* Пуснаха в обращение мистериозен мирен план
Информационната машина за новини около изхода на войната в Украйна е пусната на толкова бързи обороти, че съществува реална заплаха в най-скоро време дори най-ревностните читателите по темата рязко да се отегчат.
Западът тотално наложи тезата, че Русия е съкрушена от твърдото изказване на Тръмп за високи мита. Че руската икономиката издъхва, а Путин търси спешно край на войната, пресиран между враждуващите групировки на военно-промишления комплекс и олигарсите.
Русия пък дава мило и драго да убеди света, че Украйна е загубила войната и е пред разпад, че вече не може да носи този куфар без дръжка. И че задачата на Тръмп и неговата администрация е да обвържат Русия с мирно споразумение час по-скоро, преди нарастващите кризи в Европа да лишат Запада от възможността да помага на Зеленски.
Истината, както винаги, е някъде по средата. Часовникът тиктака с новото време, започнало от инаугурацията на Тръмп.
От това, че всички бързат, не следва непременно, че ще има бърз развой. Причината я обобщи Елена Поптодорова, която независимо, че е от първите поклонници на демократите у нас, които вече се пребоядисват като тръмписти, винаги трябва да бъде слушана внимателно. Според нея няма район или държава, която да е решила да си вземе почивка, докато навлиза новата американска администрация в правомощията си, защото не се случва нищо по-малко от това
да бъде преобръщана една 80-годишна политика на САЩ
В тази историческа ситуацията за първи път след края на Втората световна война нито Тръмп, нито Путин искат нещо друго, различно от победа и то впечатляваща. Тръмп иска да остане запомнен като умиротворител и обединител. Да получи Нобелова награда за мир. А Путин - да бъде новият руски цар, разширил границите на империята, за разлика от десетките си предшественици.
И тъй като никой няма да се съгласи на нещо половинчато, големият геополитически покер се очаква да е зрелищен и продължителен. Ще разберем дали поредицата от изказвания на Тръмп през последните дни са блъфове едва когато свали картите. Същото важи и Путин, който ръмжи, че залози прави и украинския президент, но засега пасува. Сиреч, не звъни на Тръмп.
Както куриозно отбелязаха западните медии, на Кремъл очевидно му е по-лесно да спори за това чий принос в победата над нацизма е по-голям, отколкото сега да води разговор по същество.
При този неспирен, но твърде противоречив поток от изявления, с които ни заливат всеки ден, преговори реално засега не се задават.
През последните десетилетия светът вече свикна с факта, че
традиционната дипломация почти е умряла
а сериозните въпроси не се решават от сурови мъже зад закрити врати, а от стремящи се да зарадват публиката публични личности, които водят преговори съвсем открито.
В случая с Украйна обаче това явно няма да е така. На фона на "публичните" преговори в началото на войната, които се водеха в Беларус, вече се знае, че са се състояли доста по-резултатни и прагматични срещи в Истанбул.
Нещо повече - неотдавнашното споразумение на Израел с "Хамас" също бе постигнато зад закрити врати. В потвърждение на всичко това, новият ръководител на американската дипломация - държавният секретар Марко Рубио, директно каза, че преговорите за мира в Украйна просто няма как да бъдат публични.
Казано по друг начин, ние виждаме само декорацията
а медиите са инструмент в ръцете на политиците, които чрез тях опипват реакциите на другата страна.
Типичен пример е и тайнствената пътна карта, която руснаците побързаха да опровергаят без да става ясно дали е въобще достоверна.
Първата стъпка в нея е набелязана за февруари или първата половина на март - среща между Тръмп, Зеленски и Путин. В плана се отбелязва, че това може да бъде или тристранна среща, или две двустранни, в които Тръмп ще играе ролята на посредник.
През това време президентите ще съгласуват основните параметри на мирния план, който след това ще бъде сведен до ниво работни групи и специални комисари. Докато преговорите продължават, Тръмп няма да блокира доставките на оръжия и боеприпаси за украинските въоръжени сили.
От 20 април се предлага да се установи Великденско примирие, размяна на пленници по формулата "всички срещу всички" и прекратяване на огъня по цялата фронтова линия. Украинските войски се изтеглят от района на Курск.
В края на април се предвижда свикването на международна мирна конференция,
а преди 9 май се приема декларация
която ще фиксира споразумението между Украйна и Русия и ще обяви края на войната с посредничеството на САЩ, Китай, страните от Глобалния Юг и Европа.
След 9 май Украйна няма да удължава военновременния режим и мобилизацията. Президентските избори се провеждат в края на август, а парламентарните през октомври.
Разбира се, в целия този план прозира дългата ръка на Москва, защото е фокусиран върху Деня на победата, в който заедно с 80 години от края на Втората световна война се очаква да се чества и края на тази война.
Планът е описан със седем основни точки, в които се посочва, че Украйна няма да бъде член на НАТО, но ще влезе в ЕС до 2030 г., като европейците поемат отговорността за възстановяването на страната. Украйна не съкращава въоръжените си сили, а САЩ се задължават да продължат да въоръжават и модернизират украинската армия. Зеленски се отказва от военни и дипломатически опити да върне "окупираните" територии, но не признава официално суверенитета на Русия над тях.
Само част от санкциите срещу Русия ще бъдат отменени незабавно
а останалите - в рамките на три години, в зависимост от спазването от страна на Русия на споразумението.
До участие в новите избори в Киев се допускат партии, които се застъпват за мирно съжителство с Русия, спира се преследването на православната църква и руския език.
Дали това е поредният блъф или реално процесът между Москва и Вашингтон протича в някакви други измерения, тепърва ще става ясно. Засега се пускат в пространството само любопитни четива за това как някакви руснаци тайно летят с правителствения самолет до САЩ, а други тайнствени личности водят разговори ту в Истанбул, ту в Дубай.
Както казва Чърчил - американците винаги взимат правилните решения, особено ако вече са опитали преди това всички други.
Като се има предвид богатото наследство на Байдън, ако твърдият подход на Тръмп се окаже достатъчно убедителен за Кремъл - и най-вече безалтернативен, и ако, което е още по-важно, самият Путин принципно вече е "узрял" за съглашения, то в следващите седмици определено може да се очаква позвъняване от Кремъл за американския президент. А след това и тяхна среща.
При това нейните резултати могат да се окажат, неочаквано за мнозина, уговорени предварително и не чрез новините в медиите като тези, които сега публиката следи със затаен дъх.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
