На католическия Разпети петък стотици боси мъже се самобичуваха, а десетина бяха приковани на кръста във Филипините, предаде Франс прес и БТА. Подобни церемонии на този ден се провеждат ежегодно в страната, където католиците са 80 милиона. Повечето от тях отиват на църква заедно със семействата си. Но в някои райони поклонниците вярват, че чрез страдания могат да се избавят от греховете си.
На север от столицата Манила мъже с трънни венци на главите си се придвижват бавно под палещите слънчеви лъчи по път в провинция Пампанга. Те си нанасят удари по гърбовете със захванати за корда бамбукови пръчки. "Това е религиозен ангажимент. Ще участвам в подобни церемонии, докато мога", каза 38-годишният шофьор на камион Рести Давид, който се самобичува от близо 20 години. Той се надява, че Господ ще излекува брат му от рак.
Кръв и пот се стичат по панталоните на участниците. Всеки удар предизвиква гримаси сред публиката. Някои зрители извръщат очи встрани, когато шествието минава пред тях. Най-важната му част обаче е приковаването към кръста. Осемсантиметрови гвоздеи се забиват в дланите на ръцете и в нозете на поклонници, преди дървеният кръст да бъде изправен от мъже, дегизирани като древни римляни, за да може множеството да види участника, подложил се доброволно на страдания.
Церемонията всяка година и привлича голям брой туристи във Филипините. Няколко доброволци играят ролята на Исус Христос, докато стотици други ги бият с камшици, изобразявайки древните римски легионери, след това ги увесват на кръстовете. Разпнатите се намират на кръста само няколко минути.
Официални представители на католическата църква в страната са против традицията. Според тях разпъването се извършва само заради привличането на туристи и е явен опит за комерсиализиране на Страстния петък. Представители на Червен кръст също изразяват недоволство от традиционната акция.
В същото време един от разпнатите, който от години се подлага на това изпитание, заявил, че не го прави за пари, а от „чисто сърце” и по време на издигането на кръста се чувствал „много близо до Бог”.
Традицията се е зародила в селището Сан Педро Кутуд преди близо 60 г. Корените й са в уличната пиеса „Пътят на Кръста”, написана от местния жител Рикардо Наваро през 1956 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
