Берлин. Долната камара на парламента на Германия одобри в четвъртък въвеждането на национална минимална заплата от 8.50 евро на час, предаде Ройтерс.
Това бе една от водещите реформи, предложени от коалиционния партньор на канцлера Ангела Меркел, левоцентристката Социалдемократическа партия, и бе основното изискване да влезе в "голямата коалиция" - правителството, ръководено от управляващите без абсолютно мнозинство християндемократи (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел.
Гласуването дойде след няколкомесечни разгорещени дебати между политици и представители на бизнеса, които предупреждаваха, че мярката ще коства много работни места.
Въпреки забележките на някои съпартийци на Меркел, че социалдемократите ръководят политиката на шестмесечното й правителство, законът бе подкрепен от огромен брой депутати. От общо 631 депутати гласуваха 601. 535-има гласуваха "за", а само петима бяха "против". 61 депутати се въздържаха.
Сега остава законът да бъде окончателно одобрен от Бундесрата - горната камара на парламента в Берлин.
Социалдемократите настояват, че формална минимална работна заплата е необходима за преодоляването на дълбокото социално разделение в трудовата заетост в Германия. По ирония на съдбата тя възникна в резултат на реформи, проведени от последния канцлер социалдемократ (1998-2005) Герхард Шрьодер.
"Работещи от сутрин до вечер, ниско платени и незащитени. Такава бе реалността за милиони работещи в Германия. Свърши се с това", каза преди гласуването министърката на труда, социалдемократката Андреа Налес.
Противниците на закона изтъкват, че той може да принуди малките предприятия, особено в бившата ГДР, да съкращават работници.
Новият закон ще има повече изключение от първоначално предвидените. Направени бяха отстъпки, които според министърката Налес ще позволят по-плавен преход.
Някои сектори ще могат да забавят с две години въвеждането на минималното почасово заплащане. А при определени условия ще може да се плаща по-малко на работещи под 18-годишна възраст, стажанти и хора, безработни от дълго време. Изключенията разгневиха синдикатите, които смятат, че така ще бъдат засегнати най-беззащитните слоеве на населението.
"С големия брой изключения коалицията ампутира минималната заплата", заяви Франк Бзирске, председател на влиятелния профсъюз "Верди".
За разлика от повечето страни в ЕС, Германия се съпротивляваше срещу минималната заплата. Донякъде причината бе, че това бе разглеждано като политическа намеса в преговорите за заплащането между профсъюзите и работодателите. За сметка на това се постигаха колективни договорки за заплащането по сектори и региони.
Такива споразумения обаче напоследък покриваха едва 59 на сто от работната сила в Германия в сравнение с над 70 процента през 1998 г. Ниско платените работни места рязко се увеличиха заради реформите на Герхард Шрьодер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
