Индонезийски джендър изнасилил 159 мъже

Вечният студент ги примамвал в квартирата си и ги упоявал

Индонезийски джендър изнасилил 159 мъже | StandartNews.com

36-годишният Рейнхард Синага напуска родната Индонезия преди 12 г. Като повечето деца на богаташи и той отива в Англия, за да продължи образованието си. Справя се добре. Завършва магистърска степен по планиране в университета в Манчестър. Записва се да учи социология. Дипломира се през 2011 г. и веднага започва докторска дисертация по география в университета в Лийдс, разказва "24 часа".

Семейството му често го призовава да се върне в Индонезия, за да се задоми, но Рейн, както галено го наричат, все отлага. Обяснението му е, че иска да учи още, но истината е, че не си представя повече да живее в родината си. И причината е неговата сексуална ориентация. Синага е гей, а в Индонезия не се гледа с добро око на такива. Даже в някои провинции хомосексуализмът е забранен. Затова той прави всичко възможно да остане колкото може по-дълго в Англия и да има повече сексуални контакти с мъже.

Рейнхард толкова е обсебен от това си желание, че се превръща в най-големия сериен изнасилвач, съден някога във Великобритания. Процесът срещу него продължи година и половина, като разследващите успяха да докажат, че той е извършил 159 нападения, сред които 136 изнасилвания, 8 опита за изнасилване и 15 сексуални нападения срещу 48 души. Смята се, че жертвите му са много повече, тъй като полицията открива в негови телефони сексуални сцени със 195 различни мъже. 70 от тях все още не са идентифицирани. Някои дори не са имали представа на какво са подлагани, тъй като Синага ги упоявал.

Обикновено се представял за добронамерен човек. Избирал жертвите си сред пийнали младежи в клубове. Предлагал да им извика такси или да ги подслони в квартирата си. Там обаче им сипвал напитка, в която слагал GHB. Всеки сексуален контакт записвал с мобилен телефон. През 2017 г. схемата му се пропуква, когато 18-годишен ръгбист се събужда, докато Синага го изнасилва на пода в банята си. Пребива го и се обажда в полицията.

Тъй като Рейнхард е с мозъчен кръвоизлив, първоначално за инцидента е обвинен ръгбистът, но по-късно разследващите откриват няколко телефона на индонезиеца, с които документирал престъпленията си. От тях става ясно, че почти всяка седмица е успявал да изнасили някой мъж, като е предпочитал хетеросексуални. Нападенията, за които бе осъден на доживотен затвор, са извършени от началото на 2015 г. до средата на 2017 г., но полицията смята, че той е започнал с престъпната си дейност много по-рано.

Освен видео и снимки е събирал и трофеи от жертвите си като часовници, телефони и шофьорски книжки, по които полицията ги е идентифицирала. Някои от тях толкова са били шокирани да научат на какво са били подложени, че са започнали да имат психически проблеми. Един е прекратил следването си, друг е изгубил гаджето си, а двама дори са направили опит за самоубийство.

Направените медицински експертизи не откриват Синага да страда от някакво психическо заболяване. Разследващите така и не стигат до заключение какво е провокирало у него такава жестокост. Рейнхард живеел в малко жилище до гей квартала в Манчестър. Харесвал либералния и толерантен начин на живот в града и никога не е криел своята хомосексуалност, както правел в Индонезия. Животът му на вечен студент бил финансиран щедро от неговия баща, който е богат бизнесмен. Затова Синага не е имал проблем всеки ден да посещава различни заведения и да си търси партньори.

По време на процеса твърдял, че всичко, което е правил с жертвите си, е било с тяхно съгласие. Синага е посветил и докторската си дисертация на хомосексуалните. Тя била на тема „Сексуалност и всекидневният транснационализъм. Животът на гей и бисексуални мъже от Южна Азия в Манчестър“. Според съдия Сюзан Годард родителите му не са знаели, че е „хладнокръвен, хитър и пресметлив изнасилвач“. И дори не подозирали за хомосексуалната му ориентация, тъй като по време на срещите си с тях винаги се представял, както те очаквали. Когато ги посещавал в Индонезия, се връщал към консервативната си прическа и дрехи.

„Близките му го смятаха за немного нормален, но той никога не им е казвал, че е гей. Опитваха се да го запознаят с момиче от неговата държава. Искаха той да се ожени и да има семейство”, разказва негов бивш приятел пред “Дейли мейл”. Семейството живеело в огромна къща в центъра на Джакарта, пълна с прислуга и шофьори. Възпитаван е като правоверен католик и даже в Англия продължавал редовно да посещава местна църква в близост до апартамента си. “Приемаме доживотната присъда. Наказанието отговаря на извършеното от него престъпление”, бе лаконичният коментар на неговия баща Сайбун пред Би Би Си.

Според представител на индонезийското посолство в Лондон семейството му го е смятало за добро и религиозно момче, а самият Рейнхард не изпитва угризения, защото е убеден, че не е виновен. Със сигурност обаче стореното от него е достатъчно шокиращо, за да повдигне редица въпроси не само във Великобритания и Индонезия, но и на много други места по света. “Обърнете внимание на начина, по който в Англия на жертвите се оказва помощ как да се излекуват от случилото се, докато при нас изнасилените винаги са обвинявани и засрамвани”, написа потребител в индонезийска социална мрежа.

Вижте, там никой не казва, че пострадалите са носили твърде секси дрехи или са се държали неразумно, коментира друг. Нито пък се отправят призиви за връщане на смъртното наказание и за забрана на хомосексуализма. Напротив, редица английски служби и организации отвориха горещи телефонни линии и излязоха със съвети какво да направят хората, които смятат, че са пострадали от Синага. Медиите на Острова дори отложиха за след коледните празници огласяването на неговата самоличност, за да може по-спокойно да се работи с жертвите.

Благотворителна организация, която помага на пострадали сексуално мъже, смята, че този случай е ключов за способността да се говори за преживяно насилие. “Има хора, които не са пряко засегнати от него, но също са били нападнати сексуално, дори в детството, и сега чувстват сили да излязат и да говорят за това”, казва директорът на организацията Дънкан Крейг. Трябва да се има предвид, че мъжете много по-трудно от жените признават, че са станали жертва на такова престъпление, и по-рядко търсят помощ, за да се справят с травмите от него, защото не са свикнали да са в уязвима позиция.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай