съвсем различни послания и различни причини да бъдат там. Разбира се, те са загрижени за ситуацията в Украйна. Но в крайна сметка това беше предтекст. Двамата лидери показаха, че поставят националния интерес над общия европейски. Канцлерът Шолц не обели и дума за "Северен поток 2" и неговото бъдеще - и по време на посещението си в САЩ, и по време на визитата в Русия. Германия съвсем ясно показа, че не разчита на Украйна като надежден и предсказуем партньор в транзита на газ и продължава да търси директен достъп до руски газ за най-голямата европейска икономика, която е зависима на 55% от доставките от Русия.
С Макрон разговорите са се водили в две направления. Официално ставаше въпрос за посредничеството на Франция за разрешаването на конфликта. Но личният интерес на Франция всъщност са проблемите в Африка. Последният пример е Мали, където частната армия "Вагнер" на Русия изтласква все повече френските сили. Франция започна да губи своето влияние в Африка и то на територии, които са бивши колонии. Което много дразни Макрон. Уверен съм, че голяма част от разговора е била насочена към случващото се в Африка.
- Интересен момент от пресконференцията след срещата - на въпрос за руско присъствие в Мали Путин каза, че не разбира защо го питат, след като там действа частна армия...
- Това е добра актьорска игра от негова страна, защото много добре се знае, че армията "Вагнер" е "частна" в кавички. Въоръжението и техниката, в това число и комуникационната, е на такова високо ниво, което в момента се използва само от редовни войскови единици. Да се предостави на частно военно формирование толкова високотехнологично оръжие показва, че руската армия е пряко ангажирана с оборудването на "Вагнер".
- Според думите на военния министър Стефан Янев, у нас "нищо особено" не се случва. Как България ще бъде замесена в този конфликт?
- Аз се учудвам от това поведение и на правителството, и на министъра на отбраната. Защото България вече 18 г. е член на НАТО. Няма как ние постоянно да се извиняваме и да се обясняваме, че на наша територия ще се провеждат учения, че ще има дислоцирани части. Откакто България стана член на Алианса, натовските сили не представляват чужди сили, ние ги приемаме като свои въоръжени сили, които подпомагат нашата защита. Защото беше обявено на КСНС, че българските въоръжени сили не разполагат нито със състав, нито с техника, нито с финанси. Което означава, че ние трябва да разчитаме на сътрудничество със старите страни членки на НАТО. Тази малко половинчата политика - да бъдем приятели с всички - и с Русия, и с Турция, и със САЩ, и с ЕС, и с Китай - вече отдавна е зад гърба ни. Светът стана толкова двуполюсен, че тази политика, която преди носеше дивиденти - България да не е в центъра на конфликти, а по-скоро да е посредник /например преговорите Турция-ЕС преди години/, това вече не работи. Ние съвсем ясно трябва да покажем, че България е част от Източното крило на НАТО и там трябва да бъде максимално твърди в нашата политика. Очаквам у нас да има все по-голямо сътрудничество между части на НАТО и български, ще участваме във все повече учения, ще имаме много повече съдействие от части на НАТО, които ще присъстват в България, за да подпомогнат нашите въоръжени сили. Да, те ще бъдат под българско командване - навсякъде се спазват правилата на държавата-домакин. Но в бойно-техническата подготовка много се съмнявам, че САЩ или някоя от държавите с големи армии в Европа би позволила друга държава да командва техни части.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
