- Безразборното харчене на пари, спекулата и липсата на адекватни монетарни мерки се сочат сред причините за най-тежката криза на 20-ти век
- "Перфектната буря" в Америка заразява целия свят, край на рецесията слага подготовката за Втората световна война
29 октомври, 1929 г. На този ден, останал в историята като "Черния вторник", е пикът на поредицата от сривове на Нюйоркската борса, които водят до най-големия крах на "Уолстрийт". Той отбелязва началото на най-голямата криза на 20-ти век, останала в историята като Голямата депресия.
"Черният вторник" има своята предистория. След седмици на спад, цените на акциите рязко падат - денят е петък, 18 октомври. На 24 октомври ("Черния четвъртък") банкерите изкупуват блокове от акции, опитвайки се да стабилизират пазара, но до понеделник (28 октомври) той вече е в свободно падане. На "Черния вторник" (29 октомври) пазарът губи 14 милиарда долара, като
общата загуба през седмицата става 30 милиарда долара
Новините за срива на фондовата борса карат клиентите панически да се втурнат към банките, за да си изтеглят парите. Това разпалва катастрофални "банкови пресушавания", които са всъщност действителната причина за депресията, според икономиста Милтън Фридман. Така свикналите да живеят охолно американци изведнъж се оказват буквално с нищо. За една нощ светът става свидетел на гигантско сгромолясване, последиците от което не могат да се преодолеят цяло десетилетие. До 1933 г. почти половината от американските банки са фалирали, а 15 милиона души са безработни. Индe?cът Dоw гоnею тnduюtrуаl Аvеrаgе ce нyждae oт 25 гoдини, зa дa ce възcтaнoви нa paвнищeтo oт eceнтa нa 1929 г.
Отворените граници между Европа, Америка и страните от третия свят бързо превръщат кризата в световна. Липсата на покупателна способност на населението, съчетана със свръхпродукция, довеждат до фалити на огромна част от предприятията, безработица и глад във всички засегнати страни. В опитите да се спрат падащите цени, добитъкът в САЩ е избиван, в Бразилия кафето се изгаря вместо въглища в локомотивите. Това обаче не спасява положението, защото без работа и доходи хората не могат да си позволят да купуват, още по-малко и на по-високи цени.
По това време Америка сякаш преживява "Перфектната буря" - Голямата депресия е
съпътствана с незапомнена суша
Много ферми буквално изсъхват, а семействата са принудени да оставят всичко и да опитат късмета си другаде. В най-поразените райони се издигат гета, наречени "Хувървил" - на президента на САЩ Хърбърт Хувър, който е смятан за основен виновник за кризата.
В тези тежки времена дори чикагският гангстер Ал Капоне се заема с благотворителност. На Деня на благодарността през 1930 г. той се хвали, че храни 5000 мъже, жени и деца с телешка яхния. За милиони хора супените кухни осигуряват единствената храна за деня.
Какво предизвиква кризата?
Докато Европа се бори с рецесията след Първата световна война, животът в САЩ изглежда розов. Фабриките бълват стока, икономиката процъфтява, а американската мечта е напълно възможна. Системата за кредитиране и ниските данъци върху капиталите довеждат до масова спекулация на борсата - всеки може да играе и да забогатее бързо. Около 25 милиона американци теглят пари, за да купуват акции. Цените им постоянно растат, но това не отразява реалното състояние на компаниите. Междувременно Европа отново си стъпва на крака и намалява драстично количеството на внасяните стоки, което води до свръхпродукция в САЩ. Зapaди инфлaциoннaтa пoлитикa нa създадения пpeз 1913 г. Фeдepaлeн peзepв, кoйтo yчacтвa във финaнcиpaнeтo нa Пъpвaтa cвeтoвнa вoйнa, a cлeд тoвa и в oбeзцeнявaнeтo нa дoлapa cпpямo бpитaнcкия пayнд, кoгaтo
Ваnk оf Еnglаnd ce вpъщa към злaтния cтaндapт
paзмepът нa злaтнитe peзepви към пacивитe нa бaнки ce пoнижaвa oт 20,4% пpeз 1900 г. дo 10,4% към 1930 г. Cpeщy тeзи cпaдaщи peзepви oт пapи, тъй кaтo CAЩ вce oщe e в злaтeн cтaндapт, ce yвeличaвa paзмepът нa дeпoзититe, кoйтo ce изпoлзвa зa oтпycкaнe нa нapacтвaщoто кoличecтвo кpeдити, като тeмпът нa кpeдитиpaнeтo мнoгoкpaтнo нaдвишaвa тoзи нa индycтpиaлнoтo пpoизвoдcтвo. Евтинoтo финaнcиpaнe дoвeждa дo жилищeн бaлoн - мeждy 1920 и 1928 г. бpoят нa cтpoитeлнитe кoнтpaкти нapacтвa пoчти двa пъти и пoлoвинa.
