Нобеловата треска, започнала в началото на тази седмица, донесе щастие и признание на осем учени, посветили десетилетия от живота си на разработки в областта на физиката, химията и медицината. Въпреки че техните имена са непознати за широката публика, а темите на трудовете им звучат плашещо, резултатите от работата им вече се отразяват върху целия свят - в разработването на лекарства, в диагностицирането на болести и дори в начина, по който се възприема Вселената. И въпреки че по-голямата част от биографията им е съставена от години разработки на сложни процеси в лабораториите и университетите, някои от тях имат и интересни житейски случки за разказване и съвсем не са толкова далеч от света извън науката, колкото понякога си мислим.
Двама физици, трима химици и трима биолози станаха лауреати тази година на най-престижните награди в научния свят.
Най-голямо внимание привлече наградата за физика, присъдена за откриването на мистериозната елементарна частица - Хигс-бозона. Името на частицата е популярно в медиите през последните години заради две неща. Едното е, че тя е наричана още Божествената частица, защото се смята, че има фундаментална роля в подреждането на Вселената след Големия взрив. Второто е, защото миналата година съществуването й бе доказано и това се смята за едно от най-големите научни открития от началото на XXI век. Така с нея станаха популярни в медиите и откривателите й - британецът Питър Хигс и белгиецът Франсоа Енглерт.
Хигс, на когото е кръстена частицата, е известен в научните среди като срамежлив учен, който се опитва да стои далеч от медийното внимание и шума. Той не бе открит за изявление при обявяването на наградата, а негови колеги от университета в Единбург обясниха, че е заминал на почивка и не си е взел телефона. От университета публикуваха само предварително подготвено изявление от името на Хигс. 84-годишният учен обаче не за пръв път е с особено мнение. Той е бил член и активист на "Грийнпийс", но излиза от организацията, след като групата застава срещу генномодифицираните организми. През 2004 г. е награден с приза "Улф" за физика от израелската фондация "Улф". Той обаче
отказва да отиде на награждаването
в Йерусалим, тъй като на него присъства тогавашния президент Моше Кацав, а Хигс не е съгласен с политиката му в Палестина. Не е и съгласен Хигс-бозонът да се нарича Божията частица, тъй като според него това може да обиди религиозните хора.
Ученият е роден на 29 май 1929 г. в Елсуик, Англия, през 1950 година завършва бакалавърската си степен по физика и оттогава е посветил живота си на науката. Сега е почетен професор в университета в Единбург след пенсионирането си от висшето училище през 1996 година.
Неговият колега в откриването на мистериозната частица е белгиецът Франсоа Енглерт. Той е роден на 6 ноември 1932 г. в еврейско семейство в Белгия и успява да оцелее по времето на Холокоста. При германската окупация на Белгия Енглерт трябвало да крие еврейския си произход и живеел в сиропиталища и домове за деца в няколко белгийски града. През 1955 г. се дипломира като електромеханичен инженер в Брюкселския свободен университет, а през 1959 г. вече е доктор по физика. Сега е и почетен професор в Брюкселския свободен университет, професор със специално назначение в университета в Тел Авив и член на института по квантови науки в университета "Чапман" в Калифорния.
Носител е на множество престижни научни награди, а през юли т.г. бе обявен за барон от белгийския крал Албер. При обявяването на Нобела той призна, че първо не е разбрал, че взема наградата, тъй като официалното оповестяване се забавило.
Останалите нобелисти от тази година са не по-малко известни в средите си, но сравнително непознати за широката публика. Лауреатите за медицина са двама американци - Джеймс Ротман и Ранди Шекман, и германецът Томас Зюдхоф. Те получиха приза за откритията си в областта на транспорта на вещества в и между клетките в живите организми. Изследователите разкрили тайната как
клетките организират транспортна система за доставка на необходимите белтъчини
и други вещества на точното място в точното време.
Техните открития са довели и до установяване на аномалии в тази организация, които причиняват различни болести.
Ротман е роден на 3 ноември 1950 г и през 1971 г взема диплома по физика от университета "Йейл". През 1976 г. става доктор по биологична химия в "Харвард". В момента е професор по биомедицински науки в "Йейл. Носител е на множество награди за разработките си за клетъчния транспорт.
Ранди Шекман, на 64 г., от университета "Бъркли" в Калифорния, е другият нобелист за медицина. Той получава бакалавърска степен в Калифорнийския университет в Лос Анжелис през 1971 г. по молекулярни науки, през 1975 г. става доктор в "Станфорд", а през 1994 г. - професор. От 1991 г. насам е и изследовател в медицинския институт "Хауърд Хюз".
