МВФ и ЕЦБ получиха пари, банките в страната отвориха врати
След три седмици банките в Гърция отвориха за пръв път врати, а Атина започна да си плаща на международните кредитори, към някои от които бе просрочила дълговете си. МВФ потвърди, че Гърция е платила закъснели задължения към на стойност близо 2 милиарда евро.
"Гърция вече няма закъснения по плащанията към МВФ", се посочва в комюнике на международната финансова институция.
"Както казахме, Фондът е готов да продължи да подпомага Гърция в усилията й да възстанови финансовата си стабилност и растеж", се казва в изявлението. Част от дълга към МВФ - 1,56 милиарда евро - не бяха изплатени на 30 юни, а 457 милиона евро бяха дължими към 13 юли, уточнява АФП. С пропускането на срока в края на юни Гърция стана първата развита страна, която изпадна в неплатежоспособност по дълга. Атина започна процедура по плащания на 4,2 млрд (3,5 млрд. евро по главница плюс 700 млн. евро лихви) евро и към ЕЦБ, към която трябваше да се издължи именно днес. Плащанията станаха възможни след деблокирането на мостов заем от 7 млрд. евро за Гърция, за който Европа се договори в края на миналата седмица. Плащането на заемите съвпада с отварянето на банките в Гърция, които бяха затворени през последните три седмици. Те обаче запазват повечето въведени ограничения. Фондовата борса в Атина остава затворена. Банките бяха затворени на 29 юни с решение на правителството на премиера Алексис Ципрас, когато бе въведен контрол върху движението на капитали, който се запазва. Остава в сила лимитът за теглене от 60 евро на ден. Правителствен указ поставя и нов седмичен лимит за теглене - 420 евро. Президентът на Националната банка на Гърция и председател на Съюза на банките в Гърция Лука Кацели обясни, че до 24 юли вложителите ще могат не само да теглят по 60 евро на ден, но имат и вариант в петък да изтеглят цялата сума от 300 евро за петте дни наведнъж. Отварянето на банките бе съпроводено с повишена сигурност пред офисите им, където се бяха наредели опашки от хора, много от които чакаха да получат достъп до сейфовете си, в които са заключили пари кеш.
Гласуват в сряда втория пакет реформи
Парламентът в Гърция ще гласува в сряда внесен от правителство втори пакет от мерки за икономии, поискани от кредиторите, за да се отпусне на страната ново финансиране. Днес пък влязоха в сила новите повишени ставки на ДДС.
Вторият пакет предвижда промени при предсрочното пенсиониране, нов режим на данъци за фермерите, изменения в Гражданско процесуалния кодекс и приемане на разпоредби за прилагане на европейската директива за оздравяване на банките. Гласуването трябва да проправи пътя за завръщане на кредиторите - ЕК, ЕЦБ и МВФ, за да бъде договорен новият меморандум. Документът ще включва условията за новата финансова помощ за Гърция от Европейския стабилизационен механизъм.
От днес в Гърция влязоха в сила новите повишени ставки на ДДС. По-висока е ставката на ДДС - 23 процента - за много хранителни стоки, за билетите на градския транспорт, самолетите, корабите и такситата. 23 на сто ДДС ще плащат и заведенията за обществено хранене- ресторанти, таверни и други.
За хотелите са предвидени нови повишени ставки от 13 на сто вместо 6,5 на сто. Те обаче ще започнат да действат от октомври 2015 г. след края на туристическия сезон.
Шойбле давал Е50 млрд. на Атина за Grexit
Германският финансов министър Волфганг Шойбле е бил готов да "даде на Гърция 50 млрд. евро", ако бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис се беше съгласил да изкара Атина от еврозоната. Това заявил високопоставен източник, който е разговарял с Шойбле, пише Blogactiv.eu.
Шойбле предполагал, че правителството на лявата СИРИЗА би подкрепило идеята за излизане от валутния съюз. Затова бил готов да сложи "пари на масата", за да насърчи подобен ход. Преди референдума Шойбле попитал колко иска Атина, за да напусне еврозоната, пише френската медия "Медиапарт". Според информацията на "Хард ин Юръп, Шойбле разглеждал конкретната сума от 50 млрд. евро, ако СИРИЗА се съгласи да изкара Гърция от еврозоната. Ако Атина беше излязла от еврозоната, над 300 млрд. евро от дълга на страната щяха да бъдат загубени. В същото време свежите 50 млрд. евро щяха да послужат на правителството на СИРИЗА за изграждане на нова финансова система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
