- И в Задкавказието, и в Америка има развръзка, но хепиендът е далеч
- Три поуки за управляващите ни от войната в Нагорни Карабах
Пандемията се оказа приемливото оправдание за всички управници по света, които изчакват накъде ще тръгне светът от разкаляния терен и на Запад, и на Изток. След обявената американска победа и подписания договор за примирие в Нагорни Карабах под зоркия руски поглед, повечето лидери предпочетоха да сведат погледи от геополититическите сблъсъци и да заровят глави в собствените си здравни и финансови проблеми. Особено след като падна първата политическа жертва от тектоничния сблъсък между Тръмп и Байдън. Естонският вътрешен министър нарече в ефир избрания за президент „корумпиран боклук" и след серия от извинения към Вашингтон - от местни депутати до президент, представителят на коалиционния партньор на властта светкавично се раздели с поста. Така световният информационен обмен зацикли с изказвания на петима - Байдън, Тръмп, Ердоган, Алиев, Пашинян, като се разнообразяваше само с поздравителни телеграми за победителите.
И в Задкавказието, и в Америка, има развръзка, но хепиендът е далеч.
Дългото задокеанско чакане завърши с предизвестена победа на Джо Байдън
Тя изглежда повече от логична заради резултатите: 5-те милиона гласа преднина пред Тръмп едва ли могат да бъдат стопени дори от най-сизифовските усилия на адвоката Рудолф Джулиани. От друга страна, колкото и малко доказателства да успее да събере за измамите, те ще са предостатъчни, за да отдалечат вота за Байдън от класическата изборна американска победа.
Тръмп вкара Америка в паралелен свят. Докато той не дава и да се издума за смяна на властта, Байдън ударно започна „процеса на трансформация“, а демократите даже пришпориха кмета на Вашингтон да побърза със сцената за инагурацията. Още на третия ден след обявяването му за президент, Байдън сложи на масата приоритетите си – коронавирус, икономика и расизъм. Назначи Рон Клайн, бивш съветник на Белия дом, за шеф на кабинета си. Започна кастинг за ключовите позиции. Обади се на стратегически съюзници - Австралия, Япония и Южна Корея. По-късно стана ясно, че японският премиер вече си стяга куфарите, за да стисне лично ръката на Байдън. Медиите пък засилиха интереса като обявиха, че Байдън се кани да звъни на много от държавните ръководители по света.
Докато екипът му оглежда забитите флагчета в глобуса на планетата след пристигналите поздравителни телеграми, хората около Тръмп са се вторачили върху забодените карфички на пробитите от измамни гласове щати. Първо стана ясно, че той се готви да обжалва резултатите от 4 щата, после картината започна да се променя. Заедно с обнадеждаващите слухове отдясно, че повторното преброяване в Джорджия може да промени изборната картина за щата, пoщeнcĸи cлyжитeл в Πeнcилвaния засили радостта отляво. Той пpизнa, чe e излъгaл в пoĸaзaния зa нepeднocти пpи глacyвaнe пo пoщaтa.
Байдън започна с назначенията, а Тръмп продължи с уволненията.
Със замах се освободи от миниcтъpa нa oтбpaнaтa Mapĸ Ecпъp, а покрай него нaпycнaха oщe тpимa виcши cлyжитeли нa Πeнтaгoнa. Демократите oпpeдeлиха тези действия като диĸтaтypa и потвърждение на факта, че Тръмп не мисли да сдава властта. Държавният секретар Майк Помпео пък им отвърна, че плавен преход ще има, но към втора администрация на Тръмп.
Поне до 14 декември, когато се чака решението на членовете на избирателната комисия, ситуацията ще се напрегне. Като се вземат предвид и крайните срокове, не е ясно дали официално обявеният президент ще влезе през комина заедно с Дядо Коледа или някой ще остане без подаръци.
Партийните битки, колкото и да са интересни, избледняват на фона на религиозните страхове след обявеното примирие в Нагорни Карабах. Докато черните облаци над Белия дом се сгъстяваха, повече от 40 години в Нагорни Карабах порой от куршуми завърши с тристранно споразумение, което донесе радост на Азебрайджан, гняв на Армения, контрол на Русия и сила за Турция.
Почти 30-годишното напрежение в Баку след раздялата с територии в постсъветското пространство, изби във всенародно опълчение, което с
мощния военен гръб на Турция и пас на Русия не остави шанс на арменците
Надеждите им, че сваленият руски самолет от азерите би могъл да катализира обратни процеси, се изпариха още на следващия ден, когато вместо подкрепа дойде капитулация.
Според условията му, всяка от страните остава на позициите, на които се намира в момента, ще се разменят пленници и тела на загиналите, ще се връщат азерските бежанци в окупираните досега земи. До декември Ереван трябва да върне на Баку 3 района – Келбаджарски, Агдамски и Лачински. Арменците получават коридор за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават коридор за достъп до техния изолиран район Нахичеван. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, но засега не е ясно какъв ще е статутът й.
В зоната на конфликта ще бъдат разположени като мироопазващи сили близо 2000 руски военнослужещи и военна техника за 5 години, а може и повече. Последното обаче се оказа повод за разногласие между Анкара и Москва, след като президентът Ердоган обяви, че и Турция влиза във войските, а дясната ръка на Путин му припомни, че това не е записано в договора.
Доколко това не е част от геополитическа игра, тепърва ще стане ясно. Но
докато в Баку зарята не угасваше, в Еревен хиляди окупираха парламента
за да свалят Никол Пашинян като национален предател. Същият, който дойде на власт преди 2 години като големия герой, оглавил успешната улична революция срещу корупцията и беззаконието в страната. Зад него стоеше Запада и в частност - либералите. Той беше смятан за техен инструмент за отслабване на традиционно силното руско влияние в Армения. Затова и по време на армено-азерската война Москва стоеше на полусъединител. А с подписаното мирно споразумение, Кремъл наказа Армения за залитането и им показа откъде духа победния вятър. Със сигурност, дните на Пашинян са преброени, а с тях идва и предвидимото бъдеще на Ереван.
Докато арменците се възмущават и гневят, че Западът е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, нашите управници трябва да си извадят поне поуки от Нагорни Карабах: Сорос изтънява откъм изток. Москва забавя, но не забравя. Амбицията на Турция е огромна. Историята показва, че знакови събития в Задкавказието винаги се следват от драми на Балканите. Как иначе, едните са азиатската порта към Запада, другите са утъпкания път към Изтока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
