Голяма изненада с Нобеловата награда за мир. Защо не обявиха бяла година

Норвежкият Нобелов комитет отправи голямо предуплеждение

Голяма изненада с Нобеловата награда за мир. Защо не обявиха бяла година | StandartNews.com

Голяма изненада с Нобеловата награда за мир. Въпреки че заради многобройните конфликти по света и особено войните в Украйна и Близкия изток се очакваше тази година да бъде обявена за бяла и да няма отличие за мир, наградата все пак бе присъдена. Тя отиде в японската организация "Нихон Хиданкьо", обединяваща оцелели от американските атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки, извършени на 6 и 9 август 1945 г..

„Норвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата награда за мир за 2024 г. на японската организация „Нихон Хиданкьо“. Това гражданско движение на оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни още като хибакуша, получава наградата за мир за усилията си за постигане на свят, свободен от ядрени оръжия, и за това, че чрез свидетелски разкази показва, че ядрените оръжия никога повече не трябва да бъдат използвани“, се казва в изявлението на Норвежкия нобелов комитет, публикувано на сайта на Нобеловите награди, предава vesti.bg.

„В отговор на нападенията с атомни бомби през август 1945 г. възниква глобално движение, чиито членове работят неуморно за повишаване на осведомеността относно катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия. Постепенно се разви силна международна норма, която заклеймява използването на ядрени оръжия като морално неприемливо. Тази норма стана известна като "ядреното табу“, се допълва в текста.

„Свидетелствата на хибакуша – оцелелите от Хирошима и Нагасаки -– са уникални в този по-широк контекст. Тези исторически свидетели спомогнаха за създаването и консолидирането на широко разпространена опозиция срещу ядрените оръжия в целия свят, като се базираха на лични истории, организираха осведомителни кампании въз основа на собствения им опит и отправяха спешни предупреждения срещу разпространението и използването на ядрени оръжия. Хибакуша ни помагат да опишем неописуемото, да мислим за немислимото и да разберем по някакъв начин неразбираемата болка и страдание, причинени от ядрените оръжия“, се посочва в изявлението.

„Въпреки това Норвежкият нобелов комитет иска да отчете един окуражаващ факт: от близо 80 години насам нито едно ядрено оръжие не е било използвано във война. Изключителните усилия на „Нихон Хиданкьо“ и на други представители на хибакуша допринесоха значително за установяването на ядреното табу. Ето защо е тревожно, че днес това табу срещу използването на ядрени оръжия е подложено на натиск“, се отбелязва в текста.

„Ядрените сили модернизират и подобряват арсеналите си; изглежда, че нови държави се готвят да придобият ядрени оръжия; и се отправят заплахи за използване на ядрени оръжия в текущи военни действия. В този момент от човешката история си струва да си припомним какво представляват ядрените оръжия: това са най-разрушителните оръжия, които светът някога е виждал“, припомня Норвежкият нобелов комитет.

„През следващата година ще се навършат 80 години от момента, в който две американски атомни бомби убиха около 120 000 жители на Хирошима и Нагасаки. Подобен брой хора са починали от изгаряния и радиационни увреждания през следващите месеци и години. Съвременните ядрени оръжия имат много по-голяма разрушителна сила. Те могат да убият милиони хора и биха повлияли катастрофално на климата. Една ядрена война може да унищожи нашата цивилизация“, посочва Комитетът.

„Съдбите на оцелелите от ада в Хирошима и Нагасаки дълго време бяха прикривани и пренебрегвани. През 1956 г. местните сдружения на хибакуши заедно с жертвите на изпитания на ядрени оръжия в Тихия океан създават Японската конфедерация на организациите на пострадалите от атомните и водородните бомби. Съкратено на японски език името на конфедерацията е „Нихон Хиданкьо“. Тя се превърна в най-голямата и най-влиятелна организация на хибакуша в Япония“, допълва Норвежкият нобелов комитет в изявлението си.

„В основата на визията на Алфред Нобел е убеждението, че ангажираните хора могат да променят нещо. Присъждайки тазгодишната Нобелова награда за мир на „Нихон Хиданкьо“, Норвежкият нобелов комитет иска да отдаде почит на всички оцелели, които въпреки физическото страдание и болезнените спомени са избрали да използват скъпоструващия си опит, за да пораждат надежда и да подтикват към ангажираност за мир“, се допълва в текста.

„Нихон Хиданкьо“ е направила обществено достояние хиляди свидетелски разкази, публикувала е резолюции и публични призиви и изпраща ежегодно делегации в ООН и на различни конференции за мир, за да напомни на света за неотложната необходимост от ядрено разоръжаване“, се казва в документа.

„Един ден хибакуша вече няма да са сред нас като свидетели на историята. Но със силна култура на паметта и постоянна ангажираност новите поколения в Япония ще продължават да предават опита и посланието на свидетелите. Те вдъхновяват и обучават хората по целия свят. По този начин те спомагат за запазване на ядреното табу – предпоставка за мирно бъдеще на човечеството“, посочва Комитетът.

Така не се оправдаха очакванията за „бяла година“. В историята на престижното отличие това се е случвало общо 19 пъти досега. За последно „бяла година“ има през 1972 г. по време на Виетнамската война.

Седмица преди обявяването на лауреата на Нобеловата награда за мир през настоящата година Дан Смит, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира заяви, че би предпочел 2024 г.  отново да "бяла година" защото по света сега бушуват 50 конфликта, припомня Франс прес

Но в Осло, където Нобеловата награда за мир се присъжда от Норвежкия нобелов комитет, перспективата за "бяла година" се възприемаше като констатация за провал на усилията за мир и следователно този вариант се изключваше. Тази година номинираните бяха 286, но според регламента на престижното отличие списъкът с имената им се пази в тайна в продължение на 50 години.

Присъждането на Нобеловата награда за мир на японската организация, бореща се срещу ядрените оръжия и в по-общ план срещу ядрените рискове, е индиректно предупреждение към участниците във войната в Украйна, най-вече към Русия. Но също и е предупреждение към съюзниците на Русия – Китай и Северна Корея. Пекин увеличава броя на ядрените си ракети и на ядрените си подводници, но засега  все пак се придържа към политиката си за неизползване на ядрени оръжия.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай