Дамаск. Ще бъде ли нощното небе над Дамаск скоро осветено от взривове на американски крилати ракети, удрящи правителствени сгради и военни бази, както периодично се случваше в Багдад между 1991 и 2003 г.? Изстрелването на ракети от четири американски ескадрени миноносеца от Средиземно море по цели в Сирия са сред действията, сочени за най-вероятна форма на реакция на твърденията за химическа атака над цивилни в Дамаск. Мащабът на подобна намеса обаче трябва да е изключително балансиран, за да не се окаже тя удар по САЩ, вместо по Сирия, анализира британският в. "Индипендънт".
Ако наистина се стигне до тези удари, с Великобритания и Франция в поддържаща роля, президентът Барак Обама ще се постарае да са достатъчно сериозни, за да не са само перване по ръката, но не и толкова опустошителни, че да се възприемат като знак, че САЩ стават участник във войната. Този баланс няма да е лесен за постигане: неефективни въздушни удари, които сирийското правителство може да отмине с махване на ръка, ще са по-скоро демонстрация на слабост, отколкото на сила. Но ракетни и евентуално самолетни удари ще означават, че САЩ прекосяват един Рубикон и се ангажират повече от всякога срещу президента Башар Асад и в подкрепа на въоръжената опозиция.
Това може да означава, че ако има ракетни удари, те ще са ограничени във времето, но ще са по-тежки и разрушителни от очакваното.
Подкрепяната от Запада политическа опозиция в Сирия планира да създаде ядро на национална армия, за да въведе ред в разнородните бунтовнически сили, които се сражават срещу президента Башар ал Асад, и за да парират силата на свързаните с "Ал Кайда" бунтовнически бригади, съобщава Ройтерс. Целта е да се създаде ядро от няколко хиляди добре обучени бойци, които ще станат основа на по-голямата национална армия, щом Асад бъде свален. Новата структура не е съюз от бригади, както бе при предишни опити да се обединят бунтовническите групи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
