Дори до сряда, 7 януари, някой да не беше чувал за френското сатирично издание "Шарли Ебдо", то ден по-късно вече целият свят говори само за него. В кървавата атака срещу седмичника загинаха 12 души. Сред тях - главният редактор Шарб, както и колегите му карикатуристи Кабю, Тиню, Волински, Оноре, икономистът Бернар Марис, писал под псевдонима Чичо Бернар, двама полицаи.
Отговорният редактор на "Шарли Ебдо" предпочиташе да умре прав, но да не живее на колене
Може да е малко претенциозно това, което ще кажа, но предпочитам да умра прав, отколкото да живея на колене. Думите на френския карикатурист Стефан Шарбоние с псевдоним Шарб се оказват пророчески. Той загина с високо изправена глава в името на своите убеждения и заради смелостта да се опълчва на екстремизма. Шарб, който е главен редактор на френското сатирично издание "Шарли Ебдо", е един от 12-те убити при кървавото нападение срещу редакцията на седмичника в сряда. Пророческа се оказва и последната карикатура на Шарб, в която се казва "Все още няма атентати във Франция", а въоръжен мъж отговаря: "Почакайте до края на януари да изпратим нашите честитки". Художникът обаче никога не се е притеснявал да рисува това, което мисли, и не се е страхувал от никого. Хуморът му често е остър и хаплив, дори агресивен. "В "Шарли Ебдо" нямаме усещането, че можем да обезглавим някого с перо", коментира Шарб начинът, по който изданието, което той ръководи от 2009 г., се отнася към исляма. "Откакто правим "Шарли Ебдо", винаги сме живели със заплахи. Хората, които заплашват, са ултрамалцинство, пък тези, които минават от думи към действия, са още по-малко", казва карикатуристът през 2012 г., след като е задържан мъж, заподозрян в призиви да бъде обезглавен Шарб. "Мохамед не е свещен за мен. Не обвинявам мюсюлманите, че не се смеят на нашите рисунки. Живея според френския закон, а не според Корана", казва художникът през същата 2012 г. Година по-рано редакцията на вестника е опожарена, след като "кани" пророка Мохамед за свой гостуващ редактор. През май 2013 г. художникът бе поставен в списък на "Ал Кайда" с най-издирваните хора. В списание на джихадистите Шарб присъства заедно с още десет известни имена в списъка с надпис "Издирва се жив или мъртъв за престъпления срещу исляма".
Тогава за главата му е обявена награда, което го поставя наред с личности като датския художник Курт Вестергаард, нарисувал пророка Мохамед през 2005 г., писателя Салман Рушди и американския пастор Тери Джоунс, обвинен в обида към пророка. След смъртните заплахи Шарб получава охрана. Ислямът обаче не е единствената му прицелна точка. "Също толкова нормално е да се критикува ислямът, колкото евреите или католиците", казва художникът. В едно от последните издания на седмичника той рисува "истинската история на малкия Исус". Роден през 1967 г. в Конфлан-Сен-Онорин, Стефан Шарбоние започва кариерата си, работейки за различни издания. Сред тях са "Телерама" и "Юманите". Той рисува редовно комикси на Морис и Патапон - куче и котка антикапиталисти. Защото Шарб не критикува само религиите, той е и ляв активист. Дълго време се ползва с подкрепата на френската комунистическа партия, след това и на Левия фронт, с който дори се ангажира по време на избори. Участва също така в кампании на антирасистки организации. Издава и комикси, някои от които с името на рубриката му в "Шарли Ебдо" "Шарб не обича хората" като например "Не обичам пушачите" или "Не обичам пенсията". Върху каквито и проекти обаче да работи, Шарб винаги се стреми към пълна свобода. "През по-голяма част от времето спазваме закона. Понякога се създава впечатление, че отиваме твърде надалеч, но стигаме само дотам, докъдето ни разрешава законът. И понякога журналистите или нашите колеги ни казват: "Отидохте твърде далеч", но всъщност те са тези, които не стигат далеч. С тъга виждам, че някои наши колеги не смеят да отидат по-далеч заради страх от съдебен процес", казва Шарб. Художникът, който никога не се страхуваше.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
