Мадрид. Много скоро Испания може да се откаже от сиестата и да премине на "нов" (за повечето страни по света - традиционен) работен ден - от 09,00 ч до 17,00 ч. Сегашният, който е разбит на отделни периоди, е прекалено дълъг за испанците, коментира в. "Гардиън".
Часът е 10,30. Фернандо, чиновник, на 40 и няколко години, пие кафе с мляко, пуши цигара и разглежда спортните страници на вестниците на "Пласа дел Рей" в Мадрид. Той всъщност е на работа, но е взел традиционната си сутрешна почивка. Такъв ритуал може да видите навсякъде в испанската столица по това време на деня - приятели и колеги се събират на по кафе, говорят разпалено и 20 минути по-късно се връщат на работа. Скоро обаче тези лежерни почивки може би ще останат в историята. В четвъртък парламентарна комисия излезе с предложение Испания да върне стрелките на часовника с час и да се въведе "по-нормално" работно време - от 9 сутринта до 17.
Чужденците често асоциират Испания с късното ставане, дългите обеди и следобедната сиеста. Истината е обаче, че през седмицата работният ден за повечето испанци е прекалено дълъг и разпокъсан. "Обикновено идвам в офиса около 8 сутринта", казва Фернандо и обяснява дългите часове, отработвани от средностатистическия испанец. "Позволени са ми два часа за обяд, аз обаче хапвам за един и често дори ям на бюрото си. Никога не си подремвам".
За хаотичното работно време на испанците донякъде е виновна една историческа аномалия. През 1942 г. диктаторът Франсиско Франко променя часовата зона на страната, за да съвпадне с тази на Германия в знак на солидарност към фашисткия си съюзник. "Заради една огромна историческа грешка в Испания обядваме в 14,00 ч и вечеряме в 21,00 ч. Според местоположението на Слънцето обаче всъщност се храним като останалата част от Европа - в 13,00 ч и в 20,00 ч", обяснява професор Нуриа Чинчийя, директор на Международния център за работа и семейство към IESE Business School. "71 години живеем в не този часови пояс, който трябва, и това вече не се издържа", добавя тя. "След като обядваме в два и вечеряме в девет, логиката показва, че трябва да започваме работа в десет сутринта. Ние обаче не го правим, а започваме по-рано и така утрините ни са по-дълги. Поради това хората имат нужда от почивка за кафе и леко хапване. Не могат да чакат толкова дълго, за да се наобядват. Това води до загуба на време сутрин и трябва да работим до по-късно вечерта", казва още проф. Чинчиля. Тя е убедена, че промяна на часовата зона, комбинирана с по-традиционен работен ден (9-15), ще има огромна полза, а и няма да струва нищо.
Начело на кампанията за връщането на часовника с час назад е Игнасио Букерас. Той е президент на Асоциацията за рационализиране на работните часове в страната. Настоява за промяната вече 10 години и смята, че въвеждането й трябва да бъде подето от правителството и водещите компании. Убеден е, че този ход ще увеличи продуктивността, ще подобри гражданското общество, както и семейния живот, защото родителите ще могат да прекарват повече време с децата си след работа. "Трябва да започваме работа между 7,30 и 9 часа и да свършваме до 18", казва Букерас. "Половин или един час е напълно достатъчно време за пълноценен обяд. Рядко в Испания някой обядва два-три часа. На сиестата трябва да бъде сложен край! Най-много да са ви нужни 10-12 минути почивка след обяд. Освен това повечето испанци не подремват, дори работният ден да им позволява това", добавя той. Другото нещо, което според Букерас трябва да се промени, е късният тв праймтайм. "В Англия например пикът на зрителския интерес е между 19-20 часа. В Испания обаче той е в 22. Защото в 20 часа близо 50 процента от испанците не са си у дома. Затова тв каналите показват най-популярните си предавания в 22 часа и по-късно. Така си гарантират най-голям зрителски интерес. Понякога дори футболните мачове започват чак в 23 часа!", обяснява той. Всичко това означава, че хората си лягат по-късно, отколкото трябва, и не спят достатъчно. Според изследванията испанците спят час по-малко от останалите европейци, което води до инциденти на работното място, по-малка ефективност на труда и повече отсъствия от училище. От друга страна те работят повече часове отколкото германците и британците например, но са по-неефективни.
Мнозина обаче са убедени, че ще е необходимо повече от промяната на часовата зона, за да се изравни Испания с останалата част на Европа. Елвер Кристин Лаанен, на 24 г., е холандка, която работи за здравна компания в Мадрид. "Трябваше да свикна да обядвам в 13,30, а бих искала да го правя в 12,00. Вече гледам да не вечерям обилно, защото не смятам, че е здравословно да се тъпча преди лягане", казва тя. Елвер не е убедена, че връщането на стрелката на часовника с един час ще доведе до много промени. "Мисля, че работното време на испанците е въпрос на култура. Не може да се каже, че за това е виновно местоположението на Слънцето".
Проф. Чинчиля пък е наясно, че "промяната винаги е трудна, защото хората не разбират бедите, които си нанасят с традициите". На площада Фернандо привършва кафето си и се готви да се върне в офиса. Той е съгласен, че културната промяна няма да е лесна. "Ние сме испанци и сме такива, каквито сме. Не съм сигурен дали ще ни хареса, ако ни наложат тези промени отгоре", откровен е той.
Следобедната дрямка е популярна и в Патагония
Кратката следобедна дрямка или сиестата, както е популярна в Испания, е традиция в няколко страни, особено в тези с по-топъл климат. Основният фактор за нея са обилният обяд и високите температури, които в комбинация водят до чувството на сънливост. В много страни жегата може да бъде непоносима в ранния следобед и домът е идеалното скривалище от нея. Сиестата обаче се практикува и в някои студени региони като Патагония. Това показва, че тя има по-силна връзка с културата, отколкото с климата. Според голямо проучване, направено в Гърция през 2007 г., тези хора, които редовно си подремват следобед, са подложени на много по-малък риск от сърдечен удар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