В средата на 1929 г. обаче се стига до стагнация, кoятo ce oтpaзявa нa фoндoвитe бopcи. Изпpaвeни пpeд гигaнтcки дългoвe, инвecтитopитe зaпoчвaт дa paзпpoдaвaт мacoвo aкции нa кoмпaнии, кoитo ca имaли opгaничeн pacтeж. Бopcoвитe индeкcи ce cpивaт c 89%, цялaтa икoнoмикa e cилнo зaceгнaтa - мacoви фaлити нa кoмпaнии, pязкo yвeличaвaнe нa бeзpaбoтицaтa и pyxвaнe нa БВП c нaд 25% дo 1933 г.
Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война.
Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната монетарна политика на властите. Федералният резерв допуска чрез бездействието си финансовите провизии да се свият с 1/3 само за 4 г. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не може да получи кредитиране, което води до
масово спиране на инвестициите
Заеми се отпускат с частично златно обезпечение от Федералния резерв. Поради тази причина по-късно президентът Рузвелт подписва заповед, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица е обявено за незаконно. Според британския икономист Кейнс, основният ангажимент на държавата в стремежа към обществено благо е да упражнява балансираща намеса в икономическия живот чрез фискални и монетарни мерки. Според кейнсианците, ключово задължение на държавата по време на икономическа криза е намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагане на икономиката.
Антикризисните мерки
започват през януари 1932 г., когато Конгресът на САЩ създава Финансова корпорация за възстановяване (RFC). Тя трябва да оказва финансова помощ на железопътни компании, финансови институти и бизнес-корпорации, както и на селското стопанство.
Приет е закон за Федерална жилищна банка, която да предоставя кредити на организации, занимаващи се с ипотечно кредитиране. Приет е първият от два закона, носещи името Глас-Стигол, насочени към либерализиране на Федералния резерв и разрешаващи му в частност да кредитира банките-членки. Максималният размер на подоходния данък е повишен от 25 на 63%.
След като Франклин Рузвелт побеждава Хърбърт Хувър на изборите през 1933 г., започва изпълнение на т.нар. "Нов курс" - различни мерки за регулиране на икономиката.
Още през март същата година на Рузвелт се налага да се справи с трета вълна на банкова паника. Той закрива банките за една седмица и през това време подготвя програма за гарантиране на депозитите. Приема се Закон за възстановяване на националната икономика. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат строителство и ремонт на шосета и магистрали, обществени здания и всякакви други държавни мероприятия и комунални услуги, както и добива на естествените богатства. В работата по обществените обекти се привличат безработни. В периода 1933 - 1939 г. броят на заетите в тях достига 4 милиона души. Със закон се преструктурира 12-милиардният фермерски дълг, съкращават се процентите по ипотечната задлъжнялост и се увеличават сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да отпуска заеми на фермерите и в следващите 4 години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция на фермерите се препоръчва да намалят производството, посевните площи и стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд. След изкупуването от държавата на всичкото злато на твърда цена, опирайки се на закона за златния резерв,
Рузвелт съкращава златното съдържание на долара
от 25,8 до 15 5/21 грана и фиксира официална цена на 35 долара за унция. С други думи, доларът е девалвиран с 41%.
Съставени са 557 основни и 189 допълнителни т.нар. "кодекси на честната конкуренция" в различни отрасли. Страните гарантират минимална заплата, както и еднаква заплата за всички работници от една категория. Тези кодекси обхващат 95% от всички работещи в промишлеността и силно ограничават конкуренцията. Държавата навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отговорността за старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932 - 1940 г. нарастват над два пъти. През 1939 г. индексът на промишленото производство все още е 90% от равнището през 1932 г., а безработицата остава на 17%. Бурният ръст в американската промишленост започва едва в периода 1939 - 1941 г. Повечето икономически историци са на мнение, че Голямата депресия приключва с началото на Втората световна война. Разходите по подготовката й ускоряват излизането от рецесията и значително намаляват нивото на безработицата. Влизането на САЩ във войната през 1941 г. окончателно ликвидира последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Необходими са много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
