Президентската надпревара в САЩ пренаписа историята, какъвто и да е резултатът от нея.
Ако спечели изборите вицепрезиденката Камала Харис, това ще бъде първата жена, заемаща поста президент на Съединените щати. Доналд Тръмп пък би бил едва вторият президент в историята, който ще спечели още един мандат в Белия дом, след като загуби първия си опит за преизбиране. Както е и първият бивш президент, осъден за престъпление.
„Неизбежно чувате на всеки четири години, че това са най-важните избори в живота ви, но за мен няма съмнение, че това са най-важните избори в моя живот и вероятно най-значимите от 1860 г. насам, когато Ейбрахам Линкълн получава народния вот, а съдбата на страната виси на косъм“, споделя пред Ей Би Си Нюз президентският историк Марк Ъпдегроув.
Той приписва епохален характер на надпреварата не само заради коренно различните биографии на Харис и Тръмп, но, което е по-важно, на това, което е заложено на карта за американската демокрация и външна политика.
„Никога през живота си не съм виждал толкова значителна разлика в това, което кандидатите защитават и политическите позиции, които артикулират“, казва Ъпдегроув, отбелязвайки, че подходът на Тръмп към тези въпроси представлява рязко отклонение от всеки друг съвременен американски лидер .
До този изход се стига след безпрецедентна кампания и за двете основни партии – Републиканската и Демократическата. Президентът Джо Байдън обяви кандидатурата си за преизбиране през април 2023 г. и лесно спечели всички първични избори в различните щати. Но ранен президентски дебат с Тръмп в края на юни дерайлира кампанията му, след като лошото му представяне предизвика тревога сред демократите, идваща от неговата напреднала възраст.
Байдън се отказа от надпреварата в края на юли след седмици на натиск от собствената си партия. Той веднага подкрепи Харис (първата чернокожа и с южноазиатски произход жена, станала вицепрезидент) да заеме неговото място в надпреварата и тя официално поиска номинацията след процес на онлайн гласуване в началото на август.
„Изключително рядко е кандидатите за президент да разменят определени роли по средата на кампанията“, посочва Брандън Ротингхаус, професор по политология в университета в Хюстън. „Самото й номиниране е историческо“, добавя той, като връща колелото назад към 20-те години на миналия век когато се правят първи опити за цветнокож пробив по върховете на американската политика.
Самата Харис обаче не е поставяла своята раса или това, че е представителка на нежния пол, в центъра на кампанията си. „Това е умен ход, защото избирателите не се интересуват толкова от това да творят история, колкото да са доволни накъде върви страната“, категоричен е Джим Кеслър, съосновател на лявоцентристкия мозъчен тръст „Третият път“.
Самата телевизионна компания Ен Би Си Нюз в последната седмица на кампанията попита директно Харис какво мисли за възможността да промени историята. „Напълно наясно съм с моя пол и расата си. Но не очаквам някой да гласува за мен заради това. По-скоро ще е, защото печеля техния глас с план за подобряване на живота им", сподели тя.
От противоположната страна е Доналд Тръмп, който за трети пореден път обяви кандидатурата си за Белия дом през ноември 2022 година. Оттогава бе изправен пред четири наказателни обвинения – едно от които доведе до осъдителна присъда от жури в „домашния“ му щат Ню Йорк за фалшифициране на счетоводни документи във връзка с тайни парични плащания, направени в полза на порнозвездата Сторми Даниълс в последните дни на кампанията от 2016 година. Разбира се той обжалва и кой знае докога може да се проточи тази сага.
Тръмп също така трябваше да се бори в първичните избори на републиканците с повече от десет претенденти, включително бившия му вицепрезидент Майк Пенс, но повечето отпаднаха бързо и Тръмп се наложи. Така той прие номинацията на Републиканската партия в Милуоки, само дни след като беше прострелян в ухото по време на опит за убийство.
„Тръмп е пример за издръжливост и открито неподчинение, възражда се след два опита за импийчмънт, след 6 януари 2020 г., присъдата за престъпление и последователното пренебрегване на демократичните норми по време на неговото президентство, както и по време на кампанията“, отбелязва Ъпдегроув. Ако спечели, той ще бъде първият бивш президент след Гроувър Кливланд през 1892 г., който печели непоследователен втори мандат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
