Живеещата в Япония българска журналистка Юлияна Антонова описа в детайли как протича един протест в Япония. Поводът за поста й във Фейсбук е скандалът с майката на две деца, чиято кола беше потрошена пред Румънското посолство. Ето какъв е коментарът на Антонова. Препечатваме го едно към едно от Фейсбук страницата й:
По повод видеото с лекия автомобил до Румънското посолство, врязал се в стачкуващите и като последствие изпочупени стъкла.Изпратиха ми видеото няколко души. До момента девет.
Ето какво ще отговоря с пост: Освен протестиращите и от другата страна на “въжето” онези - ненамесващите се, от самото начало прави впечатление и голямата група подстрекатели и за двете страни; - първо с гневни думи, после с грозни епитети и накрая направо с омраза, бесилки и смърт. Тотално разслоение;
И аз където съм, се протестира (например срещу отварянето на ядрени централи или нецелесъобразни мерки, свързани с ядрените отпадъци, несъгласие с правителството, премиера и тн.), но виждам, че протестират и вандалщини няма. Прави се разлика между протестант и вандал.
Ако някой си позволи да чупи, да се изрепчи или атакува полицай, или част от стачкуващите да застанат на кръстовище и да попречат с това на трафика (пълен абсурд), да се наруши спокойствието на останалите, които не са се включили в протеста по една или друга причина (не е задължително да симпатизират на някоя партия), или поради несъгласие..., моментално, в рамките на 3 минути ще бъде отведен от полицаи пред погледите на всички.
Ето и на части един японски протест:
- ръководителите на протеста заявяват писмено в Столична община и в полицията две възможни дати, както и и начален и краен час на протеста, също причината за него, целта и приблизителния брой.
Чака се разрешение и отговор. В отговора се цитира правилник, кои точки са нарушение на Ред и закон и че следва с тях да бъдат запознати протестиращите. По какъв начин, ръководителите (организаторите) трябва да знаят и също носят отговорност.
- Общината съобщава на живущите в региона, както и в учебните заведения деня и часа. Начало и край.
- събирането е на едно място. То е предварително определено. Например, през 2012 г. срещу отварянето на ядрени централи след катастрофалното бедствие във Фукушима на столичния площад “Шибуя” се събраха 17 000 демонстранта. Тротоарите бяха обградени с полицаи, хванати за ръце (в стар пост имам моя снимка) и потеглиха оттам.
- отстрани на колоната са полицаи. Те са през 1-2 метра един след друг. Следят протестиращите да не “излязат” извън очертаната бяла линия”;
- ако се чуе сирена на приближаваща пожарна кола и линейка, колоната се отдръпва плътно до най - крайния и прави достатъчно място за безпроблемното им преминаване. Наблюдавайки такава “сценка”, бях изненадана от водача на пожарната кола, който благодари на протестантите (имам предвид протестиращите, грешка по невнимание е протестант) през високоговорителя (уредбата) на колата;
- журналистите са обикновено облечени еднакво с шапки, микрофони и фанелки, на които е изписана медията или инициалите й;
- при нападение, стълкновение (то е рядко) между полицай и демонстрант, пестеливо се съобщава по телевизията в новините името на демонстранта, възрастта, месторабота, снимката е за секунда-две и той е вече в полицейската кола, която го отвежда;
-изключителна рядкост е в блогове или клипове (за ежедневниците е абсурд) да се пишат или говорят нецензурни сравнения или епитети срещу премиер, кабинет, депутати. Който не е съгласен, изчаква търпеливо следващите избори, гласува за онзи, който му е на сърце
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
