Доц. Симеон Евстатиев
В предишната част от поредицата разгледахме устрема на Ислямска държава към приближаващия край на света и идването на месията Махди. На 13 ноември джихадистите напомниха за зловещия си дневен ред с терористичните актове в Париж. Днес ще се спрем на месианските нагласи на другия основен участник в близкоизточните конфликти - шиитите. Те имат своя собствена визия за връзката между съвременните събития и ислямската апокалиптика. В тяхната версия фигурата на Махди като възстановител на справедливостта и религията е като цяло много по-наситена и конкретна. При имамитския (известен още като "дванадесетен", доколкото вярва в линия от дванадесет имама - водачи на шиитската общност) шиизъм есхатологичният Махди ще бъде всъщност изпадналият в окултация (гайба) Дванадесети имам, изчезнал през 260 г. по хиджра, или 874 г. сл. Хр. Оттам насетне шиитските религиозни лидери, най-влиятелните муджтахиди (водещи религиозни авторитети), които от ХIХ в. насам биват наричани и със званието "знамение на Аллах" (аятоллах), са само временни наместници на Скрития имам - до момента, в който той ще се завърне като Махди, за да установи "истинския ислям" на земята.
През последните години връзката между съвременните събития и шиитската апокалиптика често се извежда на преден план. И доколкото основната шиитска ислямска сила с ключова геополитическа роля е Ислямска република Иран, месианизмът се свързва най-често с нейните лидери - не само аятоласите, но и с харизматични политически фигури като Махмуд Ахмадинеджад, който бе президент от 2005 г. до 2013 г. В научните среди има сериозни дебати доколко иранският теократичен режим, а оттук и зависещите от него шиитски групировки като "Хизбуллах", могат да бъдат определяни като подчертано месианистични. Факт е, че още от времето на аятоллах Хомейни и Ислямската революция (1979) съживяването на имамитския шиизъм върви ръка за ръка с възраждането на апокалиптични очаквания. Те са свързани с жадуваното от шиитите имамити
излизане на "скрития имам"
от периода на окултация.
Иран е сложно общество, в което днес различни интелектуални и политически движения се опитват да примирят и дори да надмогнат религиозния идеализъм и порив на моллите чрез прагматизма и някои ценности на западния тип модерност. Трудно съчетание в гигантския социален експеримент на Иран след Хомейни. Във всеки случай шумно рекламираната от Техеран на Запад демокрация в страната е доста бутафорна: по силата на зададения от Хомейни ислямски модел. Съветът на пазителите (религиозни законоведи специалисти по фикх, т.е. в областта на ислямско правото като наука за шариата) може да отмени всяко едно решение на парламента и държавната власт, ако прецени, че то не съответства на ислямския закон. Още от Хомейни, който бе казал, че "поставяме тази революция в ръцете на Махди", а впоследствие и при аятоллах Хаменей, в Иран се забелязва засилени очаквания за завръщането на Махди. Ахмадинеджад, например, задели цели 17 млн. долара за обновяването на джамията в Ком, защото
тук се намира Изворът на Джамкаран
където според вярванията Дванадесетият имам ще се появи.
Някои иранисти направо определят шиитската доктрина на Хомейни като "нова религия" и "месианистичен култ", но това е доста подвеждащо съждение. Хомейнизмът наистина съдържа някои иновативни методологии, но по същество е фундаменталистка реинтерпретация на шиитския ислям. През септември тази година, впрочем, американският президент Обама на свой нарече ИД "апокалиптичен култ" - в случая вероятно целенасочена едностранна дефиниция. От аналитична гледна точка подобни дефиниции с акцент само върху апокалиптичните аспекти са неточни и подвеждащи, защото могат да отклонят вниманието ни от други същностни характеристики на тези учения, които имат и далеч по-практически, "земни" цели преди настъпването на Есхатон. Тези цели са
установяването на шариата и ислямизацията на света
в името на която мюсюлманите са призовани да водят и джихад по пътя на Аллах.
Наскоро споминалият се изтъкнат познавач на ислямската апокалиптика Рьовен Паз твърдеше, че днешен Иран иска да "разпали огъня на апокалипсиса", за да приближи във времето дългоочакваните събития от шиитската си есхатология. Често се изтъква и пряката връзка между ядрената програма на Иран и неговата религиознополитическа идеология, стремяща се да причини катаклизъм, който да доведе до идването на спасителя Махди.
Сатаната ще се яви като едноок евреин
Въпреки доктриналните различия помежду им, един от най-ясно изразените общи моменти между ИД и салафитското сунитско движение, от една страна, и шиитските сили, от друга, е подчертаният и откровен антисемитизъм. Тук не става въпрос за онова светско противопоставяне на ционизма и израелската окупация, което практикуват светските националистически ориентирани палестински организации начело с ООП (макар че и там отдавна има промяна по посока използването на ислямска символика). При сунитските и шиитските религиозно-политически сили иде реч за нещо много по-дълбоко – те изхождат от доктринално обусловена идея за унищожаването на евреите. От нея следва и схващането, че Държавата Израел принципно няма право да съществува – особено там, където вече се е разпростирал териториално „домът на исляма" (дар ал-ислам), особено във и около свещения Йерусалим. ИД и останалите салафитски групировки са категорични и безкомпромисни в това отношение, изхождайки от религиозни постановки, смятани за нормативни. На свой ред иранските шиитски лидери споделят същото схващане, при което еврейският враг е подкрепян от Големия Сатана (тагут), както иранските шиитски лидери отдавна определят САЩ.