Третият лауреат за медицина е германец. Томас Зюдхоф е роден на 22 декември 1955 г. в Гьотинген, Западна Германия. През 1982 г. получава магистърската си степен от университета в Гьотинген, но на следващата година се мести в САЩ. През 1986 г той също става изследовател в института "Хауърд Хюз". Получава и лаборатория в Югозападния медицински център към Тексаския университет в Далас - една от най-престижните медицински изследователски институции в САЩ, където в продължение на над 20 години се фокусира върху изследването на пресинаптичния неврон. През 2008 г се мести в университета "Станфорд".
Изследвания с помощта на компютърни технологии
донесоха Нобел за химия на американците Мартин Карплус и Майкъл Левит и израелеца Ари Уоршъл. Карплус е роден в Австрия през 1930 г. Дипломира се в "Харвард" през 1950 г, докторатът му е от Калифорнийския технологичен институт, а по-късно работи и в "Оксфорд". Преподавателската му кариера е преминала в университетите на Илинойс, Колумбийския университет и "Харвард". Понастоящем е почетен професор в "Харвард" и директор на френска изследователска лаборатория.
Левит е роден в Претория, Южна Африка, през 1947 г. Дипломира се в "Кингс Колидж", Лондон, а докторската му степен е от "Кеймбридж". От 1987 г. насам е професор по структурна биология в университета "Станфорд". Има и израелско гражданство.
От Израел идва и другият му колега нобелист Ариех Уоршъл. Образованието си получава в университетите "Технион" в Хайфа и Научния институт "Уайзман" в Реховот. Понастоящем е професор в Университета на Южна Калифорния.
Феновете на Мураками разочаровани
Алис Мънро грабна Нобел за литература
Сравняват разказите на канадката с шедьоврите на Чехов
Канадската писателка Алис Мънро получи Нобеловата награда за литература за 2013 г. Журито обяви, че тя получава отличието заради майсторството й в съвременния кратък разказ.
82-годишната Мънро е 110-ят лауреат на Нобелова награда за литература. Тя е и тринайсетата жена, която получава отличието. Алис Мънро не е превеждана на български, нещо, което вероятно ще бъде поправено в идните месеци от бг издателите. Тя е първият канадски писател, който печели наградата в 112-годишната история на Нобелите.
Интригата за предполагаемия носител на отличието се запази до последния момент. Малко преди да бъде обявена Алис, в страницата на Харуки Мураками в Уикипедия беше написано, че той печели приза. От всички номинирани Мураками бе авторът с най-голяма читателска маса, но журито на академията често пренебрегва популярността като фактор. Букмейкърите бяха отредили най-добър показател именно за японеца, а литературните форуми се напълниха с недоволни фенове на Мураками, които не разбираха защо не е получил наградата.
Призът не попадна и в ръцете на другия кандидат с фамозна слава - Боб Дилън. Третият от най-известните кандидати беше американецът Филип Рот, който също беше пренебрегнат от журито. Сред останалите претенденти бяха още Томас Пинчън, Дейвид Гросман, испанецът Хавиер Марис, сирийският поет Адонис, кениецът Нгуги уа Тионго.
Алис Мънро пише от тийнейджър и публикува първия си разказ през 1950 г. Завършва английска филология в университета в Онтарио. Първият й сборник "Танцът на щастливите сенки" излиза през 1968 г. През 2009 г. получава наградата "Мен Букър" за цялостно творчество.
Критиците сравняват Алис Мънро с Антон Чехов, предимно заради това, че историите й често се случват в малък град и притежават чаровен минимализъм. "Малки хора, големи чувства", бе лаконичен секретарят на Шведската академия Петер Енглунд.
Мънро е автор е на 14 сборника с разкази.
"Историите й често се развиват в някой малък град, където борбата за социална интеграция на героите често води до обтегнати отношения и морални конфликти - проблеми, които произтичат от различията в поколенията, и сблъсъкът им с амбициите на героите", се казва в съобщението на Нобеловия комитет. Паричната стойност на наградата е 8 милиона шведски крони (около 1,30 милиона щатски долара.)
През юни тази година самата Алис обяви, че се отказва от писането. Тогава редакторката на "Ню Йоркър" Дебора Трейсман, където често са публикувани произведения на Мънро, разказа, че от миналата година не е получавала нищо ново от писателката. "Това, за което остана време, е да гледам през прозореца", заяви Алис, чийто пробив в литературата идва в изключително труден момент. През 60-те тя е млада майка с три дъщери и едва намира време за писане заради грижите и неумолимата домакинска работа. Необходими са й години, за да събере текстовете за първия си сборник. Алис винаги се отнася със съмнение към собствените си разкази. "Винаги пристъпвам към писането със страх. Но чувствам, че трябва да го направя", казва канадката. Един от най-трудните й моменти е, когато неин роднина й казва: "Алис, вече си на 31. Трябва да осъзнаеш границите си и да спреш писането". "Беше ми трудно да игнорирам тези думи, макар че ми заседнаха. И продължих", спомня си Мънро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
