Гърция отбелязва днес националния си празник. На 25 март южната ни съседка чества годишнина от въстанието през 1821 г., което след дълги години на битки и дипломатически ходове, победи и поражения, довежда до война между Османската империя и Русия и до освобождаването на Гърция. Всъщност съседите ни извоюват своята независимост 8 г. по-късно, но за Ден на независимостта и за свой национален празник избират 25 март 1821 г. На тази дата митрополитът на Патра Германос издига гръцкия флаг и този ден се смята за начало на борбата им срещу турското владичество, увенчала се с успех през 1829 г. На днешния ден в цялата страна се организират шествия и тържества. 25 март се чества масово и от гърците в САЩ и в Кипър. Как ще посрещнат празника живеещите в България гърци и как гледат на случващото се в родината им? "Стандарт" потърси отговорите.
Докато в Гърция военният парад е неделима част от честването на националния празник, гърците в България залагат на танците. И тази година по повод 25 март танцьорите от ансамбъл "Акрополис" ще зарадват гръцката общност в София с концерт, но в събота от 19 ч в Синдикалния дом на транспортния работник, който се помещава в бившето кино "Освобождение". Входът е свободен, а настроението гарантирано от 17-те танцьори, които ще поставят началото с женски танц, за да продължат с рибарски и тракийски. Ще минат през задължителното сиртаки, за да стигнат до народни танци с денс ритъм.
"В по-добрите времена с концерт почитахме и 28 октомври, когато е другият национален празник, но от няколко години имаме средства само за един", казва ръководителят Леонидас Топалудис. Всъщност той е и председател на дружеството ДОМЕ, което ще рече Демократична организация за просвета и култура или пък казано другояче Културно дружество на гърците в България, чието създаване и съдба отразява случващото се в родината майка.
Настоящето дружество, което се помещава в малък клуб, недалеч от халите, е приемник на някогашната Организация на бившите гръцки политимигранти. Основана е през 1953 г. от гърци
избягали от родината си в периода 1948-1949 г.
заради гражданската война, а по това време 80-годишният Димитрис, който всеки ден отваря гръцкия клуб, е бил на 13. "Това бяха времена, в които сме правили по три фестивала, а членовете на клуба бяха няколко хиляди", спомня си с носталгия той, показвайки ми черно-бели снимки.
Дошлите тогава у нас гърци са били бежанци. България им дава подслон, образование и работа, а до 80-те години на миналия век подпомага финансово и организациите им. "Тогава бяха много. Представете си колко организации са били, щом е имало гръцко дружество дори в Нови пазар", казва Димитрис. В началото на 80-те години, когато пада забраната гръцките политически имигранти да се върнат в родината, България спира финансовата помощ за организацията, а така слага край и на съществуването й.
"През 1991 г. баща ми Панайотис реши, че трябва да възроди организацията за гърци, която вече има съвсем друг вид", уточнява Леонидас. Днес членовете в дружеството са над хиляда. Повечето са с гръцко потекло, деца от смесени бракове, но организацията е отворена за всички. Към дружеството има училище, в което от октомври до май има занятия по гръцки език. Сформирана е и вокална група, а от 1996 г. се появява и танцовият състав, който неведнъж е канен в Гърция да представя гръцки танци, но с българска хореография.
До трайното настаняване на кризата в южната ни съседка през 2010 г. Гърция подпомага финансово дружеството в София.
Сега тази помощ е само спомен
"Те нямат, за да ни дават и на нас. Днес разчитаме на дарения и добра воля. А всъщност на нас ни трябват средства за училището, танците и клуба", добавя Леонидас. "На дъската съм записал последните дарения от 100 и 50 лв.", намесва се Димитрис.
Макар че са пуснали корен у нас, българите с гръцки имена следят какво се случва на юг от втората им родина. "Не зная на кого да вярвам. Кой крив и кой е прав - не е ясно", казва Леонидас. Според мъжа пошло е, когато в България се говори за гръцката криза, а освен това смята, че българите имат куп предразсъдъци към южните си съседи.
Наричат ни хитри и гадни византийци
Мързеливи сме били. Това са пълни глупости! Зная как работят. Има много хора, които работят на две места. Това ли са мързеливи хора?", пита мъжът.
И въпреки че дружеството се интересува основно от танци и изкуство и страни от политиката, не може да остане далеч от нея. Голяма част от членовете са скептични, че новото правителство може да закрепи положението в Гърция. "Натискът си е натиск. Като цяло е тъмна ситуация. Никой не отрича, че има крадени пари, които със сигурност не са взети от обикновения грък. А вероятно положението наподобява времето след Втората световна война, когато Великобритания дава на Гърция заем от 200 000 паунда, които за времето си са били големи пари. В крайна сметка гърците са получили 40 000, защото предварително са удържани лихви, комисиони. Получават 1/5 от сумата и ги изплащат не зная колко години. Това са игри, които са неразбираеми от обикновените хора", добавя Леонидас, гледайки нетърпеливо часовника си преди генералната репетиция за концерта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