Религиозните лидери в Иран се позовават на пророчески предания като следния текст, който всъщност може да бъде намерен както в сунитските, така и в шиитските канонични сборници с хадиси: „Едноокият Антихрист ще бъде евреин и
ще се появи измежду юдеите на Исфахан.
Той ще поеме на път докато не стигне земите на Сирия, за да влезе в Палестина през портите на Лод /еврейско-арабски град на 15 км от дн. Тел Авив/. От там ще започне битката с мюсюлманите, а след това заедно с истинските си сподвижници Иса, синът на Мариам /кораничният Иисус/ ще се спусне и ще убие /Антихриста/, като напълно унищожи неговите хора."
Ислямски наративи от подобно апокалиптично естество, възприемани като нормативни, имат, разбира се, свойството да се актуализират според контекста. Така например през 2005 г. този хадис е привеждан в „очевидна" връзка: той се е отнасял към Шаул Мофаз, тогава израелски министър на отбраната. Мофаз е роден в Исфахан през 1948 г., досущ като самия ционистки режим според шиитските проповедници, в юдейско семейство. Като младеж имигрира в Палестина, влизайки „през летището на Лод", а скоро след това се присъединява към израелската армия, започвайки „битката с мюсюлманите". Този израелски политик, както се досещате, е и едноок. Обърнете внимание и на името – предлаганата ислямска визия в случая се опира на твърдението, че Савел (т.е. Шаул), ставайки апостол Павел, е проникнал в християнството с мисия, възложена му от евреите. Той е трябвало да изопачи и подкопае „истинската вяра", донесена от Иса, кораничния Иисус, която според ислямското вероучение е съответствала на исляма.
Ислямът, според мюсюлманите, е извечната истинна религия на единобожието: юдеите и християните са я получили първоначално в този „автентичен" вид, но впоследствие са я изопачили до неузнаваемост, което е наложило да бъде „възстановена" от Аллах чрез религиозното откровение, низпослано на живелия в Арабия пророк Мухаммад. От тази гледна точка, според мюсюлманите, „истинското християнство" е било по своето съдържание идентично на „истинския ислям". Затова и в цитирания хадис ислямският Иса, дистанцирайки се съобразно ислямската доктрина от познатия ни в християнството Иисус Христос, унищожава евреите, за да осигури тържеството на исляма в предстоящите есхатологични събития.
Сунити и шиити воюват 14 века
Непримиримостта на сунитите към шиитите е доктринално обусловена. Сунитите наричат шиитите „отхвърлящи" – рафидити (араб. рафида или рауафид). Те са осъществили „отхвърляне" (рафд) още в ранния етап от формирането на ислямската общност след смъртта на Пророка (632 г.), като отрекли законността на „праведните халифи" преди Али ибн Аби Талиб. Ранните шиити са отхвърлили не само противоречивия и според много сунити халиф Осман, но и идеализираните от сунитите първи и втори халифи – Абу Бакр и Умар (Омар). Ислямът не е религия като християнството. Ислямът е религия закон. Този закон (шариат) трябва да бъде прилаган от предводител, какъвто за сунитите е халифът. Ето защо това не е просто „караница", а фундаментално ранно разделение в уммата, което впоследствие се задълбочава от настъпилите остри и непреодолими доктринални противоречия между сунити и шиити.
От сунитска гледна точка шиитите отхвърлят „истинския ислям". Цялата ислямска история е съпътствана с периодични остри конфликти между сунити и шиити. Интелектуалната история на сунитския ислям, например, изобилства от трудове, подробно разглеждащи процедурите за борба с шиитите.
Много от тях носят заглавия от типа на Рисалат такфир ар-рауафид („Трактат за обвиняването в неверие на рафидитите") – съчинения, в които подробно се разработват казусите и стъпките за приравняването на шиитите с вероотстъпниците, за които ислямът налага смъртно наказание. Логично е при нормативисти и буквалисти като салафитите това отношение към шиитите да бъде още по-изострено. Саудитска Арабия и Ал-Каида нямат различни доктринални визии спрямо шиитите. В днешна Саудитска Арабия положението на шиитското малцинство е много трудно, а Ал-Каида при Бин Ладин прилага тактическо изчакване спрямо шиитите, но не защото питае към тях по-добри чувства, а защото приоритетно има по-важни цели. Те предполагат бойците за вярата по възможност да не настройват срещу себе си останалите мюсюлмани, включително и шиитите. ИД обаче е безкомпромисна при прилагането на тези нормативни постановки – тя обвинява Ал-Каида, а какво останало за Саудитска Арабия, в лицемерно и половинчато прилагане на базови ислямски норми. В същото ИД обвинява и „Мюсюлмански братя", които според нея гледат твърде теоретично на някои фундаментални изисквания, включително и на идеята за възстановяването на халифата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
