Гърция отбелязва днес националния си празник. На 25 март южната ни съседка чества годишнина от въстанието през 1821 г., което след дълги години на битки и дипломатически ходове, победи и поражения, довежда до война между Османската империя и Русия и до освобождаването на Гърция. Всъщност съседите ни извоюват своята независимост 8 г. по-късно, но за Ден на независимостта и за свой национален празник избират 25 март 1821 г. На тази дата митрополитът на Патра Германос издига гръцкия флаг и този ден се смята за начало на борбата им срещу турското владичество, увенчала се с успех през 1829 г. На днешния ден в цялата страна се организират шествия и тържества. 25 март се чества масово и от гърците в САЩ и в Кипър. Как ще посрещнат празника живеещите в България гърци и как гледат на случващото се в родината им? "Стандарт" потърси отговорите.
Докато в Гърция военният парад е неделима част от честването на националния празник, гърците в България залагат на танците. И тази година по повод 25 март танцьорите от ансамбъл "Акрополис" ще зарадват гръцката общност в София с концерт, но в събота от 19 ч в Синдикалния дом на транспортния работник, който се помещава в бившето кино "Освобождение". Входът е свободен, а настроението гарантирано от 17-те танцьори, които ще поставят началото с женски танц, за да продължат с рибарски и тракийски. Ще минат през задължителното сиртаки, за да стигнат до народни танци с денс ритъм.
"В по-добрите времена с концерт почитахме и 28 октомври, когато е другият национален празник, но от няколко години имаме средства само за един", казва ръководителят Леонидас Топалудис. Всъщност той е и председател на дружеството ДОМЕ, което ще рече Демократична организация за просвета и култура или пък казано другояче Културно дружество на гърците в България, чието създаване и съдба отразява случващото се в родината майка.
Настоящето дружество, което се помещава в малък клуб, недалеч от халите, е приемник на някогашната Организация на бившите гръцки политимигранти. Основана е през 1953 г. от гърци
избягали от родината си в периода 1948-1949 г.
заради гражданската война, а по това време 80-годишният Димитрис, който всеки ден отваря гръцкия клуб, е бил на 13. "Това бяха времена, в които сме правили по три фестивала, а членовете на клуба бяха няколко хиляди", спомня си с носталгия той, показвайки ми черно-бели снимки.
Дошлите тогава у нас гърци са били бежанци. България им дава подслон, образование и работа, а до 80-те години на миналия век подпомага финансово и организациите им. "Тогава бяха много. Представете си колко организации са били, щом е имало гръцко дружество дори в Нови пазар", казва Димитрис. В началото на 80-те години, когато пада забраната гръцките политически имигранти да се върнат в родината, България спира финансовата помощ за организацията, а така слага край и на съществуването й.
"През 1991 г. баща ми Панайотис реши, че трябва да възроди организацията за гърци, която вече има съвсем друг вид", уточнява Леонидас. Днес членовете в дружеството са над хиляда. Повечето са с гръцко потекло, деца от смесени бракове, но организацията е отворена за всички. Към дружеството има училище, в което от октомври до май има занятия по гръцки език. Сформирана е и вокална група, а от 1996 г. се появява и танцовият състав, който неведнъж е канен в Гърция да представя гръцки танци, но с българска хореография.
До трайното настаняване на кризата в южната ни съседка през 2010 г. Гърция подпомага финансово дружеството в София.
Сега тази помощ е само спомен
"Те нямат, за да ни дават и на нас. Днес разчитаме на дарения и добра воля. А всъщност на нас ни трябват средства за училището, танците и клуба", добавя Леонидас. "На дъската съм записал последните дарения от 100 и 50 лв.", намесва се Димитрис.
Макар че са пуснали корен у нас, българите с гръцки имена следят какво се случва на юг от втората им родина. "Не зная на кого да вярвам. Кой крив и кой е прав - не е ясно", казва Леонидас. Според мъжа пошло е, когато в България се говори за гръцката криза, а освен това смята, че българите имат куп предразсъдъци към южните си съседи.
Наричат ни хитри и гадни византийци
Мързеливи сме били. Това са пълни глупости! Зная как работят. Има много хора, които работят на две места. Това ли са мързеливи хора?", пита мъжът.
И въпреки че дружеството се интересува основно от танци и изкуство и страни от политиката, не може да остане далеч от нея. Голяма част от членовете са скептични, че новото правителство може да закрепи положението в Гърция. "Натискът си е натиск. Като цяло е тъмна ситуация. Никой не отрича, че има крадени пари, които със сигурност не са взети от обикновения грък. А вероятно положението наподобява времето след Втората световна война, когато Великобритания дава на Гърция заем от 200 000 паунда, които за времето си са били големи пари. В крайна сметка гърците са получили 40 000, защото предварително са удържани лихви, комисиони. Получават 1/5 от сумата и ги изплащат не зная колко години. Това са игри, които са неразбираеми от обикновените хора", добавя Леонидас, гледайки нетърпеливо часовника си преди генералната репетиция за концерта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
